Параалпийски ски

История

Карането на ски за хора с увреждания започва по време на Втората световна война, тъй като много войници се нараняват. В Германия Франц Вендел, човек с ампутиран крак, използвал патерици, за да си направи къси ски. Сеп "Пепи" Цвикнагел е австрийски ветеран, който е ранен от ръчна граната и губи крака си. Цвикнагел се научава да кара ски сам, а след това става ски инструктор. Работи в Кицбюел и създава подразделение на Австрийската ски асоциация за скиори с увреждания. До 1947 г. в Австрия се провеждат ски състезания за хора с увреждания. След това Лудвиг Гутман помага за провеждането на ски състезания за хора с увреждания. В Съединените щати Гретхен Фрейзър започва да обучава на ски ампутирани хора във военните болници. През 60-те години на миналия век се създават ски групи за хора с увреждания. До 1968 г. ски спортът за хора с увреждания е бил предназначен само за хора с ампутирани крайници. През 1969 г. незрящата скиорка Джийн Еймор започва програма за ски в Аспен, Колорадо, за скиори, които не виждат. Еймор е бил ски инструктор, преди да загуби зрението си. Първото международно състезание, Световното първенство по ски алпийски дисциплини за хора с увреждания, се провежда във Франция през 1974 г.

История

Карането на ски за хора с увреждания започва по време на Втората световна война, тъй като много войници се нараняват. В Германия Франц Вендел, човек с ампутиран крак, използвал патерици, за да си направи къси ски. Сеп "Пепи" Цвикнагел е австрийски ветеран, който е ранен от ръчна граната и губи крака си. Цвикнагел се научава да кара ски сам, а след това става ски инструктор. Работи в Кицбюел и създава подразделение на Австрийската ски асоциация за скиори с увреждания. До 1947 г. в Австрия се провеждат ски състезания за хора с увреждания. След това Лудвиг Гутман помага за провеждането на ски състезания за хора с увреждания. В Съединените щати Гретхен Фрейзър започва да обучава на ски ампутирани хора във военните болници. През 60-те години на миналия век се създават ски групи за хора с увреждания. До 1968 г. ски спортът за хора с увреждания е бил предназначен само за хора с ампутирани крайници. През 1969 г. незрящата скиорка Джийн Еймор започва програма за ски в Аспен, Колорадо, за скиори, които не виждат. Еймор е бил ски инструктор, преди да загуби зрението си. Първото международно състезание, Световното първенство по ски алпийски дисциплини за хора с увреждания, се провежда във Франция през 1974 г.

История

Карането на ски за хора с увреждания започва по време на Втората световна война, тъй като много войници се нараняват. В Германия Франц Вендел, човек с ампутиран крак, използвал патерици, за да си направи къси ски. Сеп "Пепи" Цвикнагел е австрийски ветеран, който е ранен от ръчна граната и губи крака си. Цвикнагел се научава да кара ски сам, а след това става ски инструктор. Работи в Кицбюел и създава подразделение на Австрийската ски асоциация за скиори с увреждания. До 1947 г. в Австрия се провеждат ски състезания за хора с увреждания. След това Лудвиг Гутман помага за провеждането на ски състезания за хора с увреждания. В Съединените щати Гретхен Фрейзър започва да обучава на ски ампутирани хора във военните болници. През 60-те години на миналия век се създават ски групи за хора с увреждания. До 1968 г. ски спортът за хора с увреждания е бил предназначен само за хора с ампутирани крайници. През 1969 г. незрящата скиорка Джийн Еймор започва програма за ски в Аспен, Колорадо, за скиори, които не виждат. Еймор е бил ски инструктор, преди да загуби зрението си. Първото международно състезание, Световното първенство по ски алпийски дисциплини за хора с увреждания, се провежда във Франция през 1974 г.

Параолимпийски игри

Алпийските ски в изправено положение са един от първите спортове на първите Зимни параолимпийски игри през 1976 г. Състезанията бяха слалом и гигантски слалом. На Зимните параолимпийски игри през 1984 г. към програмата на параалпийските дисциплини е добавено спускането. През 1984 г. ски-седалките са пример за спорт. На Зимните параолимпийски игри през 1992 г. в Албервил, Канада, състезанията по спускане, гигантски слалом и слалом бяха включени в параолимпийската програма. На Зимните параолимпийски игри през 1994 г. се провежда състезание по супергигантски слалом. През 1998 г. скиори в седнало положение и слепи скиори могат да получат медали. Преди 1998 г. само стоящите скиори можеха да получат медали на Зимните параолимпийски игри.

На Зимните параолимпийски игри през 2002 г. спускането за жени и спускането за мъже, които не виждат, бяха в първия ден. Спускането за мъже в изправено положение и в седнало положение се проведе през ден 2. Супергигантският слалом за мъже, стоящи и седящи, се проведе в ден 3. Супергигантски слалом за незрящи мъже и жени - ден 5. Гигантският слалом за мъже, стоящи и седящи, се проведе на 7-ия ден. Гигантският слалом за мъже и жени, които не виждат, се проведе на 8-ия ден. Слаломът за мъже в изправено положение и в седнало положение се проведе на 9-ия ден. Слаломът за мъже и жени, които не могат да видят, се проведе на 10-ия ден.

На Зимнитепараолимпийски игри през 2006 г. беше използвана нова система за класиране. При нея 14 класа бяха разделени на три групи и се използваха фактологични резултати за всяка от трите групи. На Игрите през 2006 г. в дисциплината Super-G имаше 55 състезатели мъже в сравнение с 18 жени в постоянната група.

Състезанието по параалпийски ски на Зимните параолимпийски игри през 2010 г. се проведе в Уистлър Крийксайд. Видовете състезания в Уистлър включваха спускане, суперкомбинация, супергигантски слалом, слалом и гигантски слалом. През 2010 г. се проведе състезание по суперкомбинация. Това беше първото състезание на Параолимпийските игри. В състезанията по спускане имаше 25 мъже и 18 жени в групата на правостоящите, 25 мъже и 10 жени в групата на седящите и 12 мъже и 10 жени в групата на невиждащите. В надпреварите за суперкомбинация участваха 18 мъже и 14 жени в групата на стоящите, 18 мъже и 10 жени в групата на седящите и 10 мъже и 10 жени в групата на невиждащите. Състезанието по слалом беше с най-късо състезателно трасе за параалпийските дисциплини на Игрите през 2010 г. Спускането беше през втория ден за мъжете и жените скиори във всички групи. Супергигантският слалом за мъже и жени в класовете за правостоящи беше през ден 3. Скиорите, които не могат да виждат и са седнали, се състезаваха в Супер-Г на ден 4. Състезанията по суперкомбинация бяха през ден 5 за всички скиори. Гигантският слалом за правостоящи мъже и жени се проведе на 7-ия ден. Скиорите, които са седнали и не могат да се движат, се състезаваха на 8-ия ден. Слаломът за правостоящи мъже и жени беше на 9-ия ден. Другите скиори се състезаваха в слалома на 10-ия ден.

Австралийският параолимпиец Майкъл Милтън на зимните игри в Инсбрук през 1988 г.

Параолимпийски игри

Алпийските ски в изправено положение са един от първите спортове на първите Зимни параолимпийски игри през 1976 г. Състезанията бяха слалом и гигантски слалом. На Зимните параолимпийски игри през 1984 г. към програмата на параалпийските дисциплини е добавено спускането. През 1984 г. ски-седалките са пример за спорт. На Зимните параолимпийски игри през 1992 г. в Албервил, Канада, състезанията по спускане, гигантски слалом и слалом бяха включени в параолимпийската програма. На Зимните параолимпийски игри през 1994 г. се провежда състезание по супергигантски слалом. През 1998 г. скиори в седнало положение и слепи скиори могат да получат медали. Преди 1998 г. само стоящите скиори можеха да получат медали на Зимните параолимпийски игри.

