Матрица (математика): определение, видове и основни операции

Разберете матриците: определение, видове, основни операции и правила за събиране, умножение и приложения в линейна алгебра, науки и компютърни науки.

Автор: Leandro Alegsa

В математиката матрица (мн.ч. матрици) е правоъгълна таблица от числа, подредени в редове и колони. Редовете се четат хоризонтално (отляво надясно), а колоните — вертикално (отгоре надолу). Горната лява клетка обикновено се обозначава като ред 1, колона 1 (i = 1, j = 1); индексът на произволен елемент се отбелязва с aij — елементът на i‑тия ред и j‑тата колона (вижте диаграмата).

Матриците обикновено се означават с главни букви, например {\displaystyle A}, {\displaystyle B} и {\displaystyle C}. Съществуват ясни правила за събиране, изваждане и "умножаване" на матрици, които се различават от тези за обикновените числа. Например произведението {\displaystyle AB} не винаги е равно на {\displaystyle BA} (умножението на матрици е обикновено некомутативно). Матрица може да бъде и едноизмерна (ред–вектор или колона–вектор) или да има по-голям брой измерения (напр. тензор), но в класическата линейна алгебра говорим предимно за двумерни таблици.

Нотация и размерности

Ако матрица A има m реда и n колони, казваме, че размерът ѝ е m × n (четете “m на n”).

  • Редовият вектор е матрица с 1 ред и n колони (1 × n).
  • Колонният вектор е матрица с m реда и 1 колона (m × 1).
  • Квадратна матрица е тази с равен брой редове и колони (n × n) — за нея имат смисъл понятия като детерминанта и обратна матрица.

Видове матрици (често срещани)

  • Нулева матрица — всички елементи са нули.
  • Единична (идентична) матрица I — квадратна матрица с 1 на диагонала и 0 извън него; неутрален елемент за умножение.
  • Диагонална матрица — всички елементи извън главния диагонал са нули.
  • Триъгълна (горна/долна) — всички елементи под (или над) диагонала са нули.
  • Симетрична матрица — A = A^T (за реални матрици елементите са огледално равни).
  • Ортонормална/ортогонална — Q^T Q = I (за реални матрици колони/редове са ортонормални вектори).
  • Разрежена (sparse) — повечето елементи са нули; използва се в изчислителни приложения.

Основни операции

  • Събиране и изваждане — възможни само за матрици със същата размерност; извършва се елемент по елемент: (A ± B)ij = Aij ± Bij.
  • Умножение със скалар — всеки елемент се умножава по това число.
  • Умножение на матрици — ако A е m × n и B е n × p, тогава произведението AB е m × p. Елементът (AB)ij се получава като сума от произведения: (AB)ij = sum over k от 1 до n на Aik · Bkj. За да може да умножим A и B, броят на колоните на A трябва да съвпада с броя на редовете на B. В резултат умножението обикновено не е комутативно (AB ≠ BA).
  • Транспониране — A^T е матрица, получена чрез обръщане на редовете и колоните: (A^T)ij = Aji.
  • Детерминанта — дефинирана само за квадратни матрици; дава мярка за обратимостта (det(A) ≠ 0 ⇔ A има обратна матрица).
  • Обратна матрица — за квадратна матрица A с обрат A^−1 е вярно: A A^−1 = A^−1 A = I. Обратна матрица съществува само за невзаимно изключващи (незасичащи) матрици с det(A) ≠ 0.
  • Ранг — максималният брой линейно независими редове или колони; важен за решаването на линейни системи.
  • Следа (trace) — сумата от диагоналните елементи на квадратна матрица; трaс е инвариант при сходства.

Основни свойства

  • Ассоциативност за умножение: (AB)C = A(BC) (когато размерностите позволяват).
  • Дистрибутивност: A(B + C) = AB + AC и (A + B)C = AC + BC.
  • За транспониране: (AB)^T = B^T A^T.
  • За детерминанта: det(AB) = det(A) · det(B) (за квадратни матрици).
  • Ако A е обратима, тогава (A^−1)^T = (A^T)^−1.

Приложения

Матриците са основен инструмент във много области:

  • Решаване на линейни системи от уравнения (Ax = b) — чрез методи като елиминация, инверсна матрица или факторизации (LU, QR).
  • Линейни трансформации и геометрични преобразования — в компютърна графика, роботика и 3D моделиране.
  • Статистика и машинно обучение — ковариационни матрици, модели на регресия, невронни мрежи и др.
  • Физика и инженерство — системи от уравнения, моделиране на динамика, анализ на сигнали.
  • Маркови вериги и модели на вероятности — матриците на преходи.

