Крива на светлината
В астрономията светлинната крива е графика, която показва яркостта на светлината от даден небесен обект или област за определен период от време. Светлината обикновено е в определен честотен интервал или лента. Светлинните криви могат да бъдат периодични, т.е. да се повтарят по определен начин. Примери за това са затъмнителните двойни звезди и променливите цефеиди. Светлинните криви могат да бъдат и апериодични, т.е. нередовни и без модел. Примери за това са светлинната крива на свръхнова, катаклизмична променлива звезда, свръхнова или микроленсинг. Изследването на кривата на блясъка, заедно с други наблюдения, може да даде много информация за физическия процес, който я създава, или да ограничи физическите теории за нея.
Светлинна крива на астероида 201 Пенелопа, базирана на снимки, направени на 6 октомври 2006 г. в обсерваторията на университета Маунт Джон. Показва малко повече от едно пълно завъртане, което трае 3,7474 часа.
Планетология
При изучаването на планетите (планетология) кривата на светлината може да се използва за определяне на периода на въртене на малка планета, луна или ядро на комета. От Земята много обекти са толкова малки, че дори най-мощните телескопи не могат да видят ясно обектите. Поради това астрономите измерват количеството светлина, произведено от обекта за определен период от време - неговата светлинна крива. Времето между върховете на графиката дава периода на въртене на обекта. Разликата между максималната и минималната яркост, амплитудата на светлинната крива, може да се дължи на формата на обекта или на светли и тъмни области на повърхността. Например светлинната крива на астероид с нечетна форма обикновено има по-изразени върхове, докато светлинната крива на обект с по-сферична форма ще бъде по-плоска. Когато кривата на светлината обхваща дълъг период от време, тя се нарича светлинна крива на светлината.
Ботаника
В ботаниката светлинната крива показва фотосинтетичната реакция на листа или водорасли към яркостта на светлината. Формата на кривата показва принципа на лимитиращите фактори. При слаба светлина скоростта на фотосинтезата се ограничава от количеството хлорофил и ефективността на светлиннозависимите реакции. При по-високи нива на осветеност тя се ограничава от ефективността на RuBisCO (ензим) и количеството въглероден диоксид. Точката на графиката, където тези две различни линии се срещат, се нарича точка на насищане със светлина. Това е моментът, в който светлозависимите реакции произвеждат повече АТФ и НАДФН, отколкото могат да бъдат използвани от светлозависимите реакции. Тъй като фотосинтезата се ограничава и от нивата на въглеродния диоксид в околната среда, светлинните криви често се повтарят при няколко различни постоянни концентрации на въглероден диоксид.
