Менций (孟軻) — китайски конфуциански философ (371–289 пр.н.е.)

Менций е живял по времето на династията Чжу.

Културата, от която произхожда Менций, вярва, че след смъртта си хората ще имат някакво съществуване след живота. Това вярване датира от далечни праисторически времена. По някое време хората започнали да казват, че мъртвите отиват в 天 Tiān. Tiān има няколко значения, включително "небе", "ден", "небе" и "Бог". В най-ранните версии на йероглифа 天 е изобразен мъж с много голяма глава, което предполага "главен човек" или "лидер". Тъй като китайците вярвали, че когато някой човек умре, той отива в Тиан, и че мъртвите предци са по-могъщи, отколкото са били, докато са били живи, възможно е Тиан първоначално да е било името на най-ранния прародител на управляващия дом Чжоу от времето много преди падането на предишната династия Шън. Ако тази идея е вярна, то тогава "Tiān" първо е било име на прародител. По-късно хората може да са забравили, че този много силен дух първоначално е бил жив човек, така че Tiān е започнал да се смята за бог. След това "Tiān" може да е било използвано за назоваване на мястото, където е живял богът, и тъй като това място е било високо над нас, то е започнало да означава не само "небе", но и "небеса", "небе", "ден" и т.н.

В Китай има митове, които датират много преди династиите Шън и Чжоу. Имало е няколко културни герои, които са били смятани за древни мъдри императори. Имало е 黃帝 Huáng Dì, известен на български като Жълтия император, 堯 Yáo, 舜 Shùn и 禹 Yǚ, които са се появили преди така наречената първа династия - 夏 Xià.

Историята за това как Йон е станал император е много важна за конфуцианците. Митът разказва, че светът започнал да се наводнява и бащата на Yǚ (чието име било 鯀 Gǔn) се опитал да реши проблема, като построил язовири. Gǔn не успял, защото водата продължавала да приижда и когато преминавала през върха на язовирите, цялата натрупана вода излизала много бързо. Така че Йон се заел със спасяването на Китай и почистил всички реки, за да може излишната вода лесно да се оттича към морето.

Менций не разказва частта от историята за Гън, но разказва частта за това как Йон направил всички реки по-дълбоки, за да отводни земята. Урокът, който Менций и китайският народ научили от историята за Yǚ, бил, че във всички случаи е по-добре да се даде на силите начин да се измъкнат, който няма да причини вреда, и че преграждането на силите винаги ще бъде лошо в дългосрочен план.

Основателите на династията Джоу вярват в идеята, че цар Уен, бащата на цар У (който е първият, който управлява след разгрома на владетелите на Шанг), е продължил да действа в света на хората и след смъртта си. Той, както и собствените му баща и дядо, били централни фигури във важен документ, наречен "Сводницата с медна връзка". Друг важен документ се нарича "Обявлението на херцог Шао". И двата документа въвеждат и подкрепят идеята, че Тиан решава кой ще бъде човекът, който ще действа като настойник или помощник, за да изпълнява волята на Тиан на земята, както и идеята, че Тиан ще позволи на някого да бъде крал само докато се грижи за благото на всички човешки същества.

Менций разказва историята на Ю в своята книга в 3Б:9:

當堯之時，水逆行，氾濫於中國。蛇龍居之，民無所定。下者為巢，上者為營窟。書曰：『洚水警余。』洚水者，洪水也。使禹治之。禹掘地而注之海，驅蛇龍 而放之菹﹔水由地中行，江、淮、河、漢是也。險社既遠，鳥獸之害人者消﹔然後人得平土而居之。

По времето на [императора-мъдрец] Яо реките престанали да текат нормално и заляли Централното царство. Тогава змиите и драконите се заселили, а хората нямали постоянни обиталища. Тези, които се намирали на по-ниски места, си направили гнезда по дърветата, а тези, които се намирали на по-високи места, си направили подземни редути.

書曰：『洚水警余。』洚水者，洪水也。使禹治之。禹掘地而注之海，驅蛇龍 而放之菹﹔水由地中行，江、淮、河、漢是也。險社既遠，鳥獸之害人者消﹔然後人得平土而居之。堯、舜既沒，聖人之道衰。

В Книгата на рекордите пише: "Заливането ме тревожи." "Заливане" означава "наводнение". Ю е нает да управлява наводнението. Ю изкопавал земята и отвеждал водата в морето. Той прогонил змиите и драконите и ги прогонил в блатата. Когато водата преминавала през земята, тя образувала реките Яндзъ, Хуай, Жълтата река и Хан. Тъй като [блатата] се намирали на отдалечени и откъснати места, грабежите, които птиците и зверовете нанасяли на хората, били премахнати, а след това хората заживели в равнините. [Въпреки това] след като [спомените на хората за] Яо и Шун изпаднали в неизвестност, пътят на мъдреците рязко западнал.

