Макс Вертхаймер (Прага, 15 април 1880 г. - Ню Рошел, Ню Йорк, 12 октомври 1943 г.) е психолог, един от тримата основатели на гещалтпсихологията, заедно с Курт Кофка и Волфганг Кьолер.

От ранните си изследвания Вертхаймер поставя в центъра на интереса си въпроса за възприятието като процес на организиране на целостни форми (Gestalten). Той популяризира идеята, че възприеманите цялости не са проста сума от елементи, а имат собствени качества — т.нар. гещалт-качества. Един от най-известните му експериментални резултати е описанието на феномена "фa" (phi phenomenon) — илюзията за движение, възникваща при последователно показване на неподвижни изображения — което дава силен импулс за развитие на цялостното направление в психологията.

От 1929 до 1933 г. Вертхаймер е професор в университета във Франкфурт. Когато през 1933 г. Адолф Хитлер става канцлер на Третия райх, за Вертхаймер става ясно, че трябва да напусне Германия. В крайна сметка той приема предложението да преподава в The New School в Ню Йорк.

В Ню Йорк той продължава да изследва решаването на проблеми или това, което предпочита да нарича "продуктивно мислене". Той разглежда мисленето като акт на реконфигуриране на проблема — откриване на нови отношения между елементите, а не механично прилагане на готови правила. Връзката между книгата и предишните му работи е следната: всички задачи в книгата с изключение на една могат да бъдат решени чрез разглеждане на геометрични диаграми. С други думи, те са отчасти визуални по своята същност и могат да бъдат представени и отчасти решени визуално. Тази нишка преминава през голяма част от гещалт работите.

Основни приноси и идеи

  • Цялото преди частите: принципът, че възприемането организира елементите в смислени цялости.
  • Закон за простотата (Prägnanz): склонността възприятието да търси най-простата, най-стабилната и най-организираната форма.
  • Фигура и фон: разграничаване на централния обект (фигура) от заобикалящото го (фон).
  • Закони на гещалт организацията: близост, прилика, продължителност, затвореност (closure) и други правила, които обясняват как елементи се групират в единство.
  • Проучвания върху мисленето: идеята за "продуктивно мислене" като интуитивно и конструктивно решаване на проблеми, противопоставено на механичното прилагане на асоциативни навици.

Вертхаймер комбинира експериментални методи с философски и емпирични наблюдения. Неговата работа повлиява не само психологията на възприятието и мисленето, но и областите дизайн, образование, изкуство и когнитивна наука — където идеята за организация на форма и целостност остава ключова.

Вертхаймер завършва книгата (единствената му) в края на септември 1943 г. и умира само три седмици по-късно от сърдечен удар. Вертхаймер е погребан в гробището Beechwood в Ню Рошел, Ню Йорк. Книгата му за "продуктивното мислене" е публикувана посмъртно и продължава да се цитира като класически труд за креативното решаване на проблеми.

Наследството на Макс Вертхаймер се състои не само в конкретни експерименти и теоретични формулировки, но и в промяната на начина, по който се мисли за ума — като за активен организатор на възприятието и мисленето, а не само като пасивен сбор от усещания и асоциации.