Пато — аржентински конен спорт и национална игра: история и правила

Пато е игра, която се играе на кон. Тя съчетава идеи от поло и баскетбол. Това е националният спорт на Аржентина.

Произход и ранна история

Pato е испанският термин за "патица". В най-ранните форми на играта вместо топка се използвала жива патица, поставена в кошница, която състезателите носели или прехвърляли на кон. За играта "Пато" се намират сведения от около 1610 г. Игралното поле обикновено не било фиксирано и често минавало между съседни ранчота; победител бил отборът, който пръв успеел да доведе патицата до собственото си ранчо.

Забрани и реформи

Пато е бил забраняван няколко пъти по време на своята история заради грубост и насилие — не само върху патицата, но и върху самите играчи. Много гаучоси са били стъпкани или ранени, а понякога сред игрите избухвали сбивания с ножове, които довеждали до смъртни случаи. През 1796 г. католически свещеник заявява, че играчите, загинали по този начин, не трябва да получават християнско погребение. През XIX век в различни провинции се приемат закони, забраняващи играта поради опасността и безредието, което тя предизвиквала.

Модернизация и официален статут

В началото на ХХ век започва процес на цивилизоване на играта. През 1930-те години собственикът на ранчото Алберто дел Кастийо Посе въвежда набор от правила, вдъхновени от съвременното поло, с цел да се намали насилието и да се стандартизира играта. В съвременната версия вече не се използва жива патица — тя е заменена от специална топка с дръжки или обръч, което прави играта по-спортна и по-малко жестока. През 1953 г. президентът Хуан Перон официално обявява пато за национална игра на Аржентина, което засилва символичния ѝ статут и подкрепя нейното регулиране и популяризиране.

Основни правила и характер на играта

В съвременния пато играта се провежда между два отбора, всеки от които се състои от играчи на кон. Целта е да се прехвърля топката между съотборниците и накрая да се вкара в маркирана рамка/пръстен или да се достигне определена целева зона, като начинът на вкарване зависи от конкретните правила, приети от организаторите. Контактът между състезателите е разрешен в разумни граници, но има мерки за безопасност, за да се избегнат груби сблъсъци и сериозни наранявания.

• Екипировка: модерната топка с дръжки (преди — патица), защитни каски и подходящи конски амуниции.
• Играчите: играе се на кон; изискват се умения за езда, контрол върху коня и координация между съотборниците.
• Съдии и правила: съществуват официални правила, приети от национални организатори, които регулират продължителността на мача, начина на отбелязване и наказанията при нарушения.

Игрално поле и организация

Полето за пато е тревно и често подобно на полето за поло, като размерите и разположението на целите могат да варират в зависимост от местните правила и турнира. Мачовете се организират от клубове и федерации в различни провинции; състезанията привличат както професионални ездачи, така и любители от аграрните райони, където традицията остава жива. В много случаи клубовете обучават и конете, и играчите, за да се осигури безопасност и професионализъм.

Сигурност, регулации и културно значение

Поради опасната си история, пато минава през множество реформи, насочени към намаляване на риска за играчите и животните. Днес се използват защитни средства, строг контрол над контактните сцени и правила, които да ограничават насилието. Въпреки че не е така масово разпространен като футбола, пато остава важен елемент от аржентинската културна идентичност, особено свързан със символите на гаучото, ранчото и конния начин на живот. На национално равнище играта се цени като традиция и като спорт, който съчетава езда, умения и отборна игра.

Къде да научите повече или да поиграете

Ако се интересувате да видите пато на живо или да се включите, потърсете местни конни клубове и фестивали в Аржентина — особено в по-селските провинции и райони с развита каубойска (гаучо) култура. Много клубове предлагат уроци по езда и специално обучение за пато, както за начинаещи, така и за напреднали.

Геймплей

В съвременното пато два четиричленни екипа се возят на коне. Те се опитват да получат топка, която има шест дръжки. Те отбелязват гол, като хвърлят топката през вертикален пръстен. Диаметърът на ринговете е 100 см. Те са разположени на стълбове с височина 240 см. Затворена мрежа, издигаща се на 140 cm (4,6 ft), задържа топката след отбелязването на головете.

Победител е отборът с най-много отбелязани голове след изтичане на времето. Времето за игра е шест 8-минутни "периода".

Дължината на полето е от 180 до 220 м, а ширината - от 80 до 90 м (от 87 до 98 ярда). Топката е изработена от кожа, с надута гумена камера и шест кожени дръжки. Диаметърът ѝ е 40 cm (15,7 инча) от дръжката до дръжката. Теглото ѝ е от 1050 до 1250 g (2,3 до 2,8 фунта).

Играчът, който контролира пато (т.е. държи топката за дръжка), трябва да кара с изпъната дясна ръка. Той предлага пато, така че съперниковите играчи да имат възможност да дръпнат патото и да го откраднат. Ако не държи ръката си протегната, докато язди с пато, това е нарушение, наречено negada (отказ).

По време на самото теглене или cinchada и двамата играчи трябва да стоят на стремената, а не да седят на седлото. Ръката, която не дърпа, трябва да държи юздите. Обикновено дърпането е най-вълнуващата част от играта.

Пато е подобна на играта конна топка, която се играе във Франция, Португалия и други страни.

·        

·        

·        

Играч, който вдига топката

Въпроси и отговори

В: Какво е Пато?

В: Какво означава "Pato" на испански?

В: Откога съществува "Пато"?

В: По какво се различават ранните версии на "Пато" от съвременните?

Въпрос: Защо играта "Пато" е била забранявана няколко пъти в историята си?

В: Кога са добавени съвременните правила в Pato?

В: Кога Пато става национална игра на Аржентина?

Търсене по буква