В 4B:26 Менций също казва:

如智者若禹之行水也，則無惡於智也。禹之行水也，行其所無事，則 智亦大矣

Ако тези мъдреци можеха да се държат така, както Ю се е държал при управлението на наводненията, тогава какво би имало да не харесваме в тях? Ю се справи с наводненията, като вършеше работата си по начин, който не изискваше много шум. Ако тези мъдреци също можеха да се държат без излишен шум, тогава тяхната мъдрост щеше да е голяма.

За Менций начинът на действие на Ю бил най-добрият. Ю е един от големите герои на Менций.

На Запад имало учен на име Конрад Лоренц (1903-1989), който изучавал животните. Той е бил етолог, което означава, че внимателно е изучавал поведението на животните и се е опитвал да разбере защо те правят нещата, които обикновено правят. Например той е видял, че ако малките патици видят човек вместо патица веднага след излюпването си, те винаги след това ще следват човека и ще го приемат за свой родител. Той нарича този вид учене "imprinting".

Менций изучавал хората така, както Лоренц изучавал другите животни. Менций също е бил етолог, но на езика на древен Китай той е бил смятан за "учител", т.е. преподавател. Той е бил конфуцианец, а конфуцианството понякога се нарича религия. Менций обаче не цитира религиозни текстове и не се опитва да накара хората да действат така, както тези книги казват, че трябва да се действа. Той също така не назовава фундаментални истини или аксиоми и не се опитва да разбере как хората трябва да действат. Така че той не прилича на повечето хора, които смятаме за религиозни водачи или философи.

В днешно време отделяме философията от науката, но в по-ранни времена изследванията, които сега наричаме наука, са се наричали "естествена философия", а Менций е бил основно философ на природата. Неговата работа е довела до същия общ вид познание, което Лоренц е научил за патиците и другите животни. Менций се питал: какви неща правят хората, за да поддържат доброто функциониране на семействата и общностите, какви неща правят, за да вредят на семействата и общностите, и защо ги правят?

Менций е казал, че не е нужно да учим хората да обичат вкуса на добрата храна. Чувството, което изпитваме към добрата кухня, е естествено. По същия начин, казва той, имаме и други естествени чувства, които са добри дарби и с които всички се раждаме. В действителност не можем да се отървем от тези дарби, освен като се самоунищожим, но можем да позволим да бъдат прикрити, така че да не действат правилно. Това малко прилича на начина, по който хората не могат просто да си свалят носа и да го изхвърлят, но могат да сложат тапи в ноздрите си и да развалят способността си да усещат миризми. Затова е важно хората да не правят нищо, което би попречило на четирите им дарби да работят добре. Твърде жалко е, че хората често позволяват четирите им дарби да се развалят. Когато хората са добре възпитани и са защитени от отрицателни сили, тогава те ще бъдат добри по своя собствена воля.

Добродетелите или силите, които хората притежават, са неща, които те получават директно от Небето. Същите тези неща са в Небето. Когато хората вършат лоши неща, това е, защото другите им части са отнели контрола над техните добродетели/сили. Като доказателство Менций дава една прекрасна история, която се нарича "Планината на воловете".

Китайската дума за това, което беше наречено "подаръци" по-горе, е 德 dé. Тя е родствена на думата, която означава "получавам", така че един от начините да я обясним е да кажем, че dé е нещо, което получаваме от Небето. То означава "добродетел", но само в смисъл, че е силата да правиш нещо. ("Добродетел" има това значение и на английски език.) Хората имат четири добродетели или сили. Ето техните китайски имена, превод на всяко от тях и обяснение на всяко от тях:

• 仁 rén означава способността да усещаш това, което другите хора изпитват, сякаш се случва на теб. Така че, ако видите човек да поставя ръката си там, където със сигурност ще пострада, може би някъде, където кобра чака навита, за да удари, ще се почувствате зле и ще искате да попречите на този човек да го направи. На английски език има много преводи на тази дума, включително "доброжелателност", "съпричастност", "човеколюбие" и др.

• 義 yì означава способността да се чувстваш зле, когато знаеш, че не вършиш своята част от работата, че не изпълняваш задълженията си и т.н. Ако сте отишли на излет в гората с група приятели и всички са се съгласили да се редуват в миенето на чиниите, но вие така и не сте поели своя ред, бихте почувствали срам за това, което не сте направили. Някои от преводите на тази дума на български език са: "чувство за дълг", "чувство за правилно и неправилно", "чувство за справедливост" и др. Важно е обаче да се отбележи, че Менций описва чувството на човека за това, което самият той прави, а не чувството за това, което правят другите хора.

