Мириаподи — многоножки и стоножки: определение, видове и еволюция

Открийте света на мириаподите — многоножки и стоножки: видове, еволюция, вкаменелости и любопитни факти за 13 000 сухоземни вида. Научете повече.

Myriapoda е подклас на членестоногите. В него влизат многоножките, стоножките и други групи като пауроподите и симфилите. Групата наброява около 13 000 описани вида, всички от които са сухоземни. Името им означава „много крака“: едно от известните видове има над 750 крака (Illacme plenipes), докато при други броят на краката е значително по-малък — понякога под десет.

Вкаменелостите на мириаподите датират най-малко от късния силур, макар че молекулярните данни показват, че групата може да се е се разнообразила още през камбрий. Съществуват камбрийски и силурски вкаменелости, които приличат на мириаподи; един от ранните представителите, описани от фосилните находки, е Pneumodesmus newmani — важен заради доказателствата за наземен начин на живот при древните членестоноги.

Видове и класификация

• Diplopoda (многоножки) — обикновено детритофаги; тялото им е съставено от множество сегменти, като повечето сегменти носят по два чифта крака (псевдоподи). Много видове се завиват на руло при опасност и отделят химични съединения за защита.
• Chilopoda (стоножки) — хищници с един чифт крака на сегмент; имат специализирани хищнически придатъци (форципули), които инжектират отрова в плячката. Представители като стоножките могат да бъдат бързи и активни хищници в почвата и под камъни.
• Pauropoda (пауроподи) — дребни, рядко виждани мириаподи, живеещи в почвата и листната шума; по-малки по размер и с по-малко крака в сравнение с другите групи.
• Symphyla (симфили) — малки, бледи обитатели на почвените горизонти; някои видове се хранят с корени и могат да бъдат вредители в градините и оранжериите.

Анатомия и развитие

Всички мириаподи имат ясно разграничена глава с чифт антени и множество сегменти в тялото. При многоножките повечето сегменти носят по два чифта крака, а при стоножките — по един чифт. Числото на сегментите и краката не е постоянно за целия живот: при много видове младите индивиди се раждат с по-малко сегменти и крака и ги добавят при следващите мутации (процесът се нарича анаморфоза).

Екология и поведение

Мириаподите заемат разнообразни местообитания — от почвата и листната шума до под камъни, кората на дървета и пукнатини. Многоножките основно се хранят с разлагащ се растителен материал и спомагат за разграждането на органичната материя, докато стоножките са хищници, които ловуват дребни безгръбначни. Много видове използват химични защити: многоножките отделят отблъскващи и токсични вещества, а стоножките прилагат отрова чрез форципулите си.

Еволюция и палеонтологични данни

Фосилните находки дават доказателства, че мириаподите са били сред първите групи членестоноги, завърнали се към сухоземен живот. Макар че най-старите уверени вкаменелости са от силура, молекулярните часове и някои камбрийски образци подсказват, че произходът и ранната им диверсификация може да са по-древни. Възстановяването на филогенетичните връзки на мириаподите спрямо другите членестоноги (напр. насекоми и ракообразни) остава предмет на научни изследвания и дискусии.

Взаимодействие с хората и опазване

Мириаподите играят важна роля в екосистемите като разградители и контролиращи популациите на дребни безгръбначни. Някои видове могат да бъдат вредители (например симфили, които повреждат корени), а няколко вида стоножки имат болезнени ухапвания за хората, но рядко са опасни за живота. Защитата на местообитанията им и разумното използване на почвените ресурси са важни за опазване на разнообразието на тези организми.

Класификация

Много се спори коя група членестоноги е най-близко свързана с Myriapoda. Според хипотезата Mandibulata Myriapoda е сестрински таксон на Pancrustacea, група, включваща Crustacea и Hexapoda. При хипотезата за Atelocerata най-близък е Hexapoda, а при хипотезата за Paradoxopoda най-близък е Chelicerata. Последната хипотеза, макар и подкрепена от малко морфологични белези, се подкрепя от редица молекулярни изследвания.

Съществуват четири класа живи мириаподи: Chilopoda (стоножки), Diplopoda (многоножки), Pauropoda и Symphyla. Съществуват общо около 12 000 живи вида. Въпреки че всяка от тези групи мириаподи се смята за монофилетична, връзките между тях не са толкова сигурни.

Стоножки

Стоножките са от клас Chilopoda. Те са бързи, хищни и отровни и ловуват предимно през нощта. Съществуват около 3300 вида, вариращи от миниатюрната Nannarup hoffmani (с дължина под половин инч, около 12 мм) до гигантската Scolopendra gigantea, която може да надхвърли 30 см.

Многоножки

Многоножките са от клас Diplopoda, където повечето сегменти имат два чифта крака. Това се случва, защото всяка двойка телесни сегменти се слива (съединява) в едно цяло, което им дава вид, че имат по два чифта крака на сегмент.

Те са по-бавни от стоножките и се хранят с листна маса и детрит. Описани са около 8000 вида, които може би представляват по-малко от една десета от истинското световно разнообразие на многоножките. Един от видовете, Illacme plenipes, има най-голям брой крака от всички животни - 750. Обикновено многоножките имат между 36 и 400 крака. Стоножките са много по-къси и могат да се свиват на кълбо, подобно на дървениците.

Symphyla

По света са известни около 200 вида симфилани. Те приличат на стоножки, но са по-малки и прозрачни. Много от тях прекарват живота си като почвена инфауна, но някои живеят на дървета. Младите екземпляри имат шест чифта крака, но в продължение на няколко години добавят по един допълнителен чифт при всяко линеене, така че възрастните екземпляри имат дванадесет чифта крака.

Pauropoda

Pauropoda е друга малка група дребни мириаподи. Обикновено те са дълги 0,5-2,0 mm и живеят в почвата на всички континенти с изключение на Антарктида. Описани са над 700 вида. Смята се, че те са сестринска група на многоножките и имат гръбни тергити, сраснали по двойки сегменти, подобно на по-пълното срастване на сегментите, наблюдавано при многоножките.

Scolopendra cingulata, стоножка, във Франция


Tachypodoiulus niger, многоножка


Scutigerella immaculata, симфилан


Pauropus huyxleyi, павропод

Търсене по буква