Лупина, често изписвана като lupine в Северна Америка, е общото име на представители на род Lupinus от семейство Fabaceae. Родът включва между 150–200 вида с голямо морфологично разнообразие и широко разпространение — от средиземноморските райони до планините и крайбрежията на Северна и Южна Америка.

Родът включва между 150-200 вида и има широко разпространение в Средиземноморския регион - Subgen. Lupinus, и в Северна и Южна Америка - Subgen. Platycarpos (Wats.) Kurl. Видовете са предимно многогодишни тревисти растения с височина 0,3-1,5 m, но някои са едногодишни растения, а няколко са храсти с височина до 3 m, като един от тях, Lupinus jaimehintoniana, е дърво с височина 8 m и диаметър на ствола 20 cm, от мексиканския щат Оахака.

Те имат характерна и лесно разпознаваема форма на листата, с мекозелени до сивозелени или сребристи листа, чиито остриета обикновено са длановидно разделени на 5-17 листенца или са сведени до едно листенце при няколко вида от югоизточната част на САЩ; при много видове листата са окосмени със сребристи власинки, често гъсто. Цветовете се образуват на гъсти или отворени венчелистчета на изправен шип, всяко цвете е дълго 1-2 cm, с типична за граховото цвете форма с горен "стандарт", две странични "крила" и две долни венчелистчета, сраснали като "кил". Плодът е шушулка, съдържаща няколко семена. Семената в някои видове са твърди и оцветени в ярки тонове.

Таксономия и разпространение

Таксономично родът Lupinus се дели основно на две подродови групи: субген. Lupinus, типични за Средиземноморието, и субген. Platycarpos, които включват повечето американски видове. Центрове на видово разнообразие са Средиземноморието, планинските райони на Мексико и Андите в Южна Америка. Много видове са ендемични за ограничени ареали; други, като Lupinus polyphyllus, са се разпространили широко и в култура.

Екология и биология

Лупините често растат на бедни, слабо плодородни, песъчливи или кисели почви, където конкурентните растения са ограничени. Това се дължи и на способността им да фиксират азот чрез симбиоза с бактерии в ризосферните възли (рhizobia), което ги прави важни в екосистемите като азотобогатители. Цветовете привличат насекоми, особено пчели, които са основни опрашители. Разпространението на семената често се осъществява механично (шушулката се разцепва) или чрез животни.

Видове с икономическо и културно значение

  • Lupinus albus (бяла лупина) — култивирана в Европа и Средиземноморието за семена и зелено торене.
  • Lupinus angustifolius (тяснолистна лупина) — важна селскостопанска култура в студените региони.
  • Lupinus luteus (жълта лупина) — използва се за фураж и зелено торене.
  • Lupinus mutabilis (андска лупина, tarwi) — ценена за човешка консумация в Андите поради високото съдържание на протеин.
  • Lupinus polyphyllus (руселска лупина) — популярен декоративен вид в градините с високи цветни класове.

Използване

Лупината има разнообразни приложения:

  • Селско стопанство: като зелено торене и култура за подобряване на почвеното плодородие чрез азотфиксаторна симбиоза.
  • Храна: семената съдържат много белтъчини и мазнини; при някои видове преди консумация е необходимо „отгорчаване“ (дейтеринг) за намаляване на горчивите алкалоиди.
  • Фураж: определени селективно развъждани сортове са подходящи за животински фураж.
  • Декорация: много видове се отглеждат в градини и за цветари заради високите и ярко оцветени класове.
  • Регенерация на почви: използва се при възстановяване на деградирали терени и като покривна култура в севооборот.

Токсичност и здравни аспекти

Някои видове лупина съдържат горчиви и токсични алкалоиди (напр. лупинин, sparteine), които могат да бъдат опасни при директна консумация. Затова за хранителни цели се използват специални нискоалкалоидни сортове или семената се обработват чрез изплакване и накисване, за да се премахнат горчивите вещества. Все пак, лупиновите белтъци представляват интерес като алтернатива на соевите протеини при хранителната индустрия.

Култивиране и грижи

За отглеждане лупините предпочитат добре дренирани почви и слънчево изложение. Много видове са устойчиви на бедни почви и са студоустойчиви, но изискванията варират: някои средиземноморски видове не понасят силни студове, докато андските и северноамериканските видове са адаптирани към хладни условия. Семената се засяват директно или в касети, обикновено плитко, и се нуждаят от умерена влага в началните стадии. В градински условия могат да се появят проблеми с листни въшки, гъбични заболявания или вируси, затова се препоръчват добри севооборотни практики и наблюдение.

Проблеми и инвазивност

Някои декоративни видове като Lupinus polyphyllus могат да станат инвазивни извън естествения си ареал, изместват местните видове и променят структурата на растителните съобщества. Също така изкуственото въвеждане на лупини в чувствителни местообитания може да доведе до нежелани екологични промени чрез промяна на азотното съдържание в почвата.

Консервация

Някои видове лупина са застрашени заради загуба на местообитания, интензивно земеделие и урбанизация. За тях се прилагат мерки като опазване на местообитанията, включване в защитени територии и програми за възстановяване в природата.

Лупината е разнообразен и полезен род с важно място както в природните екосистеми, така и в селското стопанство и градинарството. Правилното разбиране на биологията и нуждите на отделните видове позволява тяхното устойчиво използване и опазване.