Сярна горчица (иприт) — история, свойства и забрани на химическото оръжие

Сярна горчица (иприт): история, химични свойства, ефекти върху здравето, използване във войни и международните забрани и конвенции срещу химическото оръжие.

Ипритът или серният иприт е химическо съединение, което е използвано като химическо оръжие. Първите документирани бойни приложения датират от Първата световна война — германската армия го използва срещу британски и канадски войници близо до Ипр, Белгия, през 1917 г. По-късно същият тип агенти са прилагани и срещу френска армия и други военни формирования по време на конфликти през XX век.

Какво представлява и произход

Сярната горчица (често наричана просто "иприт" или "сърнен иприт") е органично серосъдържащо съединение със състава (ClCH₂CH₂)₂S. Първите синтези са описани през XIX век; в литературата се споменават имена като Фредерик Гътри (1860 г.) и по-ранни наблюдения от други химици.

Физични и химични свойства

• При стайна температура повечето форми на сярна горчица са вискозни течности, обикновено без цвят при чисто състояние; при употреба във военни действия често се наблюдава жълтеникав до кафяв оттенък.
• Миризмата на някои примеси напомня на кулинарна горчица, хрян или чесън, откъдето идва и народното име "горчица" — въпреки това веществото е химически несвързано с хранителната горчица.
• Чистото съединение има относително висока точка на топене около 14 °C и се разлага преди традиционно да кипне (съобщава се за разлагане около 218 °C). При нормални условия е слабо разтворимо във вода и сравнително персистентно в почва и на повърхности.

Механизъм на действие и здравни последици

Ипритът е класическо везикантно (пузирообразуващо) средство и мощен алкилиращ агент. Той уврежда тъканите чрез химическо алкилиране на белтъци, липиди и нуклеинови киселини, което води до клетъчна смърт и възпаление. Симптомите често са със забавено начало (часове до десетки часове), което затруднява ранната диагностика и защита.

Типичните остри ефекти включват:

• Еритем (зачервяване) и образуване на болезнени мехури и язви по кожата;
• Силно дразнене на очите, конюнктивит, възможност за временна или трайна загуба на зрение;
• Повреждания на дихателните пътища при инхалация — кератит, бронхит, пневмонит и хронични респираторни проблеми;
• Системни ефекти при по-големи експозиции; известно е, че веществото е мутаген и канцероген при продължителна или интензивна експозиция.

Лечение и първа помощ

Няма специфичен антидот за иприта. Основният подход при пострадали е спешна дезактивация и поддържаща терапия:

• Премахване на замърсеното облекло и измиване на кожата с вода и сапун;
• Интензивно промиване на очите при контакт;
• Поддържаща грижа за дихателните пътища, лечение на вторични инфекции, грижа за изгаряния и рани;
• Продължително проследяване за хронични белодробни, кожни и онкологични последици.

При работа в потенциално замърсени зони се използват специални защитни облекла, респиратори с подходящи филтри и системи за откриване на химически агенти. Дезактивацията и почистването на материалите и местата трябва да се извършват от специализирани екипи; неподготвените действия могат да увеличат опасността.

Историческа употреба след Първата световна война

Въпреки забраните, сярната горчица е била използвана и след Първата световна война в различни конфликти през XX век — включително документирани приложения в колониални конфликти и в по-късни войни от втората половина на века. През 1980-те години е известно масово приложение на подобни агенти в ирано-иракската война и в нападения срещу цивилни общности (например инцидентите с курдското население в Ирак). Тези случаи предизвикаха широк международен отклик и настоявания за пълно премахване на такъв тип оръжия.

Правен режим и контрол

Употребата на отровни газове по време на въоръжен конфликт е забранена с Първата световна война) и по-формално с Женевския протокол от 1925 г., който забранява употребата на газове и биологични агенти във военни действия. По-късно, през 1993 г., е приета и ратифицирана Конвенцията за химическите оръжия. Тази конвенция не само забранява употребата, но и производството, складирането и предаването на химическите оръжия; нейното прилагане се координира от Организацията за забрана на химическите оръжия (OPCW). Под наблюдението на OPCW големи запаси от химически оръжия бяха и продължават да се унищожават по международно съгласувани програми.

Заключение

Сярната горчица е пример за вещество, чиито физични и химични свойства го правят силно опасен за човешкото здраве и живот, а историческата му употреба е една от причините за строг международен контрол над химическите оръжия. Познаването на рисковете, ранната дезактивация и адекватната медицинска помощ са ключови при инциденти с този клас агенти.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява ипритът?

В: Кога за първи път е използван във военни действия?

В: Как изглежда при стайна температура?

Въпрос: Кой открива серната горчица?

В: Как е получило името си?

В: Кога е била забранена употребата ѝ по време на военни действия?

Въпрос:Каква е химическата му формула?

Търсене по буква