Мурики (Brachyteles) — вълнистите маймуни-паяци, застрашени в Бразилия
Открийте мистерията на муриките (Brachyteles) — гигантските вълнести маймуни-паяци, застрашени видове в бразилските гори. Биология, поведение и заплахи за опазването.
Муриките, или вълнистите маймуни-паяци, са от рода Brachyteles. В рода са описани два вида - южен (B. arachnoides) и северен мурики (B. hypoxanthus). Името "мурики" произлиза от древната тупи дума, която означава "най-голямата маймуна". Това са двете най-големи маймуни в Новия свят, отличаващи се с дълги крайници и изключително дълги опашки, които използват като петата си ръка при придвижване по клоните.
Външен вид и придвижване
Възрастният мурики е с тяло дълго около 38–58 см (15–23 инча) и тегло между 4,5 и 9 кг (10–20 фунта). Окраската варира от кафява до почти черна, а долната страна на опашката е гола (без козина), което улеснява захвата. Опашката е силно прехващаща и действа като допълнителен крайник при брахиация (висене и люлеене между клоните). По телосложение и поведението си муриките са добре приспособени към живот в горския полог.
Хранене
Муриките са предимно листоядни. Основна част от храната им са листа, но през дъждовния сезон разнообразяват диетата си с плодове, цветя, кора, бамбук, папрати, нектар, прашец и семена. Тази силно листна диета налага бавно темпо на хранене и използване на енергийно ефективни начини на придвижване.
Социална структура и поведение
Муриките живеят в групи, чиито размери варират значително — от малки семейни ядра до струпвания от 4 до над 40 индивида. Социалната им система е интересна и необичайна за примати: агресията между мъжките е слабо изразена, конкуренцията за жените е намалена и при някои популации се наблюдава относителна равнопоставеност между полове и възрасти. Те не са типично териториални и често прелитат или преминават през общи участъци от горите.
Размножаване и дълголетие
Размножителната биология на муриките е по-бавна в сравнение с дребните примати. Самки раждат малък брой потомство през живота си, а бременността обикновено е с продължителност от няколко месеца. Младите остават зависими от майката дълго време, което допринася за ниската скорост на попълване на популациите. В дивата природа дълголетието им е около 20 години или повече; в зоопаркове и под опека могат да живеят по-дълго при подходящи грижи.
Ареал и местообитания
Муриките са ендемични за източна Бразилия, където обитават гори от атлантическата (Мата-Атлантика) зони. Ареалът им е фрагментиран и силно ограничен поради обезлесяване и разпокъсване на местообитанията. Южният и северният вид имат отделни, частично различаващи се ареали в рамките на атлантическите гори.
Застрашеност и заплахи
Северните мурики (B. hypoxanthus) са сред най-застрашените примати в света и са под силна заплаха от изчезване; южните мурики (B. arachnoides) също са сериозно застрашени. Основните фактори, които водят до спад на популациите, са:
- разрушаващо обезлесяване и фрагментация на горите за земеделие, пасища и урбанизация;
- незаконна сеч и изсичане на дървета;
- лошо свързани и малки популации, водещи до генетично изолация и риск от инбридинг;
- понякога лов и смущение от хора;
- климатични промени, които променят наличността на храна и структурата на горите.
Консервационни мерки
За защита на муриките се прилагат различни мерки: създаване и разширяване на защитени територии, възстановяване на горски коридори, програми за опазване и мониторинг на дивите популации, научни изследвания върху поведението и генетиката, както и образователни и общностни инициативи в местните населени места. Възстановяването на хабитати и свързването на фрагментирани гори са ключови за дългосрочното оцеляване на вида.
Роля в екосистемата и значимост
Като големи фуражери и разпространители на семена, муриките играят важна роля във функционирането и възстановяването на атлантическите гори. Загубата им би нарушила процесите на регенерация на растителността и би намалила биологичното разнообразие в тези местообитания.
Как можете да помогнете
- Подкрепяйте организации и програми за опазване на атлантическите гори и ендемичните видове.
- Информирайте се и разпространявайте знания за богатството и заплахите пред бразилските гори.
- Подкрепяйте устойчиви продукти и практики, които намаляват натиска върху тропическите гори.
Муриките са уникални и важни представители на приматите в Новия свят. Защитата им изисква съвместни усилия на учените, природозащитните организации, местните общности и държавите, за да се осигури свързана, здрава и функционална гора, в която тези големи маймуни-паяци да продължат да съществуват.
Въпроси и отговори
В: Какво е мурикуи?
О: Мурики е род маймуни от Новия свят, известен още като вълнисти паяци, състоящ се от два вида: южни и северни мурики.
В: Какво означава името "muriqui"?
О: Името "мурики" идва от местната дума тупи, която означава "най-голямата маймуна".
В: Кой вид мурики е една от най-застрашените маймуни в света?
О: Северният вид мурики е една от най-застрашените маймуни в света.
В: Къде се срещат муриките?
О: Мурики се срещат само в някои гори в Бразилия.
В: Колко дълго и тежко е възрастното мурики?
О: Възрастният мурики е дълъг 15-23 инча (38-58 см) и тежи от 10-20 фунта (4,5-9 кг).
В: С какво се хранят муриките?
О: Муриките се хранят предимно с листа, но през дъждовния сезон ядат също плодове и цветове, както и кора, бамбук, папрати, нектар, прашец и семена.
В: Борят ли се муриките за територията си?
О: Не, муриките не се борят за територията си.
обискирам