Седящи ски (sit-ski) — устройство, видове и употреба в параолимпийския ски спорт

Открийте всичко за седящи ски (sit-ski): устройство, видове (моноски/биски) и употреба в параолимпийския и паранордически ски спорт — технология, обучение и безопасност.

Sit-ski е шейна, която се използва от скиор с параплегия, спина бифида, мускулна дистрофия или церебрална парализа. Тя е изработена от стъклопласт. Първите седалкови ски са приличали на каяци и са имали метални ръбове.

Ски-седалките се използват за паранордическо и параалпийско каране на ски. Ако ски-седалките имат само една ски, те понякога се наричат моноски. Ако седалковите ски са с две ски, понякога се наричат би-ски. Скиорите първо са използвали би-ски в параалпийските ски, преди да започнат да използват моноски. Моноски позволяват на скиорите да карат ски, използвайки същия начин, по който хората, които стоят, се спускат по хълм.

Ползвателите на седящи ски използват ски с изнесени крака. При паранордическото каране на ски седящите могат да използват нормален скиорски прът, който не е толкова дълъг, колкото този, който биха използвали хората, изправени да карат ски.

Когато скиорите се учат да карат ски за първи път, техният учител може да бъде свързан с тях с въже, докато скиорът не може да управлява сам седящите ски.

Видове седящи ски

• Моноски (mono-ski) — единична алпийска ски под рамка с амортисьор и седалка (bucket). Изискват добра коремна и торсова мускулна контрола. Използват се главно в параалпийския алпийски ски и за спортно каране на писти.
• Би-ски (bi-ski) — две ски под по-широка платформа с облегалка. По-стабилни и подходящи за хора с по-малко торсова стабилност или за начинаещи.
• Паранордически седалки — специализирани версии за крос-кънтри (паранордическо) с по-лека конструкция и различни закрепвания за по-добра ефикасност при бутане с ръце.

Основни компоненти

• Седалка/капа (bucket) — често от стъклопласт или карбон, с подплънки и колани за фиксация на тялото.
• Рамка и адаптер — свързва седалката със скито; при моноската има и амортисьорна система (шок) за усвояване на вибрации и удари при спускане.
• Ски(та) — един или два основни ски; често със специални ръбове и размери, подходящи за тежестта и стила на каране.
• Колани и закрепващи елементи — държат тялото стабилно в седалката и намаляват риска от изхлузване.
• Аутригери (outriggers) — къси щеки с малки ски в края, използвани като опора и за завивки; при паранордическото каране могат да се използват и по-дълги пръти.

Как се ползват — техники и помощни средства

При моноската основното управление идва от усукването и накланянето на торса и от използването на аутригери за стабилизиране и завой. При би-ските управлението е по-предвидимо и позволява по-лесно каране за хора с по-малко контрол на тялото. В паранордическото (крос-кънтри) каране основната сила идва от ръцете: ползвателите използват двойно бутане с щеки и специални седалки, които подпомагат предаването на енергия към скито.

При обучението инструкторът често прикрепя ученика с въже или стои зад него, за да му помага при първите опити. С времето се въвеждат техники за баланс, ритъм и контрол на ръбовете, както и упражнения за укрепване на горната част на тялото и торса.

Параолимпийски ски спорт и класификация

В параолимпийските дисциплини (параалпийски и паранордически) състезателите в седящи категории се класифицират според функционалните си възможности, за да се гарантира справедливо състезание. Състезанията включват слалом, гигантски слалом, супергигант и спускане (за алпийските) и различни дистанции за крос-кънтри. Състезателните моноски са оптимизирани за скорост и маневреност — имат качествени шокове и здрава рамка.

Безопасност и екипировка

• Каска и протектори — задължителни при алпийско каране; предлага се и гръбнака защита за по-сигурно закрепване.
• Колани и подплънки — трябва да се използват винаги, за да се осигури стабилност и да се минимизира рискът от нараняване.
• Коректен размер и настройка — седалката и амортисьорът трябва да бъдат настроени според теглото, височината и нивото на умения на ползвателя.

Персонализация и поддръжка

Седалките често се персонализират — термооформяеми вложки, допълнителни колани, регулируеми опори за краката. Поддръжката включва проверка на амортисьора, стегнати болтове, проверка на кантовете на скитата, смазване и ваксуване. Редовната профилактика увеличава безопасността и живота на уреда.

Кратка историческа бележка

Както е посочено в началото, ранните седалки приличали на каяци и имали метални ръбове. С времето дизайнът еволюира — появиха се леки композитни материали, специализирани амортисьори и по-удобни и сигурни седалки, което позволи на атлети с различни увреждания да развиват високо конкурентно ниво и да участват в международни състезания, включително Параолимпийските игри.

Кой може да кара седящи ски

Седящите ски дават възможност на хора с различни физически увреждания да практикуват зимни спортове — от любителско каране до елитен спорт. Подходящият тип шейна и ниво на подкрепа (инструктор, водач, екипировка) се определят индивидуално според функционалните възможности и целите на ползвателя.

За начинаещи е препоръчително да започнат с би-ски или да се обучават под ръководството на квалифициран инструктор, който познава адаптивните техники и безопасността при работа със седящи ски.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво е сит-ски?

Въпрос: Как са изглеждали първите ски за сядане и от какво са били направени?

В: Какви са двата вида ски за сядане и по какво се различават те?

В: Как работят моноски?

В: Какъв вид скиорски пръчки използват скиорите в паранордическите ски?

В: Какво се случва, когато скиорите се учат да карат ски с помощта на седящи ски?

В: Кой обикновено използва седящи ски?

Търсене по буква