Ричард II († 1026), наричан Добрия (на френски: Le Bon), е херцог на Нормандия от 996 до 1026 г. Той наследява баща си Ричард I („Страховития“) и утвърждава позицията на Нормандия като силна и добре организирана феодална държава в Западна Европа.
Произход и възкачване
Ричард II е представител на нормандската династия, произлязла от викингски заселници, които през X век са се установили в района на Сена. След смъртта на баща си през 996 г. той поема управлението и работи за централизирането на властта в ръцете на херцозите, като същевременно запазва широка самостоятелност спрямо кралството Франция.
Вътрешна политика и църковна реформа
Ричард II се ползва с репутацията на благочестив и умерен владетел, затова и е наречен „Добрия“. Той насърчава църковните реформи и покровителства манастири и епископства в Нормандия — както като източник на образование и писменост, така и като институция, която укрепва канцеларската и административната система на херцогството. Под негово покровителство работи Дудо от Сен-Куентин, чието латинско съчинение за произхода и деянията на нормандските херцози популяризира образа на династията като благородна и християнска.
Външна политика и династични връзки
Ричард развива активна дипломация: сключва бракове и съюзи, които укрепват връзките между Нормандия, съседните феодални владения и короните в Англия и Франция. Неговото време се отличава със запазване на относителен мир и стабилност, което позволява стопанско развитие и укрепване на централната администрация. В същото време нормандските владетели постепенно утвърждават титлата „херцог“ и се стремят да приравнят своя статут към този на кралете в Западна Европа.
Наследство и значение
Ричард II положи основите за по-нататъшното усилване на нормандската държавност. Сред неговите наследници са Ричард III и Робер I, които продължават линията на херцозите и подготвят почвата за по-нататъшното разширяване на нормандското влияние в XIX и XХ векове на европейската политика — най-забележимо чрез завоеванието на Англия през 1066 г. от Уилям Завоевателя, представител на същата династия.
Ричард II умира през 1026 г. и е погребан в едно от големите нормандски абатства, свързани с неговата династия. Неговото управление остава като пример за съчетание на военна сила, църковна покровителност и умела дипломация, които утвърждават Нормандия като важен център в раннофеодална Западна Европа.