На Зимните параолимпийски игри през 2002 г. спускането за жени и спускането за мъже, които не виждат, бяха в първия ден. Спускането за мъже в изправено положение и в седнало положение се проведе през ден 2. Супергигантският слалом за мъже, стоящи и седящи, се проведе в ден 3. Супергигантски слалом за незрящи мъже и супергигантски слалом за жени се проведе в ден 5. Гигантският слалом за мъже, стоящи и седящи, се проведе на 7-ия ден. Гигантският слалом за мъже и жени, които не виждат, се проведе на 8-ия ден. Слаломът за мъже в изправено положение и в седнало положение се проведе на 9-ия ден. Слаломът за мъже и жени, които не могат да видят, се проведе на 10-ия ден.

На Зимните параолимпийски игри през 2006 г. беше използвана нова система за класиране. При нея 14 класа бяха разделени на три групи и се използваха фактологични резултати за всяка от трите групи. На Игрите през 2006 г. в дисциплината Super-G имаше 55 състезатели мъже в сравнение с 18 жени в постоянната група.

Състезанието по параалпийски ски на Зимните параолимпийски игри през 2010 г. се проведе в Уистлър Крийксайд. Видовете състезания в Уистлър включваха спускане, суперкомбинация, супергигантски слалом, слалом и гигантски слалом. През 2010 г. се проведе състезание по суперкомбинация. Това беше първото състезание на Параолимпийските игри. В състезанията по спускане имаше 25 мъже и 18 жени в групата на правостоящите, 25 мъже и 10 жени в групата на седящите и 12 мъже и 10 жени в групата на невиждащите. В надпреварите за суперкомбинация участваха 18 мъже и 14 жени в групата на стоящите, 18 мъже и 10 жени в групата на седящите и 10 мъже и 10 жени в групата на невиждащите. Състезанието по слалом беше с най-късо състезателно трасе за параалпийските дисциплини на Игрите през 2010 г. Спускането беше през втория ден за мъжете и жените скиори във всички групи. Супергигантският слалом за мъже и жени в класовете за правостоящи беше през ден 3. Скиорите, които не могат да виждат и са седнали, се състезаваха в Супер-Г на ден 4. Състезанията по суперкомбинация бяха през ден 5 за всички скиори. Гигантският слалом за правостоящи мъже и жени се проведе на 7-ия ден. Скиорите, които са седнали и не могат да се движат, се състезаваха на 8-ия ден. Слаломът за правостоящи мъже и жени беше на 9-ия ден. Останалите скиори се състезаваха в слалома на 10-ия ден.

Австралийският параолимпиец Майкъл Милтън на зимните игри в Инсбрук през 1988 г.

Параолимпийски игри

Алпийските ски в изправено положение са един от първите спортове на първите Зимни параолимпийски игри през 1976 г. Състезанията бяха слалом и гигантски слалом. На Зимните параолимпийски игри през 1984 г. към програмата на параалпийските дисциплини е добавено спускането. През 1984 г. ски-седалките са пример за спорт. На Зимните параолимпийски игри през 1992 г. в Албервил, Канада, състезанията по спускане, гигантски слалом и слалом бяха включени в параолимпийската програма. На Зимните параолимпийски игри през 1994 г. се провежда състезание по супергигантски слалом. През 1998 г. скиори в седнало положение и слепи скиори могат да получат медали. Преди 1998 г. само стоящите скиори можеха да получат медали на Зимните параолимпийски игри.

На Зимните параолимпийски игри през 2002 г. спускането за жени и спускането за мъже, които не виждат, бяха в първия ден. Спускането за мъже в изправено положение и в седнало положение се проведе през ден 2. Супергигантският слалом за мъже, стоящи и седящи, се проведе в ден 3. Супергигантски слалом за незрящи мъже и супергигантски слалом за жени се проведе в ден 5. Гигантският слалом за мъже, стоящи и седящи, се проведе на 7-ия ден. Гигантският слалом за мъже и жени, които не виждат, се проведе на 8-ия ден. Слаломът за мъже в изправено положение и в седнало положение се проведе на 9-ия ден. Слаломът за мъже и жени, които не могат да видят, се проведе на 10-ия ден.

На Зимните параолимпийски игри през 2006 г. беше използвана нова система за класиране. При нея 14 класа бяха разделени на три групи и се използваха фактологични резултати за всяка от трите групи. На Игрите през 2006 г. в дисциплината Super-G имаше 55 състезатели мъже в сравнение с 18 жени в постоянната група.

Състезанието по параалпийски ски на Зимните параолимпийски игри през 2010 г. се проведе в Уистлър Крийксайд. Видовете състезания в Уистлър включваха спускане, суперкомбинация, супергигантски слалом, слалом и гигантски слалом. През 2010 г. се проведе състезание по суперкомбинация. Това беше първото състезание на Параолимпийските игри. В състезанията по спускане имаше 25 мъже и 18 жени в групата на правостоящите, 25 мъже и 10 жени в групата на седящите и 12 мъже и 10 жени в групата на невиждащите. В надпреварите за суперкомбинация участваха 18 мъже и 14 жени в групата на стоящите, 18 мъже и 10 жени в групата на седящите и 10 мъже и 10 жени в групата на невиждащите. Състезанието по слалом беше с най-късо състезателно трасе за параалпийските дисциплини на Игрите през 2010 г. Спускането беше през втория ден за мъжете и жените скиори във всички групи. Супергигантският слалом за мъже и жени в класовете за правостоящи беше през ден 3. Скиорите, които не могат да виждат и са седнали, се състезаваха в Супер-Г на ден 4. Състезанията по суперкомбинация бяха през ден 5 за всички скиори. Гигантският слалом за правостоящи мъже и жени се проведе на 7-ия ден. Скиорите, които са седнали и не могат да се движат, се състезаваха на 8-ия ден. Слаломът за правостоящи мъже и жени беше на 9-ия ден. Останалите скиори се състезаваха в слалома на 10-ия ден.

Австралийският параолимпиец Майкъл Милтън на зимните игри в Инсбрук през 1988 г.

Правила и събития

Събитията по параалпийски ски, които се провеждат със скиори от цял свят и за скиори от определени държави, включват Зимните параолимпийски игри, световните първенства за Световната купа, континенталните купи, националните първенства на IPCAS и състезанията по парасноуборд на IPCAS. Скиори от 39 различни държави се състезават в параалпийските ски състезания. Спортът е този, който е един от осемте, дадени за управление от Спортния комитет на Международния параолимпийски комитет, като правилата за параалпийските ски са изложени в Правилника на IPCAS. Специални правила могат да се използват за събития като параолимпийските игри. Една група специални правила беше използвана през 1994 г. и беше подробно описана в Наръчника на МПК. В продължение на много години той се използваше за необходимите събития, санкционирани от МПК, като параолимпийските игри. Състезателните правила за класовете използват правила, въведени от Международната федерация по ски (ФИС), или са направени корекции в тях. Тези правила бяха въведени на 42-рата Международна конференция по ски през 2000 г. Двете групи правила работиха в унисон помежду си, като правилата на ФИС определяха правилата за алпийските ски, а МПК направи готови корекции за параалпийските ски. Изпълнителният комитет на Асамблеята по алпийски спортове на МПК може да вземе решение дали скиорите притежават необходимите качества, за да се състезават в състезанията, санкционирани от МПК, без да се замисли или да обърне внимание на това, което се казва в правилата. Националните параолимпийски комитети могат да имат свои собствени правила за състезанията, които организират.

