Нагината
Нагината е японско оръжие с дълъг дръжков нож (дървена дръжка). Оръжието прилича на тояга и често се бърка с нея. Думата "нагината" означава "меч за косене" или "меч за жътва". Дължината на острието може да бъде от 1 до 3 фута. Формата на острието наподобява "лист", като е по-извита към върха. Острието на нагината е прикрепено към дълъг дървен прът. Самата дръжка е с дължина между 6 и 9 фута. Частта, която влиза в дръжката (танг), е почти толкова дълга, колкото и самото острие. Това гарантира, че острието е прикрепено плътно към дръжката. Дръжката има остър краен накрайник или ишизуки, който е предназначен за пробиване между плочите на бронята.
Твърди се, че нагината е използвана за първи път в Китай около 3 г. пр.н.е. Първият източник, в който се споменава, е Коджики (Запис на древни неща, 712). По-късно е показан в картини на бойни сцени, направени по време на въстанието Тенгьо но Ран (Тенгьо) през 936 г. Мечът е използван и усъвършенстван по време на периода Нара (около 710-784 г.), а през XI в. е широко използван в битки.
Нагината е използвана и от монаси-воини за защита на храма от нашественици. Около 1400 г. от н.е. това оръжие вече не се използва от монасите, тъй като храмовете вече не са цел. Самураите използвали нагината само когато се сражавали срещу много врагове или на кон.
Все пак нагината се използва най-често, когато самураят е твърде млад, за да борави с катана, и когато е предимно стрелец с лък. През периода Едо (1603-1867 г.) нагината вече не се използва в битки. Тя се превръща в символично оръжие на жените самураи, които се обучават за самозащита, защита на децата си и за изграждане на добродетел. Модата се развила още повече и имало самурайски семейства, които окачвали нагината на важни места в къщите си. По-късно нагината дори била подарявана на булката.
Съществуват три основни теории за създаването на нагината. Една от най-разпространените е, че нагината е еволюирала от земеделски инструмент, използван за сечене. Инструментите са били изработвани като дълги тояги с остри камъни, прикрепени към единия от краищата. Инструментът е използван през III в. пр. н. е. По-късно камъните са заменени с метални части. Така, когато посевите и земите на фермерите били атакувани, те ги защитавали със своите земеделски инструменти, които се оказали ефективни оръжия и по-късно били усъвършенствани.
Китайската теория се основава на идеята, че китайските алебарди са били пренесени в Япония по време на ранните миграции (около 200 г. пр. Хр.). Повечето експерти по оръжия смятат, че дори китайците да са изобретили оръжието, то е било усъвършенствано от японците.
Друга теория гласи, че нагината се е развила директно като оръжие. Острието на предците на нагината е било изработено от бронз. По-късно откриването на стоманата го прави още по-ефективно. Тази теория потвърждава, че развитието на нагината е далеч по-късно от появата на метала в Япония от азиатските континенти (около 200 г. пр. Хр.).
Нагината е била предназначена за пехотинци, докато военният елит (самураите) е използвал меча катана. Съществуват доказателства, че нагината е била използвана и от сохеите (будистки монаси-воини).
Нагината също се смята за женско оръжие. Тя даваше на жените голямо предимство, тъй като дългият й вал можеше да държи врага на безопасно разстояние. Една от най-известните японски жени-воини е Итагаки. Уменията ѝ с нагината били по-добри дори от тези на най-подготвените самураи. По време на периода Едо (1600-1800 г.) японските жени са били обучавани да боравят с нагината до 18-годишна възраст.
Нагината се смята за ефективно оръжие и срещу конници. Начинът на боравене с нагината е изисквал специфични движения поради нейната дължина. Обикновено това са били замахващи и кръгови движения, тъй като е било неудобно да се използват ударни методи като при традиционния меч. За да използва добре нагината, боравещият с нея трябва бързо да сменя позициите на ръцете си по дължината на дръжката.
Това оръжие се справяло много добре в кавалерийски битки, действайки като средновековни копия. Пехотата използвала нагината, за да пресече краката на коня. След това дезориентираният ездач бил лесно убит.
