Скалите Лианкур (Докдо/Такешима): спорни острови в Японско море

Скалите Лианкур се състоят от две островчета, разположени на 150 метра едно от друго. Тези малки острови се наричат Западно островче и Източно островче. Западното островче е по-голямото от двете островчета. Като цяло има около 90 островчета и рифове. Островите и скалите са с вулканичен характер. Общо 37 от тези островчета са признати за постоянна суша. Източното островче се е образувало преди 4,5 милиона години. Улеунгдо се е образувал 2 милиона години по-късно. И двете бързо ерозират и се изветряват.

Общата площ на островчетата е около 187 450 квадратни метра. Най-високата им точка е 169 метра на западното островче. Площта на западното островче е около 88 640 квадратни метра, а на източното - около 73 300 квадратни метра. Скалите Лианкур се намират на около 131°52′ източна дължина и около 37°14′ северна ширина. Западното островче е на 37°14′31″ с.ш., 131°51′55″ и.д., а източното - на 37°14′27″ с.ш., 131°52′10″ и.д. Бреговите линии на главните острови са отдалечени на 217 km от континентална Корея и на 212 km от главния остров на Япония (Хоншу). Най-близката корейска територия (Уллунг-до) е на 87 км и може да се види в хубави дни; най-близката японска територия (островите Оки) е на 157 км.

Западното островче е съставено от един връх. По крайбрежието му има много пещери. Скалите на източното островче са високи от 10 до 20 метра. Има две пещери, даващи достъп до морето, както и кратер.

На островчетата са настанени 40 корейци,^[] няколко корейски доставчици на телекомуникационни услуги (а именно SK Telecom, KT и LG U+) също са инсталирали станции на скалите Лианкур, за да покрият островчетата с южнокорейската безжична телефонна мрежа.^[] Има и редовна фериботна линия от Уллунг-до.

Въпреки че самите островчета са едва обитаеми, в изключителната икономическа зона около тях има богати риболовни полета и евентуални запаси от природен газ. Към 2006 г. очакваните запаси не са открити. Около островчетата живее голямо разнообразие от риба, както и водорасли, ламинария, морски охлюви и миди. Основният риболовен улов в района са калмари, аляска, треска и октопод. Съществуват 102 вида водорасли, въпреки че много от тях нямат икономическа стойност.

В края на периода Мейджи (1868-1912 г.) този район е бил едно от най-големите места за размножаване на морски лъвове (Zalophus californianus japonicus) и добро място за лов на такива животни, както и място за добив на абалон. До 50-те години на миналия век морските лъвове са наблюдавани на островчетата от доброволните охранители.

Над 900 корейски граждани твърдят, че живеят на островите. Над 2000 японци заявяват същото. Въпреки това само двама души, женена корейска двойка, живеят там постоянно.

Тъй като те са класифицирани като природен резерват, за кацане на островчетата, а не за обикаляне около тях, се изискват специални разрешителни. През 2003 г. и 2004 г. са регистрирани съответно 1 507 и 1 597 туристи. Обикновено посетителите идват с лодка от Улеун-до.

През 2005 г. на островчетата се провежда първата сватбена церемония. Южнокорейската двойка избира мястото в знак на протест срещу японските териториални претенции.

В Liancourt Rocks могат да се наблюдават сурови климатични условия. Това се дължи на местоположението и малкия им размер. Понякога корабите не могат да акостират заради силните северозападни ветрове през зимата. Климатът е топъл и влажен. Той се влияе силно от топлите морски течения. През цялата година има много дъждове (средногодишно - 1324 мм), като от време на време пада сняг. Мъглата е често срещана гледка. През лятото преобладават южните ветрове. През пролетта, когато водата около островчетата е най-хладна, температурата ѝ е около 10 градуса по Целзий. През август тя се затопля до около 25 градуса по Целзий.

Подобно на Улеун-до, островчетата са от вулканични скали, само с тънък слой почва и мъх. На островчетата са регистрирани около 80 вида растения, над 22 вида птици и 37 вида насекоми, в допълнение към местния морски живот.

От началото на 70-те години на миналия век наред с местната флора и фауна се засаждат дървета и някои видове цветя. (Дърветата се изискват по силата на международното право, за да могат островчетата да бъдат признати за естествени острови, а не за рифове.)

През 90-те години на миналия век скалите Лианкур са обявени от Южна Корея за "природен паметник № 336". Някои птици действително живеят на островите, но повечето ги използват само като междинна спирка, за да отлетят на друго място. На островите живеят вилоопашатият буревестник, ивичестият носорог и черноопашатата чайка. Популацията на гнездящите птици, преброени по скалите, обаче намалява през последните години.

През 1999 г. островчетата са обявени от южнокорейското правителство за специална защитена екологична зона. Те са по-стари от всички останали корейски вулканични острови, включително Уллунг-до.

През 2005 г. е обявено, че учени от Република Корея са идентифицирали три нови рода и пет нови вида бактерии във водите край островчетата. Родовете са Dokdonella koreensis, Dokdonia donghaenensis и Donghae dokdoensis. Новите идентифицирани видове са Virgilbacillus dokdoensis, Maribacter dokdoensis, Marimonas dokdoensis, Polaribacter dokdoensis и Porphyrobacter dokdoensis.

Островчетата са от значение не само по икономически причини^[] , но и по военни^[] . Понякога те са служили като военна база, най-вече по време на Руско-японската война. Южнокорейското правителство е изградило на островчетата радарна станция и площадка за кацане на хеликоптери, което му позволява да следи чужди военноморски сили^[] .

Южнокорейските въоръжени сили пленяват 3929 и убиват 44 японци между 1952 и 1965 г. до установяването на линията Сингман