Правила и събития

Събитията по параалпийски ски, които се провеждат със скиори от цял свят и за скиори от определени държави, включват Зимните параолимпийски игри, световните първенства за Световната купа, континенталните купи, националните първенства на IPCAS и състезанията по парасноуборд на IPCAS. Скиори от 39 различни държави се състезават в параалпийските ски състезания. Спортът е този, който е един от осемте, дадени за управление от Спортния комитет на Международния параолимпийски комитет, като правилата за параалпийските ски са изложени в Правилника на IPCAS. Специални правила могат да се използват за събития като параолимпийските игри. Една група специални правила беше използвана през 1994 г. и беше подробно описана в Наръчника на МПК. В продължение на много години той се използваше за необходимите събития, санкционирани от МПК, като параолимпийските игри. Състезателните правила за класовете използват правила, въведени от Международната федерация по ски (ФИС), или са направени корекции в тях. Тези правила бяха въведени на 42-рата Международна конференция по ски през 2000 г. Двете групи правила работиха в унисон помежду си, като правилата на ФИС определяха правилата за алпийските ски, а МПК направи готови корекции за параалпийските ски. Изпълнителният комитет на Асамблеята по алпийски спортове на МПК може да вземе решение дали скиорите притежават необходимите качества, за да се състезават в състезанията, санкционирани от МПК, без да се замисли или да обърне внимание на това, което се казва в правилата. Националните параолимпийски комитети могат да имат свои собствени правила за състезанията, които организират.

Правила и събития

Събитията по параалпийски ски, които се провеждат със скиори от цял свят и за скиори от определени държави, включват Зимните параолимпийски игри, световните първенства за Световната купа, континенталните купи, националните първенства на IPCAS и състезанията по парасноуборд на IPCAS. Скиори от 39 различни държави се състезават в параалпийските ски състезания. Спортът е този, който е един от осемте, дадени за управление от Спортния комитет на Международния параолимпийски комитет, като правилата за параалпийските ски са изложени в Правилника на IPCAS. Специални правила могат да се използват за събития като параолимпийските игри. Една група специални правила беше използвана през 1994 г. и беше подробно описана в Наръчника на МПК. В продължение на много години той се използваше за необходимите събития, санкционирани от МПК, като параолимпийските игри. Състезателните правила за класовете използват правила, въведени от Международната федерация по ски (ФИС), или са направени корекции в тях. Тези правила бяха въведени на 42-рата Международна конференция по ски през 2000 г. Двете групи правила работиха в унисон помежду си, като правилата на ФИС определяха правилата за алпийските ски, а МПК направи готови корекции за параалпийските ски. Изпълнителният комитет на Асамблеята по алпийски спортове на МПК може да вземе решение дали скиорите притежават необходимите качества, за да се състезават в състезанията, санкционирани от МПК, без да се замисли или да обърне внимание на това, което се казва в правилата. Националните параолимпийски комитети могат да имат свои собствени правила за състезанията, които организират.

Оборудване

Първите необходими неща, които се използват в спорта, са ски с каишка, седящи ски и моноски. В зависимост от това дали скиорът е седнал, стои или не вижда, скиорите могат да използват и други необходими неща, включително ски-водачи, къси скиорски палки, ортопедични помощни средства или протези. При скиори с проблеми със зрението се използват водачи, които помагат на скиора да разбере посоката на каране. [10] За скиорите, които стоят, различните правила на частта стигат до решение за това какъв вид необходими неща се допускат в състезанието, като например една дълга скиорска пръчка, две скиорски пръчки, нула скиорски пръчки или една или две ски. Правилата за използване на необходимите вещи в състезанието се изготвят от ФИС и МПК.

Най-малкото разстояние за ски, използвани в състезанията, е най-малко 165 см (65 инча) за мъжете и 155 см (61 инча) за жените. Връзките, използвани за ски, са с най-голяма точка на високо ниво от 55 милиметра (2,2 инча).

Седящите ски са предназначени за ползватели на инвалидни колички или други скиори с параплегия. Първите седящи ски са направени през 1967 г. от Йозеф Шрал. Шрал е от Бавария в Германия. Първите седящи ски са имали две широки ски, спирачки и са били направени специално, за да паснат на скиора. Теглото на седящите ски не позволяваше на скиорите да карат на могул или по стръмни склонове. През 80-те години на миналия век ски-седалките се усъвършенстват. През 1987 г. в Енгелберг, Швейцария, е изработен нов тип седящи ски и хората могат да ги видят на семинар, организиран от Швейцарската асоциация на параплегиците. С усъвършенстването на технологията е направен стол, който може да се добавя към ските, предназначени за скиори без увреждания. Сега седящите ски се изработват от фибростъкло и полиестер. Сега ски за сядане имат много по-малко тегло, което позволява на скиорите да карат ски по по-стръмни склонове и да се състезават в мъглата. Сега седалковите ски включват предпазни колани. Ски за сядане за хора с увреждания и ски за хора, които нямат увреждания, са се усъвършенствали, за да станат специални за различните видове състезания по ски алпийски дисциплини.

Някои стоящи скиори могат да използват ски с изнесени крака, когато се състезават. Това са ски палки с малки ски на края. Те помагат на скиора да балансира, когато се спуска по планината, и помагат при изкачване на къси разстояния по планината. Ските аутригер също така помагат на скиорите да правят неща като изкачване на хълм, за да се качат на ски лифт.

Скиорите водачи могат да виждат. Те помагат на скиорите, които не могат да карат ски, да се спуснат по планината, като им казват къде да отидат, използвайки радиостанция или говорейки с тях. Скиорите могат да използват повече от един водач по време на даден тип състезание, но водачът може да спечели медал само ако се е състезавал с един и същ скиор през цялото състезание. Подобно на скиора, водачът трябва да притежава лиценз IPCAS, за да може да участва в състезанията. Скиорите водачи трябва да спазват антидопинговите правила.

Скиорите носят също специални обувки, каски, скиорски костюми и очила. По време на Параолимпийските игри върху ски екипировката не може да има реклами. Ски обувките са направени така, че да се свързват със ските в петата и пръстите. Те подпомагат стъпалото и глезена с помощта на материали като твърда пластмаса. Всички каски, използвани по време на състезанията, трябва да бъдат с твърда черупка.

Ветеран кара ски на моноски във Вейл, Колорадо

Оборудване

Първите необходими неща, които се използват в спорта, са ски с каишка, седящи ски и моноски. В зависимост от това дали скиорът е седнал, стои или не вижда, скиорите могат да използват и други необходими неща, включително ски-водачи, къси скиорски палки, ортопедични помощни средства или протези. При скиори с проблеми със зрението се използват водачи, които помагат на скиора да разбере посоката на каране. [10] За скиорите, които стоят, различните правила на частта стигат до решение за това какъв вид необходими неща се допускат в състезанието, като например една дълга скиорска пръчка, две скиорски пръчки, нула скиорски пръчки или една или две ски. Правилата за използване на необходимите вещи в състезанието се изготвят от ФИС и МПК.

Най-малкото разстояние за ски, използвани в състезанията, е най-малко 165 см (65 инча) за мъжете и 155 см (61 инча) за жените. Връзките, използвани за ски, са с най-голяма точка на високо ниво от 55 милиметра (2,2 инча).

Седящите ски са предназначени за ползватели на инвалидни колички или други скиори с параплегия. Първите седящи ски са направени през 1967 г. от Йозеф Шрал. Шрал е от Бавария в Германия. Първите седящи ски са имали две широки ски, спирачки и са били направени специално, за да паснат на скиора. Теглото на седящите ски не позволяваше на скиорите да карат на могул или по стръмни склонове. През 80-те години на миналия век ски-седалките се усъвършенстват. През 1987 г. в Енгелберг, Швейцария, е изработен нов тип седящи ски и хората могат да ги видят на семинар, организиран от Швейцарската асоциация на параплегиците. С усъвършенстването на технологията е направен стол, който може да се добавя към ските, предназначени за скиори без увреждания. Сега седящите ски се изработват от фибростъкло и полиестер. Сега ски за сядане имат много по-малко тегло, което позволява на скиорите да карат ски по по-стръмни склонове и да се състезават в мъглата. Сега седалковите ски включват предпазни колани. Ски за сядане за хора с увреждания и ски за хора, които нямат увреждания, са се усъвършенствали, за да станат специални за различни видове състезания по ски алпийски дисциплини.

