Бес е древноегипетски бог, който защитава бременните жени, новородените и семейството. Той бил джудже, облечено в лъвска кожа. Бес не изглежда като египтянин. Той прилича на боговете, които се срещат в други части на Африка.

За да прогони демоните по време на раждането, Бес танцувал из стаята, разклащал дрънкалката си и крещял, за да прогони демоните, които можели да прокълнат детето. След раждането на детето Бес оставал до него. Когато бебето се смеело или усмихвало без причина, египтяните вярвали, че Бес е някъде в стаята и прави смешни физиономии.

Името му изглежда е свързано с нубийската дума за котка - besa, която буквално означава защитник. Египтяните отглеждали котки, за да нападат змии и същества, които можели да съсипят реколтата, например мишки, и затова Беса естествено била отличена като достойна за поклонение в Египет.

Изобразяване и основни черти

Външен вид: Бес обикновено е изобразяван като джуджест, набит мъж с голяма глава и често с черти, напомнящи лъв — заради лъвската кожа, която носи. В много изображения той е облечен в лъвска кожа и понякога държи оръжие или ритуални предмети. Често е показван фронтално (погледнал директно към зрителя), което е необичайно за египетското изкуство и има защитна, апотропейчна функция: гледайки право към заплашващото, той го отблъсква.

Поведение и символика: Бес е шумен, гримасуващ и енергичен—качества, които според вярванията плашат злите духове. Той свири на дрънкалки и тимпани, танцува и понякога се изобразява с издадени език или с гротескни физиономии, за да уплаши и обърка злите сили.

Култови практики и амулети

Роля в дома: За разлика от големите държавни богове, култът към Бес е предимно домашен. Негови изображения и амулети са били широко разпространени — поставяни са в детски люлки, на дрехи, огледала, четки и други предмети на ежедневието, за да осигурят защита на майката и новороденото. Бес често се появява и на огледала и предмети за поддържане на тялото, защото се вярва, че може да отблъсне „лошия поглед”.

Музика и раждане: По време на раждането жените-помощнички тържествено викали и свирели, за да привлекат вниманието на Бес и да му помогнат да прогонва демоните. Неговото присъствие е свързано с ритуална песен, пляскане и дрънчене — всички действия с апотропейчен характер (за отблъскване на злото).

Произход и връзки с други божества

Произход: Образът и името на Бес имат вероятно нубийски или други африкански влияния, което обяснява защо той „не изглежда като египтяните”. Името, свързвано с нубийската дума за котка - besa, подчертава идеята за защитник и хищник срещу змии и гризачи.

Други божества: В домашните практики Бес често се свързва с богини като Тауерет (защитничка на родилките, често изобразявана като хипопотам) и с музикално-ритуални елементи, присъщи на култовете на Хатхор. Имал е и женски еквивалент — Бесет, която споделя част от функциите му.

Историческо развитие и влияние

Бес е известен от Средното царство и става още по-популярен през Новото царство и късните периоди. Неговият образ и амулети продължават да се използват и през елинистичния и римския период в Египет. Поради своята практическа, ежедневна функция, той почти винаги присъства в частния живот на хората и е сред най-разпространените апотропейчни символи в древния Египет.

Защо Бес е важен днес

Образът на Бес дава ценна информация за това как древните египтяни са комбинирали религиозните вярвания с ежедневните грижи за семейството и бебетата. Той е пример за бог, чиято основна роля е защитата и грижата в най-интимните моменти на човешкия живот — раждането, детството и дома.