Северният ндебеле (на английски: /ɛndəˈbiːliː/) е африкански език. Нарича се още синдебеле, зимбабвийски ндебеле или северно ндебеле, а преди това е известен като матабеле. Той е част от групата на езиците нгуни от групата на банту. Говори се от народите амаНдебеле, Ндебеле и Матабеле в Зимбабве. Известен е също като siNdebele или просто Ndebele.
Произход и исторически контекст
Северният ндебеле е тясно свързан с езиците от нгуни подгрупата, най-вече със езика зулу, който се говори в Южна Африка. Народът ндебеле в Зимбабве произхожда от последователите на зулуския водач Мзиликази. Мзиликази и неговият народ напускат Квазулу в началото на XIX в. по време на Мфекане. Те се отправят на север, покрай днешните области Гаутенг, Мпумаланга и Лимпопо в Южна Африка, и навлизат в Зимбабве и Ботсвана. В резултат на тези миграции северният ндебеле възприема много черти от зулуския говор и запазва силни исторически връзки със зулуския език.
Географско разпространение и говорящи
Най-голям брой носители на северния ндебеле се намира в западните и югозападните части на Зимбабве, особено в провинциите Матабелеленд и части от югозападните райони. Има и общности, говорещи ндебеле в съседни части на Ботсвана и в някои райони на Южна Африка; на много места в Южна Африка се говори на езика синдебеле. Оценките за броя на говорещите варират, но те са стотици хиляди до над един милион; точните числа зависят от източника и от това дали включват говорещите втори поколения и диаспората.
Фонология и правопис
Фонологически северният ндебеле споделя редица особености със зулуския: богат набор от съгласни, включително характерните за нгуни клик-езици (кликнатели), както и система от гласни, които често са кратки и дълги. В езика се срещат основните видове кликове, характерни за регионалните нгуни говори. Правописът използва латинската азбука и следва образците на зулуския и други банту езици в региона; тоновете по принцип не се отбелязват в ежедневната писменост.
Граматика и езикови особености
Северният ндебеле е типичен банту език по своята граматична структура: позиционен ред подлежащо–сказуемо–допълнение (SVO), разширена система на именни класове със съответна съгласуваност (конкорд), както и развита префиксална морфология при глаголите и съществителните. Синтаксисът включва много марки на време, аспект и наклонение, които се формират чрез афикси към глаголната основа. Лексиката съдържа както общо банту наследство, така и заемки от заварени езици и от контакт с други общности през столетията.
Отношение към южното ндебеле и други езици
Езикът на северните ндебеле и южните ндебеле не са две разновидности на един и същ език, а представляват отделни, макар и родствени, езикови единици. И двата са езици банту, но северният ндебеле е много подобен на зулуския, докато езикът на южното ндебеле показва по-силни влияния и сходства с езиците сото и цвана. В практиката взаимната разбираемост между северен и южен ндебеле е ограничена и зависи от индивидуалните контактни истории на говорещите.
Статус, образование и съвременна употреба
В Зимбабве северният ндебеле е един от основните местни езици и играе важна роля в културния и обществен живот на много общности. В медиите, в частичното образование и в местната администрация езикът се използва на различни нива, въпреки че английският остава доминиращ в официалните и националните институции. Има усилия за документиране, стандартизация и преподаване на езика в рамките на регионални и академични проекти.
Кратко резюме: Северният ндебеле е нгуни-банту език, близък до зулуския, разпространен главно в Зимбабве и части от съседните държави. Отличава се с типичната за банту фонология и граматика и има важно културно значение за своя народ.