Някои стоящи скиори могат да използват ски с изнесени крака, когато се състезават. Това са ски палки с малки ски на края. Те помагат на скиора да балансира, когато се спуска по планината, и помагат при изкачване на къси разстояния по планината. Ските аутригер също така помагат на скиорите да правят неща като изкачване на хълм, за да се качат на ски лифт.

Скиорите водачи могат да виждат. Те помагат на скиорите, които не могат да карат ски, да се спуснат по планината, като им казват къде да отидат, използвайки радиостанция или говорейки с тях. Скиорите могат да използват повече от един водач по време на даден тип състезание, но водачът може да спечели медал само ако се е състезавал с един и същ скиор през цялото състезание. Подобно на скиора, водачът трябва да притежава лиценз IPCAS, за да може да участва в състезанията. Скиорите водачи трябва да спазват антидопинговите правила.

Скиорите носят също специални обувки, каски, ски костюми и очила. По време на Параолимпийските игри върху ски екипировката не може да има реклами. Ски обувките са направени така, че да се свързват със ските в петата и пръстите. Те подпомагат стъпалото и глезена с помощта на материали като твърда пластмаса. Всички каски, използвани по време на състезанията, трябва да бъдат с твърда черупка.

Ветеран кара ски на моноски във Вейл, Колорадо

Оборудване

Първите необходими неща, които се използват в спорта, са ски с каишка, седящи ски и моноски. В зависимост от това дали скиорът е седнал, стои или не вижда, скиорите могат да използват и други необходими неща, включително ски-водачи, къси скиорски палки, ортопедични помощни средства или протези. При скиори с проблеми със зрението се използват водачи, които помагат на скиора да разбере посоката на каране. [10] За скиорите, които стоят, различните правила на частта стигат до решение за това какъв вид необходими неща се допускат в състезанието, като например една дълга скиорска пръчка, две скиорски пръчки, нула скиорски пръчки или една или две ски. Правилата за използване на необходимите вещи в състезанието се изготвят от ФИС и МПК.

Най-малкото разстояние за ски, използвани в състезанията, е най-малко 165 см (65 инча) за мъжете и 155 см (61 инча) за жените. Връзките, използвани за ски, са с най-голяма точка на високо ниво от 55 милиметра (2,2 инча).

Седящите ски са предназначени за ползватели на инвалидни колички или други скиори с параплегия. Първите седящи ски са направени през 1967 г. от Йозеф Шрал. Шрал е от Бавария в Германия. Първите седящи ски са имали две широки ски, спирачки и са били направени специално, за да паснат на скиора. Теглото на седящите ски не позволяваше на скиорите да карат на могул или по стръмни склонове. През 80-те години на миналия век ски-седалките се усъвършенстват. През 1987 г. в Енгелберг, Швейцария, е изработен нов тип седящи ски и хората могат да ги видят на семинар, организиран от Швейцарската асоциация на параплегиците. С усъвършенстването на технологията е направен стол, който може да се добавя към ските, предназначени за скиори без увреждания. Сега седящите ски се изработват от фибростъкло и полиестер. Сега ски за сядане имат много по-малко тегло, което позволява на скиорите да карат ски по по-стръмни склонове и да се състезават в мъглата. Сега седалковите ски включват предпазни колани. Ски за сядане за хора с увреждания и ски за хора, които нямат увреждания, са се усъвършенствали, за да станат специални за различните видове състезания по ски алпийски дисциплини.

Някои стоящи скиори могат да използват ски с изнесени крака, когато се състезават. Това са ски палки с малки ски на края. Те помагат на скиора да балансира, когато се спуска по планината, и помагат при изкачване на къси разстояния по планината. Ските аутригер също така помагат на скиорите да правят неща като изкачване на хълм, за да се качат на ски лифт.

Скиорите водачи могат да виждат. Те помагат на скиорите, които не могат да карат ски, да се спуснат по планината, като им казват къде да отидат, използвайки радиостанция или говорейки с тях. Скиорите могат да използват повече от един водач по време на даден тип състезание, но водачът може да спечели медал само ако се е състезавал с един и същ скиор през цялото състезание. Подобно на скиора, водачът трябва да притежава лиценз IPCAS, за да може да участва в състезанията. Скиорите водачи трябва да спазват антидопинговите правила.

Скиорите носят също специални обувки, каски, скиорски костюми и очила. По време на Параолимпийските игри върху ски екипировката не може да има реклами. Ски обувките са направени така, че да се свързват със ските в петата и пръстите. Те подпомагат стъпалото и глезена с помощта на материали като твърда пластмаса. Всички каски, използвани по време на състезанията, трябва да бъдат с твърда черупка.

Ветеран кара ски на моноски във Вейл, Колорадо

Видове каране на ски

Видовете параалпийски ски са спускане, супергигантски слалом, гигантски слалом, слалом, суперкомбинация и сноуборд. Правилата се основават на правилата на Международната федерация по ски, въпреки че някои от тях са адаптирани за скиори с ограничени физически възможности. По време на спускане със ски скиорите развиват скорост до 100 километра в час (62 мили).

Спускане по склона

Това е ски състезание за време, в което скиорите се спускат бързо по сняг по рязко наклонена писта, която може да бъде от 450 метра до 800 метра по-ниска от началната, като в нея има много завои и скокове. Първият скиор, който финишира, се определя на базата на едно спускане по планината, като скиорът с най-бързо време е първи. Скиорите се движат между вратите при спускането. Спускането има най-малък брой врати сред всички параалпийски видове. Ако скиорът не премине между вратите, той не завършва. При някои състезания скиорът първо трябва да покаже, че е достатъчно добър, за да кара ски. Те могат да направят така, че това да се види в спускането или Супер-Г. Скиорите могат да получат точки за състезания със скиори от други държави в състезания на Международната федерация по ски. Скиорите могат да се състезават в спускането на параолимпийските игри.

Дължината на ските за жени трябва да е най-малко 200 см. (79 инча). При мъжете дължината на ските трябва да е най-малко 205 см. (81 инча). Ските за жени и мъже трябва да имат най-малко възможна или записана права линия от средата до края на кръга на завоя от 45 метра (148 фута). За това състезание скиорите използват извити тесни скиорски тояги. Мъжете и жените трябва да имат ски с права линия от средата до ръба на кръга от 67 милиметра (2,6 инча). Максималната скорост в това състезание може да достигне 100 километра (62 мили) в час. Преди началото на състезанието скиорът трябва да направи тренировъчно спускане и трябва да носи каска, за да е в безопасност по време на всички спускания.

Super-G

Създаден през 80-те години на миналия век, Super-G е по-малко научен и скиорите се движат много бързо. От горната до долната част на планината скиорите се спускат на височина от 400 метра до 600 метра. В сравнение с другите параалпийски видове ски този вид има тенденция да бъде със средна дължина. Той е по-дълъг от гигантския слалом и слалома, но по-къс от типа за спускане. При този тип скиорите се движат бързо между редуващи се червени и сини вратички, които са на разстояние 25 метра (82 фута) една от друга, като мъжете трябва да преминат между 35 вратички, а жените - между 30 вратички.

