Оберон — луната на Уран: откритие, състав и кратери

Оберон — луната на Уран: откритие, геология и състав; ледено-скални образувания, впечатляващи ударни кратери и възможна 20 км планина.

Оберон е най-отдалечената голяма луна на планетата Уран. Тя е съставена наполовина от лед и наполовина от скали. Със среден радиус от около 760 km Оберон е втората по големина луна от 27-те луни на Уран. Тя обикаля около Уран на всеки 13,4 дни.

Откритие и наименование

Открита е на 11 януари 1787 г. от Уилям Хершел, който през същата година открива и Титания. Наречена е на Оберон, краля на феите, герой от пиесата на Уилям Шекспир "Сън в лятна нощ". Имената на повърхностните й образования (кратери, каньони и др.) произхождат главно от герои и места от пиеси на Шекспир и от творбите на други класици.

Орбита и въртене

Оберон се върти синхронно около оста си — т.е. едната страна винаги е обърната към Уран. Неговата орбитална дистанция е значително по-голяма в сравнение с по-вътрешните спътници на Уран, което го прави най-отдалечената „голяма“ луна на планетата. Поради отдалечената си орбита и ниската си гравитация, той е изложен на по-малко плазмено и радиационно въздействие от магнитосферата на Уран в сравнение с вътрешните спътници.

Състав и вътрешна структура

Анализите показват, че Оберон е съставен приблизително наполовина от вода и лед и наполовина от скали и по-тежки материали. Плътността му е по-висока от тази на чист лед, което подсказва за значителна скалиста съставка. Може да има диференциация с по-плътен ядрен компонент и по-леки външни слоеве от лед. Средната повърхностна температура е много ниска (порядък на десетки келвини), което поддържа водния лед в твърдо състояние.

Повърхност и кратери

Повърхността на Оберон е силно крейтерана и показва много древна, добре запазена геология. На луната има множество големи ударни кратера, в които са попаднали метеорити. Някои от кратерите имат видими централни върхове и тъмни материали по дъната или стените, което може да е следствие от ударно разкриване на по-тъмни слоеве или от отлагане на разпръснати материали.

Освен кратерите, на повърхността са наблюдавани и по-дълги разкъсвания и каньоноподобни структури (chasmata), свидетелстващи за тектонична активност в миналото. Учените също така смятат, че на Луната има планина, която може да е висока 20 км. Някои особености носят имена на литературни персонажи, съгласно установените правила за именуване.

Наблюдения и изследвания

Най-подробните изображения и данни за Оберон са получени от космическия апарат "Вояджър 2", който премина покрай системата на Уран през 1986 г. По време на приближението беше заснето голямо количество снимков материал, покриващ значителна част от дневната страна на луната. Тези снимки разкриха много от кратерите и структурите и послужиха за първите оценки на нейния състав и геология. Оттогава наблюденията от Земята и космически телескопи допълнително подобриха познанията ни, но детайлното картографиране остава ограничено — Оберон е проучен значително по-малко в сравнение с някои други луни в Слънчевата система.

Бързи факти

• Среден радиус: около 760 km
• Орбитален период: ~13,4 дни
• Състав: лед и скали (смесена структура)
• Повърхност: силно кратерована, с каньони и възможни планински върхове
• Наблюдения: главно от Вояджър 2 (1986) и от телескопични наблюдения от Земята/орбита

Останалите изследвания на Оберон ще зависят от бъдещи мисии до Уран, които биха могли да предоставят по-подробни карти, спектрални анализи и информация за вътрешната структура и история на тази отдалечена, но наукополагаща луна.

Въпроси и отговори

В: Какво е Оберон?

В: Какъв е съставът на Оберон?

В: Колко голям е Оберон?

В: Кой откри Оберон?

В: На какво е кръстен Оберон?

В: Какъв е орбиталният период на Оберон?

В: Какво са открили учените за Оберон?

Търсене по буква