Микробиотериите са малък разред торбести бозайници със само един жив вид - Monito del Monte (на испански "малка планинска маймуна").

Това е единственият представител в Новия свят на надред Australidelphia; всички останали торбести в Новия свят са част от Ameridelphia.

Видът е нощен и дървесен и живее в гъсталаците от чилийски бамбук в умерените дъждовни гори на южните Анди. Храни се предимно с насекоми и други дребни безгръбначни, допълвани от плодове.

Едно време те са били причислявани към разред Didelphimorphia - опосумите, но поради многото морфологични разлики са били причислени към друг разред. Формата на черепа е странна, с много технически разлики от тази на опосумите.

Научна класификация и значение

Единственият съвременен вид в този разред носи научното наименование Dromiciops gliroides и е ендемичен за южните части на Чили и северозападна Аржентина. По значение за еволюционната история на торбестите бозайници той е особено интересен, защото молекулярни и палеонтологични данни свързват произхода му с древни линии от Гондвана и го поставят като близък роднина на австралийските торбести, вместо на типичните американски опосуми.

Външен вид и адаптации

Monito del Monte е малък бозайник с дължина на тялото около 10–15 см и опашка почти равна по дължина на тялото. Има гъста козина, която помага за задържане на топлината в студения и влажен климат на андинските гори. Опашката е частично предхенсилна и служи за балансиране и захващане при катерене. Крайниците са пригодени за дървесен живот — с остри нокти и хватателни способности.

Поведение и хранене

Видът е предимно нощен и дървесен. Храни се омниворно: поглъща насекоми и други безгръбначни, както и плодове и нектар. Приема плодове прави го важен разпространител на семена за някои горски растения. За да пести енергия в студените периоди, Monito del Monte може да влезе в състояние на торпор — временно понижаване на метаболизма и телесната температура.

Размножаване и жизнен цикъл

Размножаването обикновено се случва през по-топлите месеци (аустрална пролет и лято). Женските имат торбичка (marsupium), където малките продължават да се развиват след раждането. Литовете са малки — обикновено няколко млади наведнъж — и младите остават при майката в торбичката и гнездовища за период от седмици до месеци, докато станат независими.

Еволюция и систематика

Monito del Monte представлява „жив изкопаем“ по отношение на своята филогенетична позиция — то е единственото модерно свидетелство за една древна линия торбести бозайници, която някога е била разпространена по южните континенти. Това обяснява защо то се различава значително както от типичните американски опосуми, така и от повечето модерни австралийски видове, но в същото време генетично е по-близко до австралийските торбести.

Заплахи и опазване

Основните заплахи за Monito del Monte са:

  • загуба и фрагментация на естествените местообитания вследствие на изсичане на горите, разширяване на земеделието и заменяне на местните гори с монофауни (например плантации);
  • климатични промени, които променят микроклимата на влажните гори и наличността на храна;
  • интродукция на хищници или конкуренти в неговите горски местообитания.

За да се запази видът, важни мерки са опазването и възстановяването на горските масиви, създаването на свързващи коридори между останалите популации и продължаващ мониторинг на популацията и нейните местообитания. Monito del Monte се среща и в някои защитени територии, което помага за запазването му.

Защо е важен

Освен еволюционната си стойност, този малък торбест има и екологично значение като разпространител на семена и участник в хранителните вериги на андинските гори. Запазването му подпомага цялостното здраве и разнообразие на тези горски екосистеми.