Гигантски слалом

С пад от 300 метра (980 фута) до 400 метра (1300 фута), това е един от най-необходимите да бъдат много правилни при завъртане на пара-алпийски дисциплини. При този вид ски се получават две спускания по планината, които са по-прави и по-къси от спускането. То е по-дълго и с по-малко завои от слалома. След първото спускане по планината последните 20 % от финиширалите могат да бъдат извадени от състезанието по решение на съдиите. Стартовият ред за второто спускане започва с най-бавния от първите 15 скиори, като най-бързият скиор в първото състезание се състезава 15-ти. Всички скиори, които са завършили извън първите 15, след това се състезават по ред, основан на времената им от първото бягане. Например 18-ият най-бърз финиширал в първото бягане кара 18-и във второто бягане. В някои състезания се прави корекция, като се използват 30 скиори вместо 15. Правилата за състезанието по слалом се изготвят съвместно от IPC/FIS. Гигантският слалом е състезание в настоящата параолимпийска програма. В гигантския слалом скиорите използват прави скиорски пръти.

Слалом

Името на това състезание произлиза от норвежка дума, която означава "наклонена пътека". Това състезание е най-сложната ски дисциплина, с денивелация само от 140 метра (460 фута) до 220 метра (720 фута) върху нарочно заледена планина. Това е най-краткото от всички параалпийски състезания и при него се използват две различни състезания с различни посоки на спускане по планината. Скиорите се спускат по веднъж по всяко различно трасе, като крайната им позиция се отбелязва въз основа на пълното им време от двете състезания. В това състезание има вратички, около 55-75 за мъжете и 40-60 за жените, и ако скиорът кара между вратичките, той не може да завърши състезанието поради правилата. След първото състезание последните 20% от финиширалите могат да бъдат извадени от състезанието по решение на съдиите. Стартовият ред за второто състезание започва с най-бавния от първите 15 скиори, като най-бързият скиор в първото състезание е 15-ти. Всички скиори, които са завършили извън първите 15, след това се състезават по реда на времената си от първото бягане. Например 18-ият най-бърз състезател в първото спускане кара 18-и във второто спускане. В това състезание скиорите използват прави пръти. В някои състезания, в които е необходимо да се покаже на хората, че трябва да бъдеш допуснат до състезание, скиорът може да покаже, че трябва да бъде допуснат до състезание, като използва времената от финала на спускането, слалома или супергигантския слалом. Правилата за слалома се определят от IPC/FIS. Слаломът е състезание от настоящата параолимпийска програма. Скиорите често носят допълнителна защитна екипировка, когато се състезават в слалома.

Супер комбиниран

Суперкомбинацията е комбинация от две дисциплини: Слалом и Супер-Г, или спускане и слалом. В състезанието скиорите се спускат веднъж по планинското трасе за спускане и два пъти по планинското трасе за слалом. Времената от трите състезания се събират, като най-бързото време от трите състезания е на скиора, който завършва първи.

Сноуборд

Сноубордът е с денивелация между 100 метра и 240 метра за мъжете и жените, като състезанието се провежда на дистанция от 400 метра до 900 метра. Състезанието е с редуващи се ски врати. Спортът е достъпен само за правостоящи състезатели.

Анна Йохемсен от Нидерландия, спускане със ски тип


Австралийският параолимпиец Род Хейкън на Зимните игри в Лилехамер през 1994 г.

Видове каране на ски

Видовете параалпийски ски са спускане, супергигантски слалом, гигантски слалом, слалом, суперкомбинация и сноуборд. Правилата се основават на правилата на Международната федерация по ски, въпреки че някои от тях са адаптирани за скиори с ограничени физически възможности. По време на спускане със ски скиорите развиват скорост до 100 километра в час (62 мили).

Спускане по склона

Това е ски състезание за време, в което скиорите се спускат бързо по сняг по рязко наклонена писта, която може да бъде от 450 метра до 800 метра по-ниска от началната, като в нея има много завои и скокове. Първият скиор, който финишира, се определя на базата на едно спускане по планината, като скиорът с най-бързо време е първи. Скиорите се движат между вратите при спускането. Спускането има най-малък брой врати сред всички параалпийски видове. Ако скиорът не премине между вратите, той не завършва. При някои състезания скиорът първо трябва да покаже, че е достатъчно добър, за да кара ски. Те могат да направят така, че това да се види в спускането или Супер-Г. Скиорите могат да получат точки за състезания със скиори от други държави в състезания на Международната федерация по ски. Скиорите могат да се състезават в спускането на параолимпийските игри.

Дължината на ските за жени трябва да е най-малко 200 см. (79 инча). При мъжете дължината на ските трябва да е най-малко 205 см. (81 инча). Ските за жени и мъже трябва да имат най-малко възможна или записана права линия от средата до края на кръга на завоя от 45 метра (148 фута). За това състезание скиорите използват извити тесни скиорски тояги. Мъжете и жените трябва да имат ски с права линия от средата до ръба на кръга от 67 милиметра (2,6 инча). Максималната скорост в това състезание може да достигне 100 километра (62 мили) в час. Преди началото на състезанието скиорът трябва да направи тренировъчно спускане и трябва да носи каска, за да е в безопасност по време на всички спускания.

Super-G

Създаден през 80-те години на миналия век, Super-G е по-малко научен и скиорите се движат много бързо. От горната до долната част на планината скиорите се спускат на височина от 400 метра до 600 метра. В сравнение с другите параалпийски видове ски този вид има тенденция да бъде със средна дължина. Той е по-дълъг от гигантския слалом и слалома, но по-къс от типа за спускане. При този тип скиорите се движат бързо между редуващи се червени и сини вратички, които са на разстояние 25 метра (82 фута) една от друга, като мъжете трябва да преминат между 35 вратички, а жените - между 30 вратички.

Гигантски слалом

С пад от 300 метра (980 фута) до 400 метра (1300 фута), това е един от най-необходимите да бъдат много правилни при завъртане на пара-алпийски дисциплини. При този вид ски се получават две спускания по планината, които са по-прави и по-къси от спускането. То е по-дълго и с по-малко завои от слалома. След първото спускане по планината последните 20 % от финиширалите могат да бъдат извадени от състезанието по решение на съдиите. Стартовият ред за второто спускане започва с най-бавния от първите 15 скиори, като най-бързият скиор в първото състезание се състезава 15-ти. Всички скиори, които са завършили извън първите 15, след това се състезават по ред, основан на времената им от първото бягане. Например 18-ият най-бърз финиширал в първото бягане кара 18-и във второто бягане. В някои състезания се прави корекция, като се използват 30 скиори вместо 15. Правилата за състезанието по слалом се изготвят съвместно от IPC/FIS. Гигантският слалом е състезание от настоящата параолимпийска програма. В гигантския слалом скиорите използват прави скиорски пръти.

Слалом

Името на това състезание произлиза от норвежка дума, която означава "наклонена пътека". Това състезание е най-сложната ски дисциплина, с денивелация само от 140 метра (460 фута) до 220 метра (720 фута) върху нарочно заледена планина. Това е най-краткото от всички параалпийски състезания и при него се използват две различни състезания с различни посоки на спускане по планината. Скиорите се спускат по веднъж по всяко различно трасе, като крайната им позиция се отбелязва въз основа на пълното им време от двете състезания. В това състезание има вратички, около 55-75 за мъжете и 40-60 за жените, и ако скиорът кара между вратичките, той не може да завърши състезанието поради правилата. След първото състезание последните 20% от финиширалите могат да бъдат извадени от състезанието по решение на съдиите. Стартовият ред за второто състезание започва с най-бавния от първите 15 скиори, като най-бързият скиор в първото състезание е 15-ти. Всички скиори, които са завършили извън първите 15, след това се състезават по реда на времената си от първото бягане. Например 18-ият най-бърз състезател в първото спускане кара 18-и във второто спускане. В това състезание скиорите използват прави пръти. В някои състезания, в които е необходимо да се покаже на хората, че трябва да бъдеш допуснат до състезание, скиорът може да покаже, че трябва да бъде допуснат до състезание, като използва времената от финала на спускането, слалома или супергигантския слалом. Правилата за слалома се определят от IPC/FIS. Слаломът е състезание от настоящата параолимпийска програма. Скиорите често носят допълнителна защитна екипировка, когато се състезават в слалома.

