Мегалания (Varanus prisca) — гигантски плейстоценов монитор от Австралия
Открийте тайната на Мегалания (Varanus prisca) — гигантски плейстоценов монитор от Австралия, ловец на мегафауна и възможен съвременник на първите аборигени.
Мегалания (Varanus prisca) е гигантски мониторен гущер, живял в Южна Австралия. Бил е част от мегафауната, живяла през плейстоцена, и изглежда е изчезнал преди около 40 000 години. Първите аборигенски заселници в Австралия може би са се сблъскали с жива мегалания.
Мегалания е най-известният сухоземен гущер, за който е известно, че е съществувал. Съдейки по размерите му, Мегалания би се хранила предимно със средни и големи животни, включително с някое от гигантските торбести животни като Diprotodon .
Име и таксономия
Научното наименование на вида често се среща като Varanus priscus или Varanus prisca — в литературата има някои вариации и дискусии относно правилното написание и класификацията. Мегалания принадлежи към род Varanus, в който са включени съвременните варани, като най-близкият жив родственик по форма и начин на живот често се смята за комодския варан (Varanus komodoensis), въпреки че отношенията между видовете и тяхната еволюционна история са предмет на научни изследвания.
Размер и външен вид
Оценките за размерите на мегалания са силно вариращи заради ограничените фосилни останки (главно гръбначни прешлени, ребра и някои останки от череп). По-стари популярни оценки й приписват дължина до 5–7 метра и маса от няколко стотин килограма, което я прави най-големият известен сухоземен гущер. По-нови и по-консервативни изчисления, базирани на сравнителна морфометрия с комодския варан и други представители на рода, предполагат по-умерени размери — често в границите 3–4,5 метра дължина и маса от порядъка на десетки до няколко стотин килограма.
Външно мегалания вероятно е приличала на уголемен комодски варан: масивно тяло, силни крайници, дълга опашка и мощни челюсти, снабдени с остри, косо насочени зъби, пригодени за рязане и разкъсване на месо. Някои изследователи предполагат наличието на люспести броня (остеодерми), характерни за някои варани.
Разпространение и фосилен запис
Фосилни останки от мегалания са откривани в различни части на Австралия, включително в южните и източните райони, в пещерни и алувиални отложения с плейстоценска възраст. Конкретни находища дават индиректни данни за разпространението му в обширни територии, където е имало подходяща плячка и местообитания — открити са както в низини, така и в по-високи райони.
Екология и хранене
Като голям хищник или всеяден върхов хищник, мегалания вероятно е ловувала широк спектър от животни. Основната предполагаема храна включва средни до големи бозайници (в това число торбести гиганти като Diprotodon), по-малки влечуги, птици и паднали животни. Възможно е да е практикувала както активно преследване и нападение, така и опортюнистично хранене и подмятане на трупове (скевенджинг).
По отношение на физиологията — мегалания вероятно е била ектотермичен организъм (със студенокръвна терморегулация), подобно на съвременните варани, но също така е възможно да е имала адаптации за по-активен лов в умерен до топъл климат. Някои учени обсъждат възможността за наличие на отровни жлези, подобно на тези откривани при някои съвременни варани, но за това няма директни фосилни доказателства; аргументите са предимно сравнителни и анатомични.
Изчезване и взаимодействие с хората
Междувременно датировките за последните находки на мегалания съвпадат частично с първите човешки заселвания в Австралия — около преди 40 000–50 000 години. Това съвпадение породило хипотезата, че човешкият натиск (пряк лов, конкурентна експлоатация на ресурси или промяна в обитаемата среда чрез контролирани пожари) може да е допринесъл за изчезването на много представители на австралийската мегафауна, включително и на мегалания.
Други фактори могат да включват климатични промени в края на плейстоцена, редуциране на подходящата плячка и местообитания, както и болести. Най-вероятно причината за изчезването е мултифакторна, комбинираща антропогенни и естествени фактори.
Културни следи и значение за науката
Възможността аборигените да са виждали живи екземпляри е предмет на интерес — в устни предания и легенди от някои области се споменават гигантски влечуги, но интерпретацията им е сложна и често противоречива. Независимо от това, мегалания заема важно място в изучаването на плейстоценската фауна на Австралия и в разбирането за взаимодействията между големите хищници, плячката им и ранните хора.
Научни предизвикателства
- Ограничен фосилен материал прави точната реконструкция на размерите и външния вид трудна.
- Таксономичните въпроси и връзките със съвременните варани продължават да се изследват чрез сравнителна анатомия и филогенетични анализи.
- Разгадаването на ролята на човека в изчезването ѝ изисква интегриране на археологически, палеонтологични и климатични данни.
Мегалания остава едно от най-интересните и загадъчни влечуги от плейстоцена — пример за това как големи хищни видове са приспособявали животинските общности в древните екосистеми на Австралия и как ограничените данни поставят пред учените редица отворени въпроси.
Размер
През 2004 г. Ралф Молнар определя диапазона от възможни размери на Мегалания. Той прави това, като увеличава размера на гръбначните прешлени, след като определя връзката между дължината на гръбначните прешлени и общата дължина на тялото. Ако е имал дълга тънка опашка като дантеления монитор (Varanus varius), тогава е щял да достигне дължина от 7,9 метра. Ако съотношението между опашката и тялото е било по-близко до това на комодския дракон, тогава е по-вероятно дължината му да е около 7 метра (23 фута). Използвайки 7 м като максимална дължина, Молнар изчислява средното тегло на гущера на 320 кг, а максималното - на 1940 кг.
Това е два пъти повече от най-близкия им жив роднина - комодския дракон от Източна Индонезия.
Череп на Мегалания, дълъг около 74 см, в Музея на науката, Бостън
обискирам