Myriapoda е подклас на членестоногите. В него влизат многоножките, стоножките и други групи като пауроподите и симфилите. Групата наброява около 13 000 описани вида, всички от които са сухоземни. Името им означава „много крака“: едно от известните видове има над 750 крака (Illacme plenipes), докато при други броят на краката е значително по-малък — понякога под десет.

Вкаменелостите на мириаподите датират най-малко от късния силур, макар че молекулярните данни показват, че групата може да се е се разнообразила още през камбрий. Съществуват камбрийски и силурски вкаменелости, които приличат на мириаподи; един от ранните представителите, описани от фосилните находки, е Pneumodesmus newmani — важен заради доказателствата за наземен начин на живот при древните членестоноги.

Видове и класификация

  • Diplopoda (многоножки) — обикновено детритофаги; тялото им е съставено от множество сегменти, като повечето сегменти носят по два чифта крака (псевдоподи). Много видове се завиват на руло при опасност и отделят химични съединения за защита.
  • Chilopoda (стоножки) — хищници с един чифт крака на сегмент; имат специализирани хищнически придатъци (форципули), които инжектират отрова в плячката. Представители като стоножките могат да бъдат бързи и активни хищници в почвата и под камъни.
  • Pauropoda (пауроподи) — дребни, рядко виждани мириаподи, живеещи в почвата и листната шума; по-малки по размер и с по-малко крака в сравнение с другите групи.
  • Symphyla (симфили) — малки, бледи обитатели на почвените горизонти; някои видове се хранят с корени и могат да бъдат вредители в градините и оранжериите.

Анатомия и развитие

Всички мириаподи имат ясно разграничена глава с чифт антени и множество сегменти в тялото. При многоножките повечето сегменти носят по два чифта крака, а при стоножките — по един чифт. Числото на сегментите и краката не е постоянно за целия живот: при много видове младите индивиди се раждат с по-малко сегменти и крака и ги добавят при следващите мутации (процесът се нарича анаморфоза).

Екология и поведение

Мириаподите заемат разнообразни местообитания — от почвата и листната шума до под камъни, кората на дървета и пукнатини. Многоножките основно се хранят с разлагащ се растителен материал и спомагат за разграждането на органичната материя, докато стоножките са хищници, които ловуват дребни безгръбначни. Много видове използват химични защити: многоножките отделят отблъскващи и токсични вещества, а стоножките прилагат отрова чрез форципулите си.

Еволюция и палеонтологични данни

Фосилните находки дават доказателства, че мириаподите са били сред първите групи членестоноги, завърнали се към сухоземен живот. Макар че най-старите уверени вкаменелости са от силура, молекулярните часове и някои камбрийски образци подсказват, че произходът и ранната им диверсификация може да са по-древни. Възстановяването на филогенетичните връзки на мириаподите спрямо другите членестоноги (напр. насекоми и ракообразни) остава предмет на научни изследвания и дискусии.

Взаимодействие с хората и опазване

Мириаподите играят важна роля в екосистемите като разградители и контролиращи популациите на дребни безгръбначни. Някои видове могат да бъдат вредители (например симфили, които повреждат корени), а няколко вида стоножки имат болезнени ухапвания за хората, но рядко са опасни за живота. Защитата на местообитанията им и разумното използване на почвените ресурси са важни за опазване на разнообразието на тези организми.