Самурай с нагината
Бойно изкуство
Нагината е известно японско бойно изкуство, което се практикува от мъже, жени и деца. Корените на тази бойна техника са отпреди повече от 1000 години. В центъра на това бойно изкуство е японският меч - нагината. Оръжието е много ефикасно както срещу конници, така и срещу пехотинци. Мечът е много добре балансиран и претеглен, което дава възможност да го използват жени и деца. Начинът на водене на бой с нагината е много грациозен, благодарение на кръговите движения на меча нагината.
Днес Нагината е бойна система, която учи на уважение, търпение, етикет, самоувереност и самоконтрол. Практикуването на Нагината учи на съвършен контрол и балансирани движения на тялото. Когато се занимавате с това изкуство, са необходими дисциплина и концентрация, за да постигнете грациозност и ефективност на движенията. Освен това то утвърждава характера на човека, като развива морален кодекс, основан на честта.
Съвременната нагината е променяла формата си в хода на историята. Сега тя прилича повече на европейска алебарда или главир. Острието прилича повече на сцимитър, отколкото на вакидзаши. Нагината преминава през влиянието на уестърнизацията след реставрацията Мейджи (1868-1912 г.), когато стойността на бойните изкуства спада, и оцелява до периода Шова (1912-1926 г.), когато нагината става част от системата на държавните училища.
Развиват се различни стилове на боравене с нагината, като се създават световноизвестни школи (рю). Най-популярни са школата Атарашии Нагината и Джикишин-каге рю. Съществуват и известни школи като Тендо рю и Тода Ха Буко рю. Въпреки различията между тези школи, в основата на бойното изкуство Нагината е изкуството да се борави с едно от най-оригиналните оръжия, а целта им е да развият традиционния етикет и духовната подготовка на човека.
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво е нагината?
О: Нагината е японско оръжие с дълъг дръжков нож (дървена дръжка). Прилича на прът и има острие, което може да бъде с дължина от 1 до 3 фута. Формата на острието наподобява "лист", който е по-извит на върха.
Въпрос: Кога за първи път е използвана нагината?
О: Счита се, че нагината е била използвана за първи път в Китай около 3 г. пр.н.е., както се споменава в "Коджики" (Запис на древните дела, 712). Тя е усъвършенствана допълнително през периода Нара (около 710-784 г.) и през XI в. е широко използвана в битките.
Въпрос: Кой е използвал нагината?
О: Самураите са използвали нагината, когато са се сражавали срещу много врагове или на кон, а монасите-воини са я използвали и за защита на храмове от нашественици до около 1400 г. от н.е. По време на периода Едо (1603-1867 г.) тя се превръща в символично оръжие на самураите, които се обучават за самозащита и изграждане на добродетели, а семействата я окачват на важни места в къщите си като подарък за булките.
Въпрос: Какви са някои теории за това как се е появила нагината?
О: Съществуват три основни теории за това как се е появила нагината; според една от теориите тя е еволюирала от земеделски инструменти с остри камъни, прикрепени към единия край, които след това са били заменени с метални парчета; според друга теория китайските алебарди са били донесени в Япония по време на ранните миграции; и накрая, има и доказателства, които сочат, че тя се е развила директно като оръжие, изработено от бронзови остриета, които по-късно са били подобрени с помощта на стоманена технология.
Въпрос: Как пехотата е използвала това оръжие?
О: Пехотата обикновено е използвала замахващи или кръгови движения при използването на това оръжие, тъй като дължината му затруднява методите за нанасяне на удари, като често го е използвала за прерязване на краката на конете, преди да убие дезориентираните ездачи.
В: Защо това оръжие се е смятало за ефективно женско оръжие?
О: Това оръжие е давало предимство на жените, тъй като дългият му ствол е можел да държи враговете на безопасно разстояние от тях - един известен пример е Итагаки, чиито умения са надминавали дори тези на най-подготвените самураи - дотолкова, че през периода Едо (1600-1800 г.) японските жени са били обучавани как да боравят с него до 18-годишна възраст.