Къде се изучават матриците

В много природни и технически науки матриците са повсеместни. В университетските програми курсовете за матрици и линейна алгебра (линейна алгебра) обикновено се преподават рано в обучението. Матриците също са ключови в компютърните науки, инженерните науки, физиката, икономиката и статистиката.

За по-задълбочено изучаване е полезно да се запознаете с понятия като собствените стойности и собствените вектори (eigenvalues и eigenvectors), ортогонални проекции, факторизации (LU, QR, SVD) и алгоритми за числено решаване на големи матрични задачи.

Конкретните записи на матрица често се посочват чрез използване на двойки индекси за числата на всеки от редовете и колоните.  Zoom
Конкретните записи на матрица често се посочват чрез използване на двойки индекси за числата на всеки от редовете и колоните.  

Определения и означения

Хоризонталните линии в една матрица се наричат редове, а вертикалните - колони. Матрица с m реда и n колони се нарича m-by-n матрица (или m×n матрица), а m и n се наричат нейните размери.

Местата в матрицата, където се намират числата, се наричат входове. Входът на матрица A, който се намира в ред с номер i и колона с номер j, се нарича вход i,j на A. Той се записва като A[i,j] или ai,j .

Записваме {\displaystyle A:=(a_{ij})_{m\times n}} , за да дефинираме m × n матрица A, като всеки запис в матрицата се наричаi,j за всички 1 ≤ im и 1 ≤ jn.

Пример:

Матрицата

{\displaystyle {\begin{bmatrix}1&2&3\\1&2&7\\4&9&2\\6&1&5\end{bmatrix}}}

е матрица 4×3. Тази матрица има m=4 реда и n=3 колони.

Елементът A[2,3] или a2,3 е 7.


 

Операции

Добавяне

Сумата на две матрици е матрицата, чийто (i,j)-ти запис е равен на сумата от (i,j)-тите записи на две матрици:

{\displaystyle {\begin{bmatrix}1&3&2\\1&0&0\\1&2&2\end{bmatrix}}+{\begin{bmatrix}0&0&5\\7&5&0\\2&1&1\end{bmatrix}}={\begin{bmatrix}1+0&3+0&2+5\\1+7&0+5&0+0\\1+2&2+1&2+1\end{bmatrix}}={\begin{bmatrix}1&3&7\\8&5&0\\3&3&3\end{bmatrix}}}

Двете матрици са с еднакви размери. Тук {\displaystyle A+B=B+A} е вярно (и е вярно по принцип за матрици с еднакви размери).

Умножение на две матрици

Умножението на две матрици е малко по-сложно:

{\displaystyle {\begin{bmatrix}a1&a2\\a3&a4\\\end{bmatrix}}\cdot {\begin{bmatrix}b1&b2\\b3&b4\\\end{bmatrix}}={\begin{bmatrix}(a1\cdot b1+a2\cdot b3)&(a1\cdot b2+a2\cdot b4)\\(a3\cdot b1+a4\cdot b3)&(a3\cdot b2+a4\cdot b4)\\\end{bmatrix}}}

Така е и с числата:

{\displaystyle {\begin{bmatrix}3&5\\1&4\\\end{bmatrix}}\cdot {\begin{bmatrix}2&3\\5&0\\\end{bmatrix}}={\begin{bmatrix}(3\cdot 2+5\cdot 5)&(3\cdot 3+5\cdot 0)\\(1\cdot 2+4\cdot 5)&(1\cdot 3+4\cdot 0)\\\end{bmatrix}}={\begin{bmatrix}31&9\\22&3\\\end{bmatrix}}}

  • Две матрици могат да бъдат умножени една с друга, дори да имат различни размери, стига броят на колоните в първата матрица да е равен на броя на редовете във втората матрица.
  • Резултатът от умножението, наречен произведение, е друга матрица със същия брой редове като първата матрица и същия брой стълбове като втората матрица.
  • Умножението на матрици не е комутативно, което означава, че в общия случай {\displaystyle AB\neq BA} .
  • Умножението на матриците е асоциативно, което означава, че {\displaystyle (AB)C=A(BC)} .

 

Специални матрици

Има някои специални матрици.

Квадратна матрица

Квадратната матрица има същия брой редове като стълбове, така че m=n.

Пример за квадратна матрица е

{\displaystyle {\begin{bmatrix}5&-2&4\\0&9&1\\-7&6&8\\\end{bmatrix}}}

Тази матрица има 3 реда и 3 колони: m=n=3.