Супер комбиниран

Суперкомбинацията е комбинация от две дисциплини: Слалом и Супер-Г, или спускане и слалом. В състезанието скиорите се спускат веднъж по планинското трасе за спускане и два пъти по планинското трасе за слалом. Времената от трите състезания се събират, като най-бързото време от трите състезания е на скиора, който завършва първи.

Сноуборд

Сноубордът има денивелация между 100 метра (330 фута) и 240 метра (790 фута) за състезанията при мъжете и жените, като състезанието се провежда на разстояние от 400 метра (1300 фута) до 900 метра (3000 фута). Състезанието е с редуващи се ски врати. Спортът е достъпен само за правостоящи състезатели.

Анна Йохемсен от Нидерландия, спускане със ски тип


Австралийският параолимпиец Род Хейкън на Зимните игри в Лилехамер през 1994 г.

Видове каране на ски

Видовете параалпийски ски са спускане, супергигантски слалом, гигантски слалом, слалом, суперкомбинация и сноуборд. Правилата се основават на правилата на Международната федерация по ски, въпреки че някои от тях са адаптирани за скиори с ограничени физически сили. По време на спускане със ски скиорите развиват скорост до 100 километра в час (62 мили).

Спускане по склона

Това е ски състезание за време, в което скиорите се спускат бързо по сняг по рязко наклонена писта, която може да бъде от 450 метра до 800 метра по-ниска от началната, като в нея има много завои и скокове. Първият скиор, който финишира, се определя на базата на едно спускане по планината, като скиорът с най-бързо време е първи. Скиорите се движат между вратите при спускането. Спускането има най-малък брой врати сред всички параалпийски видове. Ако скиорът не премине между вратите, той не завършва. При някои състезания скиорът първо трябва да покаже, че е достатъчно добър, за да кара ски. Те могат да направят така, че това да се види в спускането или Супер-Г. Скиорите могат да получат точки за състезания със скиори от други държави в състезания на Международната федерация по ски. Скиорите могат да се състезават в спускането на параолимпийските игри.

Дължината на ските за жени трябва да е най-малко 200 см. (79 инча). При мъжете дължината на ските трябва да е най-малко 205 см. (81 инча). Ските за жени и мъже трябва да имат най-малко възможна или записана права линия от средата до края на кръга на завоя от 45 метра (148 фута). За това състезание скиорите използват извити тесни скиорски тояги. Мъжете и жените трябва да имат ски с права линия от средата до ръба на кръга от 67 милиметра (2,6 инча). Максималната скорост в това състезание може да достигне 100 километра (62 мили) в час. Преди началото на състезанието скиорът трябва да направи тренировъчно спускане и трябва да носи каска, за да е в безопасност по време на всички спускания.

Super-G

Създаден през 80-те години на миналия век, Super-G е по-малко научен, като скиорите карат много бързо. От горната до долната част на планината скиорите се спускат на височина от 400 метра до 600 метра. В сравнение с другите параалпийски видове ски този вид има тенденция да бъде със средна дължина. Той е по-дълъг от гигантския слалом и слалома, но по-къс от типа за спускане. При този тип скиорите се движат бързо между редуващи се червени и сини вратички, които са на разстояние 25 метра (82 фута) една от друга, като мъжете трябва да преминат между 35 вратички, а жените - между 30 вратички.

Гигантски слалом

С пад от 300 метра (980 фута) до 400 метра (1300 фута), това е един от най-необходимите да бъдат много правилни при завъртане на пара-алпийски дисциплини. При този вид ски се получават две спускания по планината, които са по-прави и по-къси от спускането. То е по-дълго и с по-малко завои от слалома. След първото спускане по планината последните 20 % от финиширалите могат да бъдат извадени от състезанието по решение на съдиите. Стартовият ред за второто спускане започва с най-бавния от първите 15 скиори, като най-бързият скиор в първото състезание се състезава 15-ти. Всички скиори, които са завършили извън първите 15, след това се състезават по ред, основан на времената им от първото бягане. Например 18-ият най-бърз финиширал в първото бягане кара 18-и във второто бягане. В някои състезания се прави корекция, като се използват 30 скиори вместо 15. Правилата за състезанието по слалом се изготвят съвместно от IPC/FIS. Гигантският слалом е състезание от настоящата параолимпийска програма. В гигантския слалом скиорите използват прави скиорски пръти.

Слалом

Името на това състезание произлиза от норвежка дума, която означава "наклонена пътека". Това състезание е най-сложната ски дисциплина, с денивелация само от 140 метра (460 фута) до 220 метра (720 фута) върху нарочно заледена планина. Това е най-краткото от всички параалпийски състезания и при него се използват две различни състезания с различни посоки на спускане по планината. Скиорите се спускат по веднъж по всяко различно трасе, като крайната им позиция се отбелязва въз основа на пълното им време от двете състезания. В това състезание има вратички, около 55-75 за мъжете и 40-60 за жените, и ако скиорът кара между вратичките, той не може да завърши състезанието поради правилата. След първото състезание последните 20% от финиширалите могат да бъдат извадени от състезанието по решение на съдиите. Стартовият ред за второто състезание започва с най-бавния от първите 15 скиори, като най-бързият скиор в първото състезание е 15-ти. Всички скиори, които са завършили извън първите 15, след това се състезават по реда на времената си от първото бягане. Например 18-ият най-бърз състезател в първото спускане кара 18-и във второто спускане. В това състезание скиорите използват прави пръти. В някои състезания, в които е необходимо да се покаже на хората, че трябва да бъдеш допуснат до състезание, скиорът може да покаже, че трябва да бъде допуснат до състезание, като използва времената от финала на спускането, слалома или супергигантския слалом. Правилата за слалома се определят от IPC/FIS. Слаломът е състезание от настоящата параолимпийска програма. Скиорите често носят допълнителна защитна екипировка, когато се състезават в слалома.

Супер комбиниран

Суперкомбинацията е комбинация от две дисциплини: Слалом и Супер-Г, или спускане и слалом. В състезанието скиорите се спускат веднъж по планинското трасе за спускане и два пъти по планинското трасе за слалом. Времената от трите състезания се събират, като най-бързото време от трите състезания е на скиора, който завършва първи.

Сноуборд

Сноубордът е с денивелация между 100 метра и 240 метра за мъжете и жените, като състезанието се провежда на дистанция от 400 метра до 900 метра. Състезанието е с редуващи се ски врати. Спортът е достъпен само за правостоящи състезатели.

Анна Йохемсен от Нидерландия, спускане със ски тип


Австралийският параолимпиец Род Хейкън на Зимните игри в Лилехамер през 1994 г.

