Малкият бухал (Athene noctua): описание, местообитание и поведение
Малкият бухал (Athene noctua) — пълно описание, местообитания и поведение: навици, гнездене, хранене и разпространение на този мистериозен нощен хищник.
Малкият бухал (Athene noctua) е птица, разпространена в умерения и по-топлия пояс на Европа, Азия (на изток до Корея) и Северна Африка. В края на XIX в. е внесена във Великобритания, а в началото на XX в. — на Южния остров на Нова Зеландия.
Този бухал е член на семейството Strigidae, което включва повечето видове бухали; другата голяма група са бухалите от сем. Tytonidae. Малкият бухал е сравнително дребна, маскирана птица, която е активна най-често през здрач и нощта, но на много места показва и дневна активност.
Описание
Дължината на тялото обикновено е около 19–22 см, с размах на крилете приблизително 50–57 см и маса в широк диапазон в зависимост от подвида. Отличава се с кръгла глава без характерни ушни кисти, ярко жълти очи и къса заоблена човка. Оперението е главно кафяво-кафяво с бели петна и светли ивици по гърба; гърдите и коремът са по-светли, с тъмни ивици. Камуфлажните и цветови тонове правят птицата трудна за забелязване върху короните на дървета, камъни и стари сгради.
Местообитание и разпространение
Малкият бухал населва разнообразни местообитания — земеделски земи, крайпътни гори, степи, полупустини и хораски райони. Той се среща както в ниски равнини, така и в хълмисти райони, използвайки дървета, скални цепнатини, стари сгради и дупки за гнездене. Птицата често обитава райони, където има подходящи места за почивка и лов — високостъблени дървета, стълбове, огради и сгради.
Храна и ловно поведение
Малкият бухал се храни предимно с насекоми (гризачи, скакалци, бръмбари и др.), дъждовни червеи, други безгръбначни и малки гръбначни като полевки и малки птици. Ловува от наблюдателна позиция — стъпва на клон, стълб или покрив и пикира над плячката, понякога преследва по земята. Активността е най-силна сутрин, привечер и през нощта, но в райони с ниска човешка активност може да бъде видяна и през деня.
Поведение и размножаване
Мъжките обикновено защитават територии и сигнализират за присъствието си чрез характерни викания и показни полети. Тази сова гнезди в кухини на дървета, в скални цепнатини, стари птичи гнезда, покривни пространства на сгради и специално поставени кутии за гнездене. През пролетта женската снася обикновено около четири яйца (често между 3 и 6). Инкубацията е предимно задача на женската и продължава около 25–30 дни, а мъжкият доставя храна първо за нея, а след това и за новоизлюпените малки.
Докато малките растат, и двамата родители ловуват и носят храна до гнездото. Малките излитат и напускат гнездото на около седем седмична възраст, но остават зависими от родителите няколко седмици след това, докато усвоят ловните умения.
Подвиди
Има тринадесет признати подвида на малката сова, разпространени в Европа и Азия. Подвидовете се различават по размер, плътност и оттенък на оперението — адаптация към местните климатични и местообитателни условия.
Глас и комуникация
Гласът на малкия бухал е различен — от кратки наставни викания и тъжни извивки до резки повиквания при отбраняване на територия. Гласовете се използват за отбелязване на територията, привличане на партньор и сигнализиране за опасност.
Статус и заплахи
На много места видът не е застрашен и е с относително стабилна популация, но местните популации могат да страдат от загуба на подходящи местообитания, интензификация на земеделието, използване на пестициди (които намаляват плячката) и смущения от човешка дейност. Сблъсквания с автомобили и преследване понякога също създават проблеми. За някои подвидове или локални популации са приложими мерки за опазване и поставяне на кутии за гнездене.
Взаимодействие с хората
Малкият бухал често живее близо до човешки селища и ферми и може да бъде полезен за стопаните, тъй като консумира вредители като гризачи и големи насекоми. Много хора привличат този вид чрез осигуряване на гнездящи кутии и запазване на дървета и стари сгради, които предлагат дупки за гнездене.
Как да наблюдаваме
- Търсете малкия бухал на изгодни наблюдателни места — край полянки, стари дървета, покриви и огради.
- Рано сутрин и вечер е по-голяма вероятността да го чуете или видите при лов.
- Поставяне на гнездящи кутии може да подпомогне размножаването в райони със загуба на естествените дупки.
Малкият бухал е интересен пример за птица, която успешно живее в близост до хората, адаптирайки се към различни местообитания и играейки роля в контрола на популациите на различни вредители.
Въпроси и отговори
В: Какво е научното име на малката сова?
О: Научното име на малката сова е Athene noctua.
В: Къде живее малкият бухал?
О: Малката сова живее в умерените и по-топлите части на Европа, Азия (на изток до Корея) и Северна Африка. В края на XIX в. е пренесена във Великобритания, а в началото на XX в. - на южния остров на Нова Зеландия.
Въпрос: Какъв тип местообитание предпочита?
О: Малката сова предпочита местообитания като земеделски земи, окрайнини на гори, степи и полупустини. Той е маскиран, което го прави особено труден за забелязване, ако фонът му е дърво или камък, покрит с лишеи.
В: С какво се храни?
О: Малката сова се храни с насекоми, дъждовни червеи, други безгръбначни и дребни гръбначни животни като мишки и свраки.
В: Как мъжките защитават териториите си?
О: Мъжките имат територии, които защитават от натрапници, като прогонват потенциалните конкуренти или хищници, които навлизат в района им.
В: Колко яйца се снасят в една китка?
О: Женската малка сова обикновено снася около четири яйца през пролетта.
В: Кой инкубира яйцата?
О: Женската инкубира яйцата, а мъжкият й носи храна, първо за себе си, а после за излюпването им.
В:Колко време остават малките в гнездото, преди да го напуснат?
О:Малките напускат гнездото на около седемседмична възраст, след като и двамата родители ловуват и им носят храна през този период.
обискирам