Ричард II Добрият — херцог на Нормандия (996–1026) — биография
Ричард II Добрият (996–1026) — подробна биография на херцога на Нормандия: възход, прием на титлата, политически и религиозни промени, наследство и влияние върху нормандската династия.
Ричард II († 1026), наричан Добрия (на френски: Le Bon), е херцог на Нормандия от 996 до 1026 г. Той наследява баща си Ричард I („Страховития“) и утвърждава позицията на Нормандия като силна и добре организирана феодална държава в Западна Европа.
Произход и възкачване
Ричард II е представител на нормандската династия, произлязла от викингски заселници, които през X век са се установили в района на Сена. След смъртта на баща си през 996 г. той поема управлението и работи за централизирането на властта в ръцете на херцозите, като същевременно запазва широка самостоятелност спрямо кралството Франция.
Вътрешна политика и църковна реформа
Ричард II се ползва с репутацията на благочестив и умерен владетел, затова и е наречен „Добрия“. Той насърчава църковните реформи и покровителства манастири и епископства в Нормандия — както като източник на образование и писменост, така и като институция, която укрепва канцеларската и административната система на херцогството. Под негово покровителство работи Дудо от Сен-Куентин, чието латинско съчинение за произхода и деянията на нормандските херцози популяризира образа на династията като благородна и християнска.
Външна политика и династични връзки
Ричард развива активна дипломация: сключва бракове и съюзи, които укрепват връзките между Нормандия, съседните феодални владения и короните в Англия и Франция. Неговото време се отличава със запазване на относителен мир и стабилност, което позволява стопанско развитие и укрепване на централната администрация. В същото време нормандските владетели постепенно утвърждават титлата „херцог“ и се стремят да приравнят своя статут към този на кралете в Западна Европа.
Наследство и значение
Ричард II положи основите за по-нататъшното усилване на нормандската държавност. Сред неговите наследници са Ричард III и Робер I, които продължават линията на херцозите и подготвят почвата за по-нататъшното разширяване на нормандското влияние в XIX и XХ векове на европейската политика — най-забележимо чрез завоеванието на Англия през 1066 г. от Уилям Завоевателя, представител на същата династия.
Ричард II умира през 1026 г. и е погребан в едно от големите нормандски абатства, свързани с неговата династия. Неговото управление остава като пример за съчетание на военна сила, църковна покровителност и умела дипломация, които утвърждават Нормандия като важен център в раннофеодална Западна Европа.
Статуята на Ричард II Добрия като част от статуята на шестимата херцози на Нормандия във Фалез.
Ранна кариера
Ричард II е най-големият син на Ричард I Безстрашния и Гунора. Той наследява баща си като херцог на Нормандия през 996 г. По време на малолетието му, което е първите пет години от управлението му, негов регент е чичо му граф Ралф от Иврея. Ралф потушава селски бунт в началото на управлението на Ричард.
Ричард бил много религиозен като своя господар, крал Робер II от Франция. Ричард използва армията си, за да подкрепи краля срещу Бургундското херцогство. Той сключва брачен съюз с Бретан, като омъжва сестра си Хауиза Нормандска за Джефри I, херцог на Бретан. Съюзът се превръща в двоен, когато той се жени за сестрата на Джефри, Юдит Бретанска.
Викингите и Англия
През 980 г. викингите отново нападат Англия. След това те прекосяват Ламанша до Нормандия, за да продадат плячката си. Отношенията между нормандците и викингите били добри. Бащата на Ричард е наел викингски наемници през 960-те години. Той също така им разрешил да намерят убежище в Нормандия. Това предизвикало проблеми в Англия и с папата в Рим. През 990 г. представители на папата договарят договор между Англия и Нормандия. Ричард I се съгласява да не помага на враговете на Англия (включително на викингите). От 997 до 1000 г. голяма викингска армия напада Уесекс няколко пъти. През 1000 г. те пристигат в Нормандия и Ричард II им разрешава да се приземят. Това нарушава договора между баща му и английския крал. През 1000-1001 г. англичаните нападат Нормандия на полуостров Котентин. Нападението е ръководено от английския крал Етелред Непримиримия. Етелред заповядва Ричард да бъде заловен, окован във вериги и отведен в Англия. Но англичаните не били подготвени за бързата реакция на нормандската конница и бързо били разгромени.
Ричард иска да сключи мир с английския крал. Той дава сестра си Ема Нормандска за жена на крал Етелред. Етелред дава на Ема град Ексетър като зестра. Този брак се оказва важен, тъй като по-късно дава право на внука на Ричард, Уилям Завоевателя, да претендира за трона на Англия. През 1013 г., когато Свейн Вилобрад нахлува в Англия, Ема с двамата си сина Едуард и Алфред бяга в Нормандия. След като губи трона си, крал Етелред го последва скоро. Скоро след смъртта на Етелред Кнут, крал на Англия, принуждава Ема да се омъжи за него. Херцог Ричард е принуден да признае новия режим, тъй като сестра му отново е кралица.
Престиж на Нормандия
Ричард II поръчва на Дудо от Сен Куентин, негов писар и свещеник, да напише книга за неговите предци. Той трябвало да разкаже историята на нормандските херцози по начин, който показва техния християнски морал. Искал да ги покаже като добри и честни водачи, които са изградили Нормандия въпреки лошото поведение на франкските си съседи. Някои историци наричат книгата пропагандно произведение. Въпреки че съдържа редица истории и легенди, никъде Дудо не твърди, че историите са факти. Когато написва труда си "Обичаи и дела на първите нормандски херцози", Дудо изглежда е постигнал целта си "да разкаже в най-благороден стил историята на една благородна съдба".
През 1025 г. и 1026 г. Ричард потвърждава даренията на своя предшественик Роло на Сен-Оен в Руан. Той дава и много други дарения на манастири. Имената им показват областите, над които Ричард е имал херцогски контрол: Каен, Евересин, Котентин, Пай дьо Ко и Руан.
Ричард II умира на 28 август 1026 г.
Ричард II (вдясно) с абата на Мон Сен Мишел (в средата) и Лотар Френски (вляво)
Бракове
Около 1000 г. той се жени за Юдит (992-1017), дъщеря на Конан I Бретански, от която има следния потомък:
- Ричард III наследява баща си като херцог.
- Алиса Нормандска, омъжена за Рено I, граф на Бургундия.
- Роберт (ок. 1005/7), херцог на Нормандия след брат си.
- Уилям, монах във Фекамп.
- Елеонора, омъжена за Балдуин IV, граф на Фландрия
- Матилда, монахиня във Фекамп, поч. 1033 г.
Второ, той се жени за поп Енвермеу. Те имат следните деца:
- Могер, архиепископ на Руан
- Уилям от Талу, граф на Аркеш
Незаконни деца
- Папия", съпруга на Гулберт, адвокат на Сен Валери-ан-Ко
обискирам