Класификация

Класификацията на параалпийските ски е създадена, за да осигури равностойно състезание между алпийските скиори с различни видове ограничени физически и зрителни способности. Системата за подреждане е групирана в три общи състояния на неспособност за сортиране: стоене, неспособност за виждане и седене. Международният параолимпийски комитет по ски алпийски дисциплини е шефът на класификацията. Скиорите се подреждат въз основа на медицинските проблеми, както и на положението на тялото им, когато карат ски. Скиорите, които не могат да виждат, се оценяват само въз основа на медицинско свидетелство, в което се посочва колко лошо е зрението им. Преди Международният параолимпийски комитет по ски алпийски дисциплини да стане шеф, с класирането се занимаваха няколко спортни групи. Те включваха Международната спортна организация за хора с увреждания (ISOD), Международната федерация на игрите в Стоук Мандевил (ISMWSF), Международната спортна федерация на слепите (IBSA) и Международната асоциация за спорт и отдих с церебрална парализа (CP-ISRA). Някои системи за поръчка са лица, дадени на организации, различни от Международния параолимпийски комитет по ски алпийски дисциплини. Тези системи за ред не се използват в международни състезания. Спортът е отворен за всички състезатели с виждане или физическо състояние на неспособност. Той не е отворен за хора с до с интелектуални затруднения.

Първите системи за класифициране на параалпийски височини са създадени в Скандинавия, като първите системи са предназначени за скиори с ампутирани крайници. По онова време не е имало ски инструменти за скиори с рани на гръбначния мозък. Целта на ранните системи за поръчка е била да бъдат направени от способни да използват тялото си, но в крайна сметка са били медицински системи за поръчка. На първите зимни параолимпийски игри през 1976 г. имаше две системи за класиране на спорта. До 80-те години на ХХ век скиорите с церебрална парализа имаха класификационна система. По това време, с вдъхновение от баскетболния орден на инвалидни колички, бяха положени усилия орденът да се превърне по-скоро в система за класификация на способните да използват тялото. През 80-те години на миналия век съществуват десет класа. Оттогава насам се полагат усилия за подобряване на класификационната система чрез намаляване на броя на класовете, за да могат да се присъждат по-малко медали.

Стоящ тип
Тип	Какво	Оборудване
LW 1	И двата крака са отстранени над коляното, средна или тежка церебрална парализа или равностойно увреждане	две ски, две ски с изнесено движение
LW 2	Отстраняване на единия крак над коляното	две ски, две ски с изнесено движение
LW 3	Отстраняване на двата крака под коляното, церебрална парализа или равностойно увреждане	Две ски, две скиорски пръчки
LW 4	Отстраняване на единия крак под коляното	Две ски, две скиорски пръчки
LW5/7-1	Отстраняване на двете ръце над лакътя	Две ски, без ски писти
LW 5/7-2	Отстраняване на двете ръце, една над и една под лакътя	Две ски, без ски писти
LW 5/7-3	Отстраняване на двете ръце под лакътя	Две ски, без ски писти
LW6/8.1	Отстраняване на едната ръка над лакътя	Две ски, един ски пилон
LW 6/8.2	Отстраняване на едната ръка под лакътя	Две ски, един ски пилон
LW9.1	Премахване или равностойно увреждане на едната ръка и единия крак над коляното	скиорът може да избере
LW9.2	Премахване или равностойно увреждане на едната ръка и единия крак под коляното	скиорът може да избере

 

седящи типове (monoskiers)
Тип	Какво
LW10.1	Парализа на краката и долната половина на тялото без групово събитие, свързано с горната част на стомаха, и без възможност за използване на равновесие в седнало положение
LW 10.2	Парализа на краката и долната половина на тялото с някакво групово събитие, свързано с горната част на стомаха, и невъзможност за използване на седящо равновесие
LW11	Парализа на краката и долната половина на тялото с еднаква способност за използване на седящо равновесие
LW12.1	Парализа на краката и долната половина на тялото с известно предназначение на краката, използване и добър баланс в седнало положение
LW 12.2	Отстраняване на двата крака над коленете

 

Видове виждане
Тип	Какво
B1	Пълна невъзможност за виждане
B2	Зрителна острота, по-малка от 2/60
B3	Зрителна острота от 2/60 до 6/60

Класификация

Класификацията на параалпийските ски е създадена, за да осигури равностойно състезание между алпийските скиори с различни видове ограничени физически и зрителни способности. Системата за подреждане е групирана в три общи състояния на неспособност за сортиране: стоене, неспособност за виждане и седене. Международният параолимпийски комитет по ски алпийски дисциплини е шефът на класификацията. Скиорите се подреждат въз основа на медицинските проблеми, както и на положението на тялото им, когато карат ски. Скиорите, които не могат да виждат, се оценяват само въз основа на медицинско свидетелство, в което се посочва колко лошо е зрението им. Преди Международният параолимпийски комитет по ски алпийски дисциплини да стане шеф, с класирането се занимаваха няколко спортни групи. Те включваха Международната спортна организация за хора с увреждания (ISOD), Международната федерация на игрите в Стоук Мандевил (ISMWSF), Международната спортна федерация на слепите (IBSA) и Международната асоциация за спорт и отдих с церебрална парализа (CP-ISRA). Някои системи за поръчка са лица, дадени на организации, различни от Международния параолимпийски комитет по ски алпийски дисциплини. Тези системи за ред не се използват в международни състезания. Спортът е отворен за всички състезатели с виждане или физическо състояние на неспособност. Той не е отворен за хора с до с интелектуални затруднения.

Първите системи за класифициране на параалпийски височини са създадени в Скандинавия, като първите системи са предназначени за скиори с ампутирани крайници. По онова време не е имало ски инструменти за скиори с рани на гръбначния мозък. Целта на ранните системи за поръчка е била да бъдат направени от способни да използват тялото си, но в крайна сметка са били медицински системи за поръчка. На първите зимни параолимпийски игри през 1976 г. имаше две системи за класиране на спорта. До 80-те години на ХХ век скиорите с церебралнапарализа имаха класификационна система. По това време, с вдъхновение от баскетболния орден на инвалидни колички, бяха положени усилия орденът да се превърне по-скоро в система за класификация на способните да използват тялото. През 80-те години на миналия век съществуват десет класа. Оттогава насам се полагат усилия за подобряване на класификационната система чрез намаляване на броя на класовете, за да могат да се присъждат по-малко медали.

Стоящ тип
Тип	Какво	Оборудване
LW 1	И двата крака са отстранени над коляното, средна или тежка церебрална парализа или равностойно увреждане	две ски, две ски с изнесено движение
LW 2	Отстраняване на единия крак над коляното	две ски, две ски с изнесено движение
LW 3	Отстраняване на двата крака под коляното, церебрална парализа или равностойно увреждане	Две ски, две скиорски пръчки
LW 4	Отстраняване на единия крак под коляното	Две ски, две скиорски пръчки
LW5/7-1	Отстраняване на двете ръце над лакътя	Две ски, без ски писти
LW 5/7-2	Отстраняване на двете ръце, една над и една под лакътя	Две ски, без ски писти
LW 5/7-3	Отстраняване на двете ръце под лакътя	Две ски, без ски писти
LW6/8.1	Отстраняване на едната ръка над лакътя	Две ски, един ски пилон
LW 6/8.2	Отстраняване на едната ръка под лакътя	Две ски, един ски пилон
LW9.1	Премахване или равностойно увреждане на едната ръка и единия крак над коляното	скиорът може да избере
LW9.2	Премахване или равностойно увреждане на едната ръка и единия крак под коляното	скиорът може да избере

 

седящи типове (monoskiers)
Тип	Какво
LW10.1	Парализа на краката и долната половина на тялото без групово събитие, свързано с горната част на стомаха, и без възможност за използване на равновесие в седнало положение
LW 10.2	Парализа на краката и долната половина на тялото с някакво групово събитие, свързано с горната част на стомаха, и невъзможност за използване на седящо равновесие
LW11	Парализа на краката и долната половина на тялото с еднаква способност за използване на седящо равновесие
LW12.1	Парализа на краката и долната половина на тялото с известно предназначение на краката, използване и добър баланс в седнало положение
LW 12.2	Отстраняване на двата крака над коленете

 