• 禮 lǐ означава способността да виждаш собствената си позиция в обществото и позициите на другите хора в обществото и да правиш неща, които позволяват на хората да се разбират добре. Например за вас може да е нормално да влезете през задната врата на къщата на собственото си семейство или дори да влезете през задната врата на баба си и дядо си, без да почукате. Но ако влезете в къщата на някой друг, той може да се уплаши или да се разсърди, защото не ви е там мястото. Понякога се налага да влезем в къщата на някой друг и за тази ситуация има lǐ. Гостът може да почука на вратата и да изчака, да драсне по вратата на палатката и да изчака или да направи нещо друго, за да съобщи на хората вътре, че отвън има някой, който има мирни намерения и би искал да влезе. Различните култури може да имат различни изобретения за справяне с подобна ситуация. Важното е, че всички култури ще са намерили свои собствени решения, а каквото и да решат да направят хората, то е лǐ. Всъщност няма значение дали хората карат от лявата или от дясната страна на пътя. Важното е, че всички трябва да се съгласят с един и същ план. Може би най-добрият превод на английски език за тази дума е "чувство за приличие", което просто означава, че хората имат начин да разберат какво е правилно. подходящо или уместно да направят в социални ситуации, за да предотвратят ненужни караници. "Не е редно просто да отвориш вратата на чуждата къща и да влезеш." "Подходящо за ситуацията е да почукаш на вратата и да поискаш разрешение да влезеш."

• 智 zhì означава способността да се гледа на нещо, което се случва между други хора, и да се вижда кое е правилно и кое не. Ако един човек види как влиятелен възрастен се приближава и отнема храна от гладуващо дете, реакцията срещу поведението на възрастния ще бъде незабавна. Може би най-добрият превод на този термин е "мъдрост", ако имаме предвид, че мъдростта на Соломон включва способността точно да преценява истинските факти в случаите, които са му представени. Жì е този вид мъдрост, а не е някакъв вид изключителна интелигентност. Човек, който притежава zhì, може да определи кое е справедливо и кое е несправедливо.

Човешките същества биха могли да водят съвършен живот, ако имаха само тези четири вида мотивации или емоционални реакции към света, но те имат и много други мотивации. Те включват страх, гняв, алчност за богатство и власт, секс и т.н. Хората много лесно се научават, че могат да задоволят тези влечения по-лесно, ако пренебрегнат входовете от своите добродетели. Например дете, което е голямо за възрастта си, лесно може да научи, че може да вземе със сила каквото поиска от другите деца на неговата възраст.

Човешките същества се раждат с четири сили, които биха ги предпазили от извършване на лоши неща, и също така се раждат с много подбуди или мотиви, които могат да ги накарат да извършат лоши неща, за да задоволят тези нужди. И така, какво определя кой ще бъде добър и кой - лош?

Менций отбелязва, че хората зависят от още една важна умствена функция. Той я нарича 志 Zhì, което понякога може да се преведе като "стремежи", но при Менций е това, което ние бихме нарекли воля. Нещо трябва да реши какво да прави, когато етичните импулси, моралните чувства, които Менций нарича "четирите добродетели", са в конфликт с обикновените импулси, които са свързани с глада, секса, агресията, страха и т.н. Частта от човека, която балансира нещата и взема решения, е zhì.

Според Менций, ако човек функционира добре, волята му може да постигне здравословен баланс между всички импулси и да предпази добродетелите от завладяване от обикновените желания. Ако волята на човека не е под контрол, той може да навреди на себе си или на други хора. Затова е важно, докато растем, да се научим как да пазим zhì от това да бъде завладяно от други сили - или от други хора.

Индивидът има свободна воля да избере дали да интегрира (да събере заедно, за да не се борят помежду си) всички свои импулси и интелекта си, или да се откаже и да действа само според импулса, който изпитва в момента. Така че за Менций най-добрият път за едно човешко същество е да планира и да действа така, че да се превърне в добре балансиран, интегриран (а не в борба със себе си и в желание да прави както едно нещо, така и неговата противоположност) и така да бъде полезен човек за обществото.

Човек, който работи в най-високата част на моралната скала, като "е наясно с действията си", се нарича 君子 jūn zǐ, или "морално благороден човек".