Идентичност

Всяко квадратно размерно множество на матрица има специален аналог, наречен "матрица на идентичността", представен със символа I . Идентичната матрица има само нули, освен по главния диагонал, където има само единици. Например:

{\displaystyle {\begin{bmatrix}1&0&0\\0&1&0\\0&0&1\\\end{bmatrix}}}

е идентична матрица. Има точно една идентична матрица за всяко квадратно измерение. Матрицата на идентичността е специална, защото при умножаване на която и да е матрица по матрицата на идентичността, резултатът винаги е оригиналната матрица без промяна.

Обратна матрица

Инверсна матрица е матрица, която, умножена по друга матрица, е равна на идентичната матрица. Например:

{\displaystyle {\begin{bmatrix}7&8\\6&7\\\end{bmatrix}}\cdot {\begin{bmatrix}7&-8\\-6&7\\\end{bmatrix}}={\begin{bmatrix}1&0\\0&1\\\end{bmatrix}}}

{\displaystyle {\begin{bmatrix}7&-8\\-6&7\\\end{bmatrix}}} е обратното на {\displaystyle {\begin{bmatrix}7&8\\6&7\\\end{bmatrix}}} .

Формулата за обратната стойност на матрица 2х2, {\displaystyle {\begin{bmatrix}x&y\\z&v\end{bmatrix}}} е:

{\displaystyle \left({\frac {1}{\det }}\right){\begin{bmatrix}v&-y\\-z&x\end{bmatrix}}}

Където {\displaystyle \det } е детерминантата на матрицата. За матрица 2х2 детерминантата е равна на:

{\displaystyle {xv-yz}}

Едноколонна матрица

Матрица, която има много редове, но само един стълб, се нарича стълбов вектор.


 

Детерминанти

Детерминантата взема квадратна матрица и изчислява просто число - скалар. За да разберете какво означава това число, вземете всяка колона от матрицата и я нарисувайте като вектор. Паралелограмът, съставен от тези вектори, има площ, която е детерминантата. За всички 2х2 матрици формулата е много проста: {\displaystyle \det \left({\begin{bmatrix}a&b\\c&d\\\end{bmatrix}}\right)=ad-bc}

За матрици 3х3 формулата е по-сложна: {\displaystyle \det \left({\begin{bmatrix}a_{1}&b_{1}&c_{1}\\a_{2}&b_{2}&c_{2}\\a_{3}&b_{3}&c_{3}\\\end{bmatrix}}\right)=a_{1}(b_{2}c_{3}-c_{2}b_{3})-a_{2}(b_{1}c_{3}-c_{1}b_{3})+a_{3}(b_{1}c_{2}-c_{1}b_{2})}

Няма прости формули за детерминантите на по-големи матрици и много програмисти изучават как да накарат компютрите бързо да намират големи детерминанти.

Свойства на детерминантите

Има три правила, които всички детерминанти следват. Те са:

  • Детерминантата на една идентична матрица е 1
  • Ако се разменят два реда или две колони на матрицата, детерминантата се умножава по -1. Математиците наричат това редуване.
  • Ако всички числа в един ред или колона се умножат по друго число n, тогава детерминантата се умножава по n. Също така, ако една матрица M има колона v, която е сума от две колонични матрици {\displaystyle v_{1}} и {\displaystyle v_{2}}, тогава детерминантата на M е сумата от детерминантите на M с {\displaystyle v_{1}} на мястото на v и M с {\displaystyle v_{2}} на мястото на v. Тези две условия се наричат мултилинейност.

 

Свързани страници



 

Въпроси и отговори

В: Какво е матрица?


О: Матрицата е правоъгълник от числа, подредени в редове и колони. Редовете са по една линия отляво надясно (хоризонтално), а колоните вървят отгоре надолу (вертикално).

В: Как се представят матриците?


О: Матриците често се представят с главни римски букви, например A, B и C.

В: Какво се случва, когато умножите две матрици заедно?


О: Произведението AB не винаги дава същия резултат като BA, което е различно от умножаването на обикновени числа.

В: Може ли една матрица да има повече от две измерения?


О: Да, една матрица може да има повече от две измерения, като например 3D матрица. Тя може да бъде и едноизмерна, като един ред или колона.

В: Къде се използват матриците?


О: Матриците се използват в много природни и компютърни науки, инженерство, физика, икономика и статистика.

В: Кога в университетите се преподават курсове за матрици?


О: Обикновено в университетите се преподават курсове за матрици (обикновено наричани линейна алгебра) много рано - понякога дори през първата година на обучението.

В: Възможно ли е да се събират или изваждат матрици?


О: Да - има правила за събиране и изваждане на матрици, но те се различават от тези за обикновените числа.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3