Видове виждане
Тип	Какво
B1	Пълна невъзможност за виждане
B2	Зрителна острота, по-малка от 2/60
B3	Зрителна острота от 2/60 до 6/60

Класификация

Класификацията на параалпийските ски е създадена, за да осигури равностойно състезание между алпийските скиори с различни видове ограничени физически и зрителни способности. Системата за подреждане е групирана в три общи състояния на неспособност за сортиране: стоене, неспособност за виждане и седене. Международният параолимпийски комитет по ски алпийски дисциплини е шефът на класификацията. Скиорите се подреждат въз основа на медицинските проблеми, както и на положението на тялото им, когато карат ски. Скиорите, които не могат да виждат, се оценяват само въз основа на медицинско свидетелство, в което се посочва колко лошо е зрението им. Преди Международният параолимпийски комитет по ски алпийски дисциплини да стане шеф, с класирането се занимаваха няколко спортни групи. Те включваха Международната спортна организация за хора с увреждания (ISOD), Международната федерация на игрите в Стоук Мандевил (ISMWSF), Международната спортна федерация на слепите (IBSA) и Международната асоциация за спорт и отдих с церебрална парализа (CP-ISRA). Някои системи за поръчка са лица, дадени на организации, различни от Международния параолимпийски комитет по ски алпийски дисциплини. Тези системи за ред не се използват в международни състезания. Спортът е отворен за всички състезатели с виждане или физическо състояние на неспособност. Той не е отворен за хора с до с интелектуални затруднения.

Първите системи за класифициране на параалпийски височини са създадени в Скандинавия, като първите системи са предназначени за скиори с ампутирани крайници. По онова време не е имало ски инструменти за скиори с рани на гръбначния мозък. Целта на ранните системи за поръчка е била да бъдат направени от способни да използват тялото си, но в крайна сметка са били медицински системи за поръчка. На първите зимни параолимпийски игри през 1976 г. имаше две системи за класиране на спорта. До 80-те години на ХХ век скиорите с церебрална парализа имаха класификационна система. По това време, с вдъхновение от баскетболния орден на инвалидни колички, бяха положени усилия орденът да се превърне по-скоро в система за класификация на способните да използват тялото. През 80-те години на миналия век съществуват десет класа. Оттогава насам се полагат усилия за подобряване на класификационната система чрез намаляване на броя на класовете, за да могат да се присъждат по-малко медали.

Стоящ тип
Тип	Какво	Оборудване
LW 1	И двата крака са отстранени над коляното, средна или тежка церебрална парализа или равностойно увреждане	две ски, две ски с изнесено движение
LW 2	Отстраняване на единия крак над коляното	две ски, две ски с изнесено движение
LW 3	Отстраняване на двата крака под коляното, церебрална парализа или равностойно увреждане	Две ски, две скиорски пръчки
LW 4	Отстраняване на единия крак под коляното	Две ски, две скиорски пръчки
LW5/7-1	Отстраняване на двете ръце над лакътя	Две ски, без ски писти
LW 5/7-2	Отстраняване на двете ръце, една над и една под лакътя	Две ски, без ски писти
LW 5/7-3	Отстраняване на двете ръце под лакътя	Две ски, без ски писти
LW6/8.1	Отстраняване на едната ръка над лакътя	Две ски, един ски пилон
LW 6/8.2	Отстраняване на едната ръка под лакътя	Две ски, един ски пилон
LW9.1	Премахване или равностойно увреждане на едната ръка и единия крак над коляното	скиорът може да избере
LW9.2	Премахване или равностойно увреждане на едната ръка и единия крак под коляното	скиорът може да избере

 

седящи типове (monoskiers)
Тип	Какво
LW10.1	Парализа на краката и долната половина на тялото без групово събитие, свързано с горната част на стомаха, и без възможност за използване на равновесие в седнало положение
LW 10.2	Парализа на краката и долната половина на тялото с някакво групово събитие, свързано с горната част на стомаха, и невъзможност за използване на седящо равновесие
LW11	Парализа на краката и долната половина на тялото с еднаква способност за използване на седящо равновесие
LW12.1	Парализа на краката и долната половина на тялото с известно предназначение на краката, използване и добър баланс в седнало положение
LW 12.2	Отстраняване на двата крака над коленете

 

Видове виждане
Тип	Какво
B1	Пълна невъзможност за виждане
B2	Зрителна острота, по-малка от 2/60
B3	Зрителна острота от 2/60 до 6/60

Факторна система

Беше създадена система за определяне на коефициента за параалпийските ски за три общи групи: седящи, стоящи и невиждащи. Всяка група се състезава само срещу хора от същата група. Скиорът може да завърши в челната тройка само за седящи, стоящи или невиждащи. Хората от една група не се състезават срещу други скиори от друга група. Вътре във всяка група има широк диапазон от способни да се движат и медицински проблеми или да не виждат. Скиорите се класифицират вътре в една от трите групи. Системата за факторизиране работи, като има число за всяка група, при което резултатите се изработват чрез увеличаване на броя на времето за гледане с факторираното число. Числото на изхода се използва, за да се вземе решение за този, който е излязъл най-добре в събитията, в които се използва системата на причините. Това означава, че по-бързият скиор, който се е спуснал по хълма, може да не е първи в дадено събитие. в събития, в които се използва факторната система. Това означава, че по-бързият скиор, който се е спуснал по хълма, може да не е победител в дадено събитие. Факторната система се използва в състезанията за Алпийската купа, Северноамериканските състезания, Европейската купа, състезанията за Световната купа, Световното първенство и Зимните параолимпийски игри.

Факторна система

Беше създадена система за определяне на коефициента за параалпийските ски за три общи групи: седящи, стоящи и невиждащи. Всяка група се състезава само срещу хора от същата група. Скиорът може да завърши в челната тройка само за седящи, стоящи или невиждащи. Хората от една група не се състезават срещу други скиори от друга група. Вътре във всяка група има широк диапазон от способни да се движат и медицински проблеми или да не виждат. Скиорите се класифицират вътре в една от трите групи. Системата за факторизиране работи, като има число за всяка група, при което резултатите се изработват чрез увеличаване на броя на времето за гледане с факторираното число. Числото на изхода се използва, за да се вземе решение за този, който е излязъл най-добре в събитията, в които се използва системата на причините. Това означава, че по-бързият скиор, който се е спуснал по хълма, може да не е първи в дадено събитие. в събития, в които се използва факторната система. Това означава, че по-бързият скиор, който се е спуснал по хълма, може да не е победител в дадено събитие. Факторната система се използва в състезанията за Алпийската купа, Северноамериканските състезания, Европейската купа, състезанията за Световната купа, Световното първенство и Зимните параолимпийски игри.

Факторна система

Беше създадена система за определяне на коефициента за параалпийските ски за три общи групи: седящи, стоящи и невиждащи. Всяка група се състезава само срещу хора от същата група. Скиорът може да завърши в челната тройка само за седящи, стоящи или невиждащи. Хората от една група не се състезават срещу други скиори от друга група. Вътре във всяка група има широк диапазон от способни да се движат и медицински проблеми или да не виждат. Скиорите се класифицират вътре в една от трите групи. Системата за факторизиране работи, като има число за всяка група, при което резултатите се изработват чрез увеличаване на броя на времето за гледане с факторираното число. Числото на изхода се използва, за да се вземе решение за този, който е излязъл най-добре в събитията, в които се използва системата на причините. Това означава, че по-бързият скиор, който се е спуснал по хълма, може да не е първи в дадено събитие. в събития, в които се използва факторната система. Това означава, че по-бързият скиор, който се е спуснал по хълма, може да не е победител в дадено събитие. Факторната система се използва в състезанията за Алпийската купа, Северноамериканските състезания, Европейската купа, състезанията за Световната купа, Световното първенство и Зимните параолимпийски игри.