孟子曰：「人之所以異於禽獸者幾希！庶民去之，君子存之。舜明於庶物， 察於人倫，由仁義行，非行仁義也。」

Менций каза: "Това, по което хората се различават от птиците и животните, е изключително малко. Обикновените хора се отървават от него, но нравствено благородният човек го пази. Императорът [мъдрец] Шун ясно видял многото същества и направил внимателно проучване на човешките социални отношения. Действията му произлизали от неговата добронамереност и чувство за дълг. Той не е действал от [фалшива] добронамереност и чувство за дълг".

Така че джюн дзъ е човек, който е успял да запази дарбите, които Небето му е дало, дарбите, които могат да накарат хората да действат добронамерено, да се ръководят от чувство за дълг, да искат да действат по начин, който да поддържа добри отношения с другите, и да се опитват да помагат и защитават хората, към които се отнасят несправедливо. За да бъде истински джун дзъ, човек трябва да изпитва тези истински чувства и да действа според тях. Не е достатъчно само да се държи така, сякаш изпитва тези чувства.

Според Менций всеки може да избере да стане морално благороден човек. Всичко, което е необходимо, е наистина да вземе това решение и след това да го направи. Менций разказва за Ян Юан, който е бил любимият ученик на Конфуций:

顏淵曰：『舜何人也；予何人也。有為者亦若是！』

Ян Юан каза: "Какъв човек беше Шун? Какъв човек съм аз? Всичко, което е необходимо, за да бъда като него, е да го направя."

Разбира се, Менций е осъзнавал, че "просто да го правиш" е много по-трудно, отколкото да говориш за него. Човек трябва да се наблюдава през цялото време.

Една от целите на Менций е била да развие това, което той нарича "непоклатим ум". С тези думи той имал предвид ум, който не може да бъде пречупен от удар отвън. "Непоклатимият ум" предпазва от това да се постъпва неправилно, защото човек е ядосан, уплашен и т.н. Всичко, което може да ни дърпа или бута отвън и да ни накара да излезем извън контрол, може да причини вреда, но Менций казва, че ако волята и четирите добродетели/сили са добре интегрирани, ако човек е "наистина заедно", тогава тези външни сили не могат да поемат контрола.

Всяка култура и всяко общество е разработило начини за предпазване на децата от прекалено големи проблеми. Дори в една общност хората могат да използват няколко различни стратегии за получаване и запазване на контрол върху децата си. Един от начините за контролиране на децата е да ги бият, когато правят неща, които родителите не искат да правят. Друг начин за контролиране на децата е да ги накарат да се чувстват виновни и да очакват да бъдат жестоко наказани, защото са лоши хора. Трети начин е да накарате децата да изпитват срам и да очакват хората да им се смеят, а след това да се отдръпнат от тях. Метод номер четири е да обясните на децата вероятните резултати от техните действия. "Ако дърпаш ушите на кучето, то ще те ухапе". Много родители по света използват повече от един от тези методи, а от време на време може да използват и всички.

В китайската култура има и друг метод, който може да не е добре познат и да се практикува рядко на други места - призоваване на детето да използва собствената си добродетел/сила. Когато детето направи нещо обидно на някой друг, вместо да му кажат колко е лошо, родителите могат да кажат нещо подобно: "Току-що видяхме как взе яйцата от гнездото на врабчето. Знаем, че в сърцето си си добър човек. Затова се чудим дали си помислил за това как ще се почувства майката врабче, когато се върне и открие, че децата ѝ ги няма. Искате ли да върнете яйцата обратно сега, докато са още топли? Майката врабче ще се върне скоро."

Целта на това да накараме детето да се вгледа в чувствата, които се появяват в сърцето му, когато наистина мисли за това, което е направило, не е да го накараме да се чувства като ужасен човек и да го накараме да се страхува от наказание. Щом детето наистина се вслуша в тихия глас на това, което на Запад наричаме "съвест", то естествено ще почувства това, което би почувствала майката врабче, ако се прибере в празно гнездо. Тогава детето ще направи нещо, за да не се налага майката врабче да изпитва това лошо чувство. Следващия път детето може да помисли как ще се почувства майката врабче, преди да открадне някое яйце.

Отнема много време, за да станем наистина добри в изброяването на тези четири дара от Небето, и е необходима практика, за да разберем възможните последствия от някои неща, които можем да направим. Така че да станеш наистина добър човек е работа за цял живот, която никога не е завършена. В традиционното китайско общество младите хора са били насърчавани да четат както истории от миналото, които показват добри постъпки, така и да четат книгите на хора като Конфуций и Менций, за да получат помощ в това да се научат да виждат всички резултати и да се научат как да не допускат гневът, страхът и всички други обикновени емоции да надделеят над четирите морални добродетели/сили.

Три начина на мислене в Древен Китай, автор Артър Уейли