Мангелвурцел — фуражно цвекло (Beta vulgaris): определение и характеристики
Мангелвурцел (фуражно цвекло) — всичко за Beta vulgaris: видове, история, хранителни качества, агротехника и употреба за добитък. Полезно за фермери и градинари.
Мангелвурцел (от немски език) се нарича още "мангелвурцел", "манголдвурцел", "манголд", "мангел цвекло", "полско цвекло" и "фуражно цвекло". Това е култивиран кореноплоден зеленчук.
Това е разновидност на Beta vulgaris - същия вид, от който произлизат червеното цвекло и захарното цвекло. Групата сортове се нарича група Crassa. Големите им бели, жълти или оранжево-жълти набъбнали корени са разработени през XVIII в. като фуражна култура за изхранване на добитъка.
Описание
Мангелвурцелът образува един или няколко месести корена с често големи размери — диаметър и дължина могат да варират според сорта и условията на отглеждане. Кората и вътрешността са най-често бели, кремави или жълтеникави; при някои сортове могат да се наблюдават оранжеви оттенъци. Надземната част представлява розетка от дебели листа с дръжки, подобни на тези при другите форми на Beta vulgaris.
Произход и история
Мангелвурцелът е селекциониран в Европа през XVIII век с цел да осигури устойчив и енергиен фураж за зимния период. Благодарение на натрупаните в корена въглехидрати (главно захари и нишесте) той се използва за подхранване на преживни и други домашни животни. В някои региони през XIX и началото на XX век мангелът е бил ключова фуражна култура, докато с развитието на индустриалното хранене и концентратите неговата важност намалява.
Отглеждане и агротехника
- Почва: предпочита дълбоки, рохкави и добре дренирани почви; силно уплътнените или тежки глинисти почви ограничават развитието на големите корени.
- Климат: понася умерен климат; най-добър растеж има при прохладни, но без измръзвания условия по време на вегетацията.
- Сеитбооборот: за предпочитане е да не се отглежда след други кореноплодни и след култури, податливи на същите болести; добър предшественик са бобовите и житните култури.
- Торене: нуждае се от адекватно хранене с азот, фосфор и калий; прекомерният азот може да доведе до по-лакомо развитие на листата за сметка на корена.
- Реколта: обикновено се прибира през късното лято и есента; корените могат да бъдат оставяни в почвата до използването им, ако климатичните условия го позволяват.
Употреба
Основното предназначение на мангела е като фураж за добитъка — дава добре усвоими въглехидрати и влага в зимния период. Във времената на недостиг някои сортове са използвани и за човешка консумация, приготвяни печени или варени; листата могат да се използват като зеленчук. Освен като сурова храна за животни, мангелът може да се използва и при приготвяне на силози и смесени фуражи.
Хранителни стойности и ползи
Корените съдържат захари (главно захароза и глюкоза), фибри, минерали (калий, калций, фосфор) и малки количества витамини. Те осигуряват бърза енергия и влага за животните. За човека мангелът не е основна хранителна култура, но при необходимост дава енергия и някои микроелементи.
Проблеми и вредители
Както другите представители на вида, мангелвурцелът може да бъде нападнат от листни въшки, коренови нематоди, гъбни болести като ръжда, листно петнисто заболяване и фузариум. Правилният сеитбооборот, устойчиви сортове и навременни агротехнически мерки намаляват риска от сериозни загуби.
Разнообразие и селекция
В групата Crassa съществуват различни сортове, селектирани за големина, форма на корена, устойчивост на заболявания и съдържание на захари. Съвременната селекция се фокусира и върху по-добра съхраняемост и адаптация към локални климатични условия.
Заключение
Мангелвурцелът е исторически важна фуражна култура от вида Beta vulgaris, ценена заради големите си енергийни корени и сравнителната простота на отглеждане. Въпреки че днес е в по-ограничено използване в някои райони, той остава полезен избор за ферми и стопанства, които търсят икономичен и енергиен източник за животните.
обискирам