Южна Африка участва за първи път на олимпийски игри през 1904 г. и изпраща спортисти на всички летни олимпийски игри до 1960 г. През този период южноафриканците завоюват медали в различни дисциплини, включително в лека атлетика и атлетически издръжливи дисциплини.

Забрана и международен натиск

След приемането на Резолюция 1761 на Общото събрание на Организацията на обединените нации през 1962 г. в отговор на политиката на апартейд на Южна Африка, страната е подложена на международна изолация и ѝ е забранено да участва в редица международни спортни форуми. Международният олимпийски комитет (МОК) започва да поставя условия за участието—изискване за мултирасови или бездискриминационни отбори—но режимът на апартейда отказва да се съобрази. В резултат Южна Африка фактически е изключена от олимпийското движение и не участва в Игрите от 1964 г. нататък; по-късно МОК официално прекратява признаването на южноафриканския спортен орган (решения през 1970 г.), което задълбочава изолацията.

Преговори, реформи и завръщане

С началото на процеса по прекратяване на апартейда и политическите реформи в началото на 1990-те години Южна Африка започва да се връща към международната общност. През 1991 г. е създадена Южноафриканската спортна конфедерация и Олимпийският комитет, която обединява представителите на различни общности и получава отново признаване от МОК. Вследствие на това Южна Африка се завръща официално на игрите на Летните олимпийски игри през 1992 г. — първото участие след дългата пауза, и на Летните параолимпийски игри през 1992 г. С това се открива нов период, в който страната участва с много по-представителни, мултиетнични състави.

Участие в зимните игри

Южна Африка участва и в Зимните олимпийски игри през 1960 г., а след политическите промени възобновява участието си в зимните състезания от средата на 1990-те години — редовно или периодично от 1994 г. насам.

Забележителни успехи и спортни личности

  • Ранни шампиони: още в началото на XX в. южноафрикански атлети печелят олимпийски титли (например в леката атлетика).
  • Победи след рестарта: в постапартейдния период Южна Африка постига значителни успехи — сред най-известните олимпийци са плувкинята Пенни Хейнс, която печели две златни медали в плуване (1996), маратонистът Йосиа Тугване (злато в маратона, 1996) и плувецът Чад ле Кло (злато в 200 m бътерфлай, 2012).
  • Пионерски постижения: Оскар Писториъс става символична фигура през 2012 г., като е първият двоен ампутант, който участва в олимпийски игри при спортистите без увреждания.

Влияние и наследство

Периодът на изолация и последвалото завръщане оставят трайни следи върху южноафриканския спорт: забраната лишава поколения таланти от възможността да се състезават на най-високо ниво, но възстановяването след 1991 г. дава платформа за обединение и международно присъствие. Днес Южна Африка продължава да участва регулярно в летни и зимни Олимпийски игри и да развива кадрови програми, особено в дисциплини като лека атлетика, плуване, бокс и други.

Въпреки трудното историческо минало, завръщането на страната на олимпийската сцена е важен етап в нейния спортен и обществен преход към по-приобщаващо и многообразно представяне.