Гагара (гмуркач) е птица, която живее предимно във водата. Тя принадлежи към разред Гавиални птици (Gaviiformes) и включва съвременните гагари или гмуркачи и техните най-близки изчезнали роднини. Гагарите са изцяло водни птици, които кацат и гнездят на брега, но по-голямата част от живота им преминава в плуване и гмуркане.
Външен вид и адаптации
Гагарите са с размерите на голяма патица или малка гъска. Тялото им е обтекаемо и адаптирано за подводен лов: костите им са по-плътни (за разлика от кухите кости при повечето птици), краката са разположени много назад, което осигурява мощно гребане под водата, а пръстите им са с лопатки (lobed toes), а не с нокти като при повечето сухоземни птици. Много видове имат характерна контрастна окраска – тъмни (често черно-виолетови) глави и гърбове с белезникави или раирани полета и по-светли гърди.
Разпространение и местообитание
Името „гагара“ вероятно произлиза от скандинавска дума, свързвана с представи за тромавост. Гагарите са плахи към хората и често трудно се забелязват. Обикновено гнездят в хладни вътрешни езера и реки през размножителния сезон и зимуват по океанските брегове. Един от добре познатите видове, обикновената гагара, е държавна птица на Минесота. Гагарите се срещат в по-голямата част на Северна Америка (има пет северноамерикански вида) и в големи части на Северна Евразия. През по-студените месеци много популации мигрират към океанските брегове.
Поведение и комуникация
Гагарите са известни със силните си и отчетливи викове — далечен, тръбен или плачевен тон, както и с други мелодични и тревожни звуци (напр. „йодъл“, „хут“, „тремоло“ и „вейл“ при различните видове). Тези викове служат за маркиране на територия, за контакт между партньорите и за сигнализиране при опасност. В хода на размножителния сезон птиците изпълняват и визуални демонстрации върху водната повърхност, които включват синхронно плуване и „танци“ — поведенчески ритуали за утвърждаване на двойката и за отблъскване на натрапници. Гагарите са силно защитни към гнездата си и могат да преследват и атакуват приближаващи се хищници.
Размножаване и развитие
Гагарите обикновено снасят 1–2 яйца в гнездо, разположено близо до водата. Яйцата и гнездовите места са добре маскирани; покриващите женски често имат по-дискреционна кафява окраска, за да се сливат със средата. И двамата родители участват в излюпването и отглеждането на малките. След излюпване пилетата са покрити с пух и много бързо започват да плуват; при някои видове младите могат да се качват и на гърба на родителите си при плуване, за да се предпазят. Младите гагари обикновено остават с родителите си през първото си лято и достигат полова зрялост на около 2–3 години, когато се връщат на размножителните участъци, за да се чифтосват.
Хранене
Гагарите са основно пелагични рибоядци — храната им се състои предимно от риба като слънчеви риби, костур (перки) и други малки до средни риби (в някои региони дори толстолоб). Те ловуват под водата, гмуркайки се и гонейки плячката, след което често поглъщат храната цяла. Стените на гълтача и гърлото им са еластични, което позволява на птицата да преглъща по-големи риби без задавяне.
Заплахи и опазване
Популациите на гагарите са засегнати от няколко човешки фактора: загуба и фрагментация на местообитанията, обезпокояване на гнездата от хора и лодки, замърсяване (напр. нефтени разливи), и отравяне с оловни отрови от риболовни принадлежности. За да се проучат миграцията и поведението им, учените маркират птиците с пръстени и етикети. Мерки за опазване включват защита на гнездовите участъци, въвеждане на неоловни примамки и образование за намаляване на човешкото обезпокояване.
Начинът им на живот е подобен на този на гмуркачите, но тези групи птици не са тясно родствени и имат различни таксономични характеристики и поведенчески особености.
