Балто е името на сибирско хъски, родено през 1923 г. и починало през 1933 г. То е мъжко куче за впряг, известно най-вече с ролята си в прочутия „пробег със серум“ до Номе през 1925 г. Балто е резервен водач в екипа на Леонхард Сепала и често се споменава като резервна алтернатива на по-опитния вожд Того. Въпреки че Того извършва най-дългия и най-опасния участък от пробега и мнозина смятат, че именно той заслужава по-голямата част от признанието, Балто получава по-широка публична слава заради факта, че е бил лидер в последния етап, който довежда серума до Номе.

Произход и трениране

Леонхард Сепала е развъдчик и треньор, който развъжда, кръщава и обучава Балто в своята програма за кучета. Въпреки това Сепала не участва с Балто в последния етап на пробега. В статия на New York Times от 1927 г. Сепала споменава, че в отбора на Гуннар Каасен е имало и друго, по-малко известно лидерско куче на име Фокс, и изразява съмнение, че Балто е могъл самостоятелно да води целия отбор по трудния маршрут.

Пробегът със серум до Номе (1925)

През януари 1925 г. Номе, Аляска, е застрашен от епидемия от дифтерия, а запасите от противодифтерийна ваксина в града са изчерпани. Първоначално опит да се достави лекарството със кораб е провален, защото в Берингово море има лед. След това опитите да се използват самолети се провалят поради силна виелица. Накрая серумът е изпратен по суша — с влак от Анкоридж, Аляска, до Ненена, а оттам по верига от екипи с кучета с шейни до Номе.

В организацията на тази верига участват множество машери (водачи на шейни) и техните отбори. Най-дългия и опасен участък от пробега е извършен от Того и неговия водач, а Балто е водещото куче в последния етап, поведено от Гуннар Каасен, който е бил мушер (водач на шейната). Каасен и Балто довеждат серума до Номе и по този начин помагат да бъдат спасени много деца от дифтерията.

Последствия и памет

Балто, останалите кучета и мъжете, които са участвали в доставката, са посрещнати като герои. Няколко месеца по-късно в Ню Йорк, в Сентръл парк, е поставена бронзова статуя в чест на Балто, която остава там и до днес. Историята на пробега е вдъхновила множество статии, книги и филми, а името на Балто остава символ на храбростта и усилията на кучетата-спътници в опазването на човешкия живот.

Балто умира през 1933 г. в Кливланд, САЩ; неговото тяло е таксидиермирано и по-късно е изложено като експонат в музеи, където служи като напомняне за тази героична мисия.