Муриките, или вълнистите маймуни-паяци, са от рода Brachyteles. В рода са описани два вида - южен (B. arachnoides) и северен мурики (B. hypoxanthus). Името "мурики" произлиза от древната тупи дума, която означава "най-голямата маймуна". Това са двете най-големи маймуни в Новия свят, отличаващи се с дълги крайници и изключително дълги опашки, които използват като петата си ръка при придвижване по клоните.

Външен вид и придвижване

Възрастният мурики е с тяло дълго около 38–58 см (15–23 инча) и тегло между 4,5 и 9 кг (10–20 фунта). Окраската варира от кафява до почти черна, а долната страна на опашката е гола (без козина), което улеснява захвата. Опашката е силно прехващаща и действа като допълнителен крайник при брахиация (висене и люлеене между клоните). По телосложение и поведението си муриките са добре приспособени към живот в горския полог.

Хранене

Муриките са предимно листоядни. Основна част от храната им са листа, но през дъждовния сезон разнообразяват диетата си с плодове, цветя, кора, бамбук, папрати, нектар, прашец и семена. Тази силно листна диета налага бавно темпо на хранене и използване на енергийно ефективни начини на придвижване.

Социална структура и поведение

Муриките живеят в групи, чиито размери варират значително — от малки семейни ядра до струпвания от 4 до над 40 индивида. Социалната им система е интересна и необичайна за примати: агресията между мъжките е слабо изразена, конкуренцията за жените е намалена и при някои популации се наблюдава относителна равнопоставеност между полове и възрасти. Те не са типично териториални и често прелитат или преминават през общи участъци от горите.

Размножаване и дълголетие

Размножителната биология на муриките е по-бавна в сравнение с дребните примати. Самки раждат малък брой потомство през живота си, а бременността обикновено е с продължителност от няколко месеца. Младите остават зависими от майката дълго време, което допринася за ниската скорост на попълване на популациите. В дивата природа дълголетието им е около 20 години или повече; в зоопаркове и под опека могат да живеят по-дълго при подходящи грижи.

Ареал и местообитания

Муриките са ендемични за източна Бразилия, където обитават гори от атлантическата (Мата-Атлантика) зони. Ареалът им е фрагментиран и силно ограничен поради обезлесяване и разпокъсване на местообитанията. Южният и северният вид имат отделни, частично различаващи се ареали в рамките на атлантическите гори.

Застрашеност и заплахи

Северните мурики (B. hypoxanthus) са сред най-застрашените примати в света и са под силна заплаха от изчезване; южните мурики (B. arachnoides) също са сериозно застрашени. Основните фактори, които водят до спад на популациите, са:

  • разрушаващо обезлесяване и фрагментация на горите за земеделие, пасища и урбанизация;
  • незаконна сеч и изсичане на дървета;
  • лошо свързани и малки популации, водещи до генетично изолация и риск от инбридинг;
  • понякога лов и смущение от хора;
  • климатични промени, които променят наличността на храна и структурата на горите.

Консервационни мерки

За защита на муриките се прилагат различни мерки: създаване и разширяване на защитени територии, възстановяване на горски коридори, програми за опазване и мониторинг на дивите популации, научни изследвания върху поведението и генетиката, както и образователни и общностни инициативи в местните населени места. Възстановяването на хабитати и свързването на фрагментирани гори са ключови за дългосрочното оцеляване на вида.

Роля в екосистемата и значимост

Като големи фуражери и разпространители на семена, муриките играят важна роля във функционирането и възстановяването на атлантическите гори. Загубата им би нарушила процесите на регенерация на растителността и би намалила биологичното разнообразие в тези местообитания.

Как можете да помогнете

  • Подкрепяйте организации и програми за опазване на атлантическите гори и ендемичните видове.
  • Информирайте се и разпространявайте знания за богатството и заплахите пред бразилските гори.
  • Подкрепяйте устойчиви продукти и практики, които намаляват натиска върху тропическите гори.

Муриките са уникални и важни представители на приматите в Новия свят. Защитата им изисква съвместни усилия на учените, природозащитните организации, местните общности и държавите, за да се осигури свързана, здрава и функционална гора, в която тези големи маймуни-паяци да продължат да съществуват.