Митология на ацтеките: богове, митове и ритуали

Открийте митологията на ацтеките: могъщи богове, митове за петте „слънца“, ритуали и човешки жертвоприношения — тъмна и завладяваща история на древен Мексико.

Автор: Leandro Alegsa

Митология на ацтеките е митологията на цивилизацията на ацтеките в Мексико. Тя е основата, върху която те създават работещо и развито общество — религията и митологията регулират политиката, календара, войната и ежедневните ритуали. Ацтеките заимствали и адаптирали идеи от по-ранни култури като толтеките и маите, за да създадат своята напреднала култура. Тяхната империя просъществувала от XIV в. до превземането ѝ от испанците; столицата им, Теночтитлан, била религиозен и политически център, украсен с големи храмове и алтари.

Космология и "петте слънца"

Ацтеките вярвали, че Вселената преминава през последователни цикли — наричали ги слънца. Според тяхната космогония светът е преживял няколко предишни епохи, всяка от които завършвала с катастрофа и възстановяване в нов вид. Тези фази често са описвани като четири предишни слънца, а те живеят в петото:

  • Първото слънце — унищожено от ягуари.
  • Второто — загинало при ураганни ветрове и буря.
  • Третото — погълнато от дъжд от огън (огнен порой).
  • Четвъртото — разрушено от огромен потоп.
  • Петото слънце — според вярванията те живеели в него и смятали, че то някой ден ще свърши с голямо земетресение.

В някои версии богове доброволно се жертвали, за да поддържат новото слънце — един скромен бог се хвърлял в огъня и станал Слънцето, а друг, горделив, станал Луната; други божества също давали своята сила, за да запазят света в движение.

Богове и богини

Ацтекската религия е пантеистична и синкретична — в нея има множество божества, всеки с конкретни функции и асоциации: слънце, война, земя, дъжд, плодородие, любов, смърт и т.н. Някои от най-важните фигури са Хуицилопочтли, Тескатлипока и Ксочикецал. Други значими божества са Тлалок (богът на дъжда и плодородието), Кетцалкоатъл (пернатият змей, свързван с културата и знанието), Шипе Тотек (бог на прераждането и земеделието) и Миктлантекуитли (бог на подземния свят). В много митове боговете имат и човешки черти — изпадат в страсти, враждуват, правят жертви.

Ритуали и жертвоприношения

Ритуалите в ацтекската култура са били от решаващо значение. Централна практика са били човешки жертвоприношения, извършвани с цел да се поддържа космическият ред и да се дарят божествата с жизнена енергия (тлатоани, куаутлик — зависело от конкретния ритуал). Жертвите често били военнопленници, роби или специално отглеждани хора; в някои ритуали участвали и доброволци. Обриването на сърцето и излагането му на олтара, проливането на кръв и предаването ѝ на боговете били част от символичния обмен, чрез който светът бил „хранен“.

Ритуалите не се ограничавали само до жертви: включвали и церемонии за засаждане и жътва, танци, пеене, ритуални битки (включително т.нар. „цветни войни“), и ритуала Нов огън — периодично (на всеки 52 години) измолване и подновяване на слънцето, когато се страхувало от прекратяване на света.

Символика на тялото и предметите

В митологията и ритуалната практика някои части от тялото имали особено значение: главата, сърцето и черният дроб били смятани за центрове на животворната сила и власт. Сърцето било най-свещеното, защото от него „изтича“ жизнената сила; главата често символизирала идентичност и превъзходство, а черният дроб — вътрешна сила и късмет. Символите (оръдия, пера, огън, вода) и животинските образи (ягуар, орел, змия, колибри) също играели важна роля в митологичните наративи.

Митове, легенди и свещени текстове

Ацтеките предавали митове орално и чрез рисувани кодекси, които са основен източник за съвременните ни познания. В много легенди се разказва за произхода на хората, за родословията на боговете, за чудеса и наказания. Испанските хронисти (като Бартоломе де лас Касас и Флорентинския кодекс на Бенедикт де Сахагун) и археологическите разкопки допълват образа, макар и от европейска перспектива и с известни пристрастия.

Влияние и наследство

Митологията на ацтеките е останала в паметта и културата на Мексико: много символи, празници и легенди са интегрирани в съвременните народни традиции. Археологически обекти като Templo Mayor и множество кодекси дават богата информация за техните вярвания. Научните изследвания продължават да разкриват нюанси в разбиранията за ритуалите и общественото значение на религията, а митологичните сюжети остават част от художественото и образователно наследство.

Ацтекската митология е сложна система, в която космология, ритуал и обществена структура са неразривно свързани — тя не е само набор от приказки, а действащ механизъм за поддържане на реда и легитимиране на властта в един от най-значимите центрове на предколумбовата Америка.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява митологията на ацтеките?


О: Ацтекската митология е митологията на ацтекската цивилизация в Мексико.

В: Каква е била основата на ацтекското общество?


О: Ацтеките основават своето общество на понятията от своята митология, което им помага да процъфтяват.

В: От кои цивилизации ацтеките са заимствали идеи?


О: Ацтеките са заимствали идеи от цивилизациите на толтеките и маите, за да създадат своята развита култура.

В: Колко време е продължила империята на ацтеките?


О: Империята на ацтеките просъществувала от XIV в. до превземането ѝ от испанците.

В: Как според ацтеките функционирала Вселената?


О: Ацтеките вярвали, че вселената има четири фази или слънца и че боговете завършват всяко слънце с голяма катастрофа, преди да създадат нов свят.

В: Кои са били трите най-мощни части на тялото в ацтекската митология?


О: Ацтеките вярвали, че главата, сърцето и черният дроб са трите най-могъщи части на тялото в тяхната религия.

В: На кои богове и богини се покланяли в ацтекската митология?


О: Някои от боговете и богините, почитани в митологията на ацтеките, са Хуицилопочтли, Тескатлипока и Ксочикецал.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3