Опунция (Opuntia) — бодливата круша: род кактуси и инвазивен плевел

Опунция (бодлива круша) — род кактуси, който се превърна в инвазивен плевел в Австралия: история, видове и успешен биологичен контрол с Cactoblastis.

Бодливата круша е Opuntia: род от семейството на кактусите - Cactaceae. Съществуват около 190 различни вида Opuntia.

Родът е кръстен на древногръцкия град Опус. Там, според Теофраст, растяло ядивно растение, което можело да се размножава чрез вкореняване на листата му.

Първоначално опунциите (предимно Opuntia stricta) са внесени в Австралия през 18 век за градини. По-късно са използвани като естествена селскостопанска ограда. Бързо се превръщат в широко разпространен инвазивен плевел. Те превръщат 101 000 кв. мили (260 000 км) ²земеделски земи в непроходима зелена джунгла от бодливи круши, на места с височина 20 фута (6,1 м).

През 1919 г. австралийското федерално правителство създава Съвет на Австралийския съюз по бодливата круша, който координира усилията на щатските правителства за изкореняване на този плевел. Ранните опити за механично отстраняване и използване на отровни химикали се провалят, затова в краен случай се прави опит за биологичен контрол. Съществува молец, Cactoblastis cactorum, от Южна Америка, чиито ларви се хранят с бодлива круша. Той е внесен през 1925 г. и бързо намалява популацията на кактуса. В мемориална зала в Чинчила (Куинсланд) се отбелязва паметта на молеца. Това е един от най-ранните известни примери за биологичен контрол на вредители.

Описание и биология

Opuntia са отличителни с приспособените си плоски, месести стъблени сегменти (клододи или „листни“ плочи), които служат за фотосинтеза и за задържане на вода. По повърхността им често има тръгли бодли и множество дребни бодилести власинки (глохиди), които се отделят лесно и могат да причинят дразнене при хора и животни. Цветовете са ярки — бели, жълти, розови или червени — и дават плодове, наречени „туна“ (tuna), които при много видове са годни за консумация. Много от видовете образуват колонии чрез отлагане и коренуване на отделени или паднали клододи.

Разпространение и местообитания

Opuntia са родом от Америка — от Канада до Аржентина — и се адаптират към широк спектър от условия: пустини, полупустини, скалисти терени и крайбрежни райони. Поради устойчивостта си на суша и лесното вегетативно размножаване, някои видове се развиват добре и извън родната си област, където могат да станат инвазивни.

Човешка употреба и културно значение

• Храна: Младите клододи („nopales“) се използват като зеленчук в кухни в Мексико и Средиземноморието, а плодовете („tuna“) са сладки и се консумират пресни или преработени в конфитюри, сокове и сиропи.
• Добитък и фураж: В някои сухи райони опунциите се използват като резервен фураж за добитък след отстраняване на бодлите, когато друг фураж липсва.
• Оранжерийно и декоративно растение: Много видове и култивари се отглеждат в градини и като стайни растения.
• Пигменти и индустриални приложения: Ко́хинеалният бръмбар (Dactylopius coccus), който живее на опунции, исторически е бил използван за производство на червен естествен багрило (кохинел).

Опустошение като инвазивен вид и мерки за контрол

Във видими примери като в Австралия Opuntia могат да нанесат сериозни икономически и екологични щети: превземат пасища, правят земеделски земи непроходими и намаляват биологичното разнообразие. Контролът включва комбиниран подход:

• Механично отстраняване: изкопаване и изгаряне, но често е скъпо и непрактично за големи площи, тъй като дори малки парченца клододи могат да дадат начало на нови растения.
• Химичен контрол: използване на целенасочени хербициди; ефективен при локални огнища, но с екологични рискове и ограничена приложимост при големи площи.
• Биологичен контрол: класически пример е въвеждането на Cactoblastis cactorum в Австралия през 1925 г., което довежда до драматично намаляване на разпространението на опунциите там. Други агенти включват специфични видове ко́хинеални насекоми и гъбични патогени, използвани локално.
• Управление чрез паша: в някои райони използването на овце или кози, които пасат опунции след обезбодляване, помага за намаляване на популацията.

Внимание към неочаквани последици

Въпреки успеха на Cactoblastis cactorum в Австралия, последващи разпространения на този молец в Карибския регион и по крайбрежието на САЩ доведоха до заплахи за местните (родни) видове Opuntia и екосистемите, които зависят от тях. Това подчертава, че биологичният контрол трябва да се прилага с внимание, след щателни оценки на риска и възможните неблагоприятни последици.

Съвременни предизвикателства и изследвания

Днес се търсят интегрирани методи за контрол, комбиниращи превенция, ранно откриване, механични и химични средства и безопасни биологични агенти. Изследванията се фокусират и върху използването на опунциите като устойчив ресурс — за храна, биогорива, лечение на ерозия и като част от адаптацията към засушаване.

Заключение

Opuntia е род с многобройни видове, които имат голямо практическо значение за хората, но също така представляват сериозна инвазивна заплаха извън родния си ареал. Успешното им управление изисква балансиран и научнообоснован подход, който отчита както ползите, така и рисковете за екосистемите и за земеделието.

Въпроси и отговори

В: Как се нарича родът кактуси, който е известен като бодлива круша?

В: Откъде идва името на този род?

В: Кога са внесени бодливите круши в Австралия?

В: Как са се превърнали в широко разпространен инвазивен плевел?

Въпрос: Какво беше създадено, за да координира усилията с правителствата на щатите за изкореняване на този плевел?

В: Какъв метод се използва, когато механичното отстраняване и отровните химикали не дават резултат?

Въпрос: Какъв организъм от Южна Америка е въведен, за да намали популацията на бодливата круша в Австралия?

Търсене по буква