Myriapoda

Myriapoda е подклас на членестоногите. В него влизат многоножките, стоножките и други. Групата наброява 13 000 вида, всички от които са сухоземни. Името им подсказва, че те имат много крака. В действителност една от тях има над 750 крака (Illacme plenipes), но някои имат по-малко от десет крака.

Вкаменелостите на мириаподите датират от късния силур, въпреки че молекулярните данни сочат, че те са се разнообразили през камбрий. Съществуват камбрийски вкаменелости, които приличат на мириаподи.

Структура

Мириаподите имат един чифт антени и в повечето случаи прости очи. Устните части са разположени от долната страна на главата, . Има "епистома" и лабрум, които образуват горната устна, и чифт максили, които образуват долната устна. Вътре в устата се намират чифт долни челюсти. Мириаподите дишат чрез спиракули, които се свързват с трахеална система, подобна на тази при насекомите.

Класификация

Много се спори коя група членестоноги е най-близко свързана с Myriapoda. Според хипотезата Mandibulata Myriapoda е сестрински таксон на Pancrustacea, група, включваща Crustacea и Hexapoda. При хипотезата за Atelocerata най-близък е Hexapoda, а при хипотезата за Paradoxopoda най-близък е Chelicerata. Последната хипотеза, макар и подкрепена от малко морфологични белези, се подкрепя от редица молекулярни изследвания.

Съществуват четири класа живи мириаподи: Chilopoda (стоножки), Diplopoda (многоножки), Pauropoda и Symphyla. Съществуват общо около 12 000 живи вида. Въпреки че всяка от тези групи мириаподи се смята за монофилетична, връзките между тях не са толкова сигурни.

Стоножки

Стоножките са от клас Chilopoda. Те са бързи, хищни и отровни и ловуват предимно през нощта. Съществуват около 3300 вида, вариращи от миниатюрната Nannarup hoffmani (с дължина под половин инч, около 12 мм) до гигантската Scolopendra gigantea, която може да надхвърли 30 см.

Многоножки

Многоножките са от клас Diplopoda, където повечето сегменти имат два чифта крака. Това се случва, защото всяка двойка телесни сегменти се слива (съединява) в едно цяло, което им дава вид, че имат по два чифта крака на сегмент.

Те са по-бавни от стоножките и се хранят с листна маса и детрит. Описани са около 8000 вида, които може би представляват по-малко от една десета от истинското световно разнообразие на многоножките. Един от видовете, Illacme plenipes, има най-голям брой крака от всички животни - 750. Обикновено многоножките имат между 36 и 400 крака. Стоножките са много по-къси и могат да се свиват на кълбо, подобно на дървениците.

Symphyla

По света са известни около 200 вида симфилани. Те приличат на стоножки, но са по-малки и прозрачни. Много от тях прекарват живота си като почвена инфауна, но някои живеят на дървета. Младите екземпляри имат шест чифта крака, но в продължение на няколко години добавят по един допълнителен чифт при всяко линеене, така че възрастните екземпляри имат дванадесет чифта крака.

Pauropoda

Pauropoda е друга малка група дребни мириаподи. Обикновено те са дълги 0,5-2,0 mm и живеят в почвата на всички континенти с изключение на Антарктида. Описани са над 700 вида. Смята се, че те са сестринска група на многоножките и имат гръбни тергити, сраснали по двойки сегменти, подобно на по-пълното срастване на сегментите, наблюдавано при многоножките.