Класификация в параолимпийските алпийски дисциплини: категории и класове

Класификацията на параалпийските ски е система за групиране на състезателите, създадена да гарантира възможно най-равностойно състезание между алпийските скиори с различни видове увреждания. Основните три категории са: стоящи (спортни класове за атлети, които могат да карат правостоящи), седящи (атлети, които използват моноски) и състезатели с нарушено зрение. Разпределянето на спортистите в конкретни класове и категории се извършва от Международния параолимпийски комитет по ски алпийски дисциплини въз основа на медицински и функционални оценки.

Категории и типични спортни класове

• Визуално нарушени (B1–B3) – групата включва състезатели с различни степени на загуба на зрение:
  • B1 – пълна слепота или минимална/ никаква светлопроницаемост; по правило B1 състезателите участват с водач и носят непрозрачни/задължителни защитни очила (за равнопоставеност).
  • B2 – частично зрение с много ограничена острота и/или тесно зрително поле. (В текста по-горе съществува връзка към B2.)
  • B3 – по-лека степен на зрително увреждане, но все пак в рамките на критериите за състезание.
• Стоящи състезатели – включват хора с ампутации, моторни увреждания, церебрална парализа и други, които могат да карат правостоящи. Тук традиционно се използват класове LW1–LW9 (LW = Locomotor Winter), които разграничават различни функционални възможности – баланс, координация, опора на крайниците и др. За състезатели с церебрална парализа се използва и описателна функционална класификация (в миналото т.нар. CP-класове; виж по-долу изображенията с CP5–CP8).
• Седящи състезатели (моноски) – атлети с увреждания, които не могат да карат правостоящи; използват специално проектирани моноски. В международните системи тези класове обикновено са LW10–LW12, като разграниченията вземат предвид туловищния контрол и позицията на тялото.

Как се гарантира равнопоставеността

• Факторна система – при някои състезания класовете се обединяват и за да се балансират физиологичните разлики, използват т.нар. "фактори" или процентни корекции на времето. Това позволява състезатели от разнородни класове да участват в едно и също състезание с коригирани времена.
• Водачи за незрящи – при спортисти с нарушено зрение се използват водачи (guides), които дават указания чрез глас, радиокомуникация или специални сигнали. При B1 водачът е задължителен, а състезателите често носят непрозрачни очила за уеднаквяване на условията. Водачите в много случаи са официално признати и награждавани заедно със състезателя.
• Оборудване – стоящите състезатели могат да използват различни помощни средства (протези, една или две ски, специални щеки), а седящите използват моноски (моноски) и допълнителни стабилизиращи елементи. Правилата определят допустимото оборудване за всеки клас.

Процедура на класификация

Класификацията включва медицинска документация и изследване, функционална оценка на сухо и тестове/наблюдение на сняг. Процесът има за цел да определи реалните ефекти на увреждането върху спортните умения (баланс, координация, сила, контрол). Резултатът може да бъде спортен клас с различен статус: потвърден, подлежи на преглед или временно/нов, в зависимост от стабилността на състоянието и наличието на документи.

Правила и международни структури

Състезателните правила за параалпийските дисциплини са адаптирана версия или корекция на правилата на Международната федерация по ски. Някои аспекти на състезанието – например използване на водачи, вид на разрешените щеки и ски, правила за моноски и т.н. – са специфично уточнени в параолимпийските регламенти.

Кратка историческа справка

Първите системи за класификация в параалпийските дисциплини са разработени в Скандинавия през 1960-те години. Първоначално те са били предимно медицински и са се фокусирали върху наличието или липсата на крайници. В началото на развитието на спорта не всички увреждания – например травми на гръбначния мозък – са били равностойно обслужвани от оборудване и терапии. На първите зимни параолимпийски игри през 1976 г. спортът е имал само две групи. През 80-те години започва по-широко включване на скиори с церебрална парализа и се правят стъпки към функционална класификация подобно на системата в инвалидния баскетбол, с цел намаляване на броя класове и повишаване на качеството и справедливостта на съревнованията.

Бележки за допустимост и други организации

Параалпийските алпийски дисциплини са достъпни за атлети с физически или зрителни увреждания. Спортът обикновено не е отворен за хора с интелектуални затруднения, тъй като те попадат под различни международни програми. Някои организации използват собствени системи за класификация (например Special Olympics), които могат да се различават от системата на Международния параолимпийски комитет.

Заключение

Класификацията е ключов елемент за справедливи и безопасни състезания в параалпийските алпийски дисциплини. Тя комбинира медицинска и функционална оценка, позволява адаптирано оборудване и правила и непрекъснато се развива, за да отрази по-добре реалните възможности на атлетите и да намали неравенствата между състезателите от различни категории.