Нагината: японско дълго дръжково оръжие — история, дизайн и употреба

Нагината — японско дълго дръжково оръжие: история, дизайн и употреба. От земеделски корени до самурайски ритуали, бойни техники и женска самоотбрана.

Нагината е традиционно японско оръжие с дълъг дръжков нож — комбинация между меч и алебарда, при което извито острието е прикрепено към дълга дървена дръжка. Понякога оръжието наподобява тояга и лесно се бърка с нея. Самото название "нагината" буквално означава "меч за косене" или "меч за жътва". Дължината на острието варира обикновено от около 1 до 3 фута (≈30–90 см), формата му наподобява лист и е по-извита към върха. Дръжката (валът) обикновено е между 6 и 9 фута (≈1.8–2.7 м). Танґът (частта на острието, която влиза в дръжката) е почти толкова дълъг, колкото само острието, което осигурява здраво закрепване. На края на дръжката често има твърд накрайник — ишизуки, предназначен за пробиване или за използване при хватки и контри.

История и развитие

Смята се, че корените на нагината са много стари: според някои източници подобни оръжия са използвани още в древността. Първото писмено споменаване в Япония е в Коджики (Запис на древни неща, 712 г.). Има изображения и описания на нагината в сцени от въстания и битки, например от периода на въстанието Тенгьо но Ран (ок. 936 г.). Оръжието е използвано и усъвършенствано през периода Нара (около 710-794 г.), а към XI век вече е широко разпространено в бойни действия.

Има три основни теория за произхода на нагината:

• Теорията за трансформация от земеделски инструмент: според нея нагината произхожда от дълги селскостопански сечива, в които първоначално са били прикрепяни остри камъни, а по-късно — метални леза. Когато селищата и нивите били нападани, фермерите използвали тези оръдия и постепенно те били приспособени за бой.
• Китайска теория: предполага, че сродни китайски алебарди и подобни оръжия са били въведени в Япония по време на ранните миграции (ок. 200 г. пр. Хр.). Много експерти смятат, че, независимо от произхода, японците са развили и усъвършенствали формата и техниките по свой образ.
• Теорията за директно развитие като бойно оръжие: според нея предшествениците на нагината са били изкуствено изработвани от метали — първоначално от бронз, а по-късно от стомана, което прави оръжието по-ефективно в бою.

Социална роля и потребители

Нагината е била използвана от различни слоеве на японското общество. Има доказателства, че я носели пехотинци и будистки монаси-воини (защита на храма от нашественици), известни като сохеи. Самураите също използвали нагината — най-често когато се сражавали срещу множество противници или в битки от кон. Нагината също била често оръжие за по-млади воини или за тези, чиято основна роля била да стреля с лък, но в даден момент трябва да водят бой в близка дистанция.

През периода Едо (1603-1867 г.) нагината загубва своята бойна роля и все повече се превръща в символично и ритуално оръжие. Тя става част от обучението на жените в самурайските семейства — средство за самозащита и за опазване на дома и децата, както и за култивиране на дух и добродетел. Модата да се използва нагината довела до това много семейства да я окачват на видни места в домовете си; в някои случаи оръжието дори е било подарявано на булката като символ на закрила.

Поради характеристиките си нагината често се възприемала като "женско оръжие": дългият вал позволява да се държи противникът на дистанция и да се нанесе сериозен удар без да се налага физическа сила, сравнима с тази, нужна за катана. Известни са примери на забележителни жени-воини, които владеели нагината отлично — сред тях е и легендарната Итагаки, чиито умения понякога се описват като по-добри от тези на много обучени самураи. През периода Едо японските жени често били обучавани да боравят с нагината като част от тяхното военно-ритуално възпитание.

Дизайн, строеж и разновидности

Класическата нагината се състои от няколко основни елемента: извито острие, танг, дървена дръжка и метален или обвит накрайник (ишизуки). Дръжката може да бъде обвита с корда за по-добър захват; някои образци имат метални халки или украсени гардове. Острието по форма наподобява саблен лист и е оптимизирано както за сечене, така и за прихващане и контри. В някои варианти тангът е достатъчно здрав, за да издържи тежки удари, а балансът на оръжието позволява контролирани широки движения.

Съществуват регионални и исторически разновидности по дължина, тегло и форма на острието. Някои по-леки нагината са проектирани за бързи, многообразни движения, докато по-тежките образци са съсредоточени върху пробивни и мощни сечива.

Тактика и бойни техники

Боравенето с нагината изисква специални техники — често използвани са широки, замахващи и кръгови движения. Тези техники позволяват да се използва дължината на оръжието за контрол на дистанцията, избягване на директни сблъсъци и атакуване от различни ъгли. За разлика от бой с една ръка и меч като катана, при нагината често се сменя позицията на ръцете по дължината на дръжката, за да се промени обхвата и силата на удара. Освен сечения и прихващания, нагината може да се използва и за пробиви, като ишизуки подпомага точното насочване при тласъци.

Особено ефективна е нагината срещу конници: пехотата е могла да се целя в краката на коня или в слаби места отстрани, да отсече ремъците или да дезориентира ездача, след което сваленият или объркан противник става по-уязвим. В тази роля нагината често се сравнява със средновековните копия и други дълги оръжия.

Нагината днес

В съвременността нагината се запазва не само като исторически артефакт, но и като бойно изкуство. Съществува модерна форма на практикуване, известна като "Atarashii Naginata" (Атарашии нагината), която комбинира традиционни техники с правила за състезателни спаринги и формации. Множество будо-школи и школи за историческо фехтовално изкуство преподават нагинатадзюцу — техниките за използване на оръжието — и работят върху запазване на познанията за историческите стилистики и тактики.

Заключение

Нагината е многопластово оръжие: в него се съчетават селскостопански корени (по една от версиите), чуждо влияние и местно японско развитие. Тя е била ефективно средство както за отбрана на общността и храмовете, така и за индивидуална защита, и е заемала важно място в социалните и семейни ритуали, особено през периода Едо. Днес нагината продължава да живее чрез практиката на бойните изкуства и чрез историческите реконструкции, където се изучава и уважава като част от японското военно-културно наследство.

Бойно изкуство

Нагината е известно японско бойно изкуство, което се практикува от мъже, жени и деца. Корените на тази бойна техника са отпреди повече от 1000 години. В центъра на това бойно изкуство е японският меч - нагината. Оръжието е много ефикасно както срещу конници, така и срещу пехотинци. Мечът е много добре балансиран и претеглен, което дава възможност да го използват жени и деца. Начинът на водене на бой с нагината е много грациозен, благодарение на кръговите движения на меча нагината.

Днес Нагината е бойна система, която учи на уважение, търпение, етикет, самоувереност и самоконтрол. Практикуването на Нагината учи на съвършен контрол и балансирани движения на тялото. Когато се занимавате с това изкуство, са необходими дисциплина и концентрация, за да постигнете грациозност и ефективност на движенията. Освен това то утвърждава характера на човека, като развива морален кодекс, основан на честта.

Съвременната нагината е променяла формата си в хода на историята. Сега тя прилича повече на европейска алебарда или главир. Острието прилича повече на сцимитър, отколкото на вакидзаши. Нагината преминава през влиянието на уестърнизацията след реставрацията Мейджи (1868-1912 г.), когато стойността на бойните изкуства спада, и оцелява до периода Шова (1912-1926 г.), когато нагината става част от системата на държавните училища.

Развиват се различни стилове на боравене с нагината, като се създават световноизвестни школи (рю). Най-популярни са школата Атарашии Нагината и Джикишин-каге рю. Съществуват и известни школи като Тендо рю и Тода Ха Буко рю. Въпреки различията между тези школи, в основата на бойното изкуство Нагината е изкуството да се борави с едно от най-оригиналните оръжия, а целта им е да развият традиционния етикет и духовната подготовка на човека.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво е нагината?

Въпрос: Кога за първи път е използвана нагината?

Въпрос: Кой е използвал нагината?

Въпрос: Какви са някои теории за това как се е появила нагината?

Въпрос: Как пехотата е използвала това оръжие?

В: Защо това оръжие се е смятало за ефективно женско оръжие?

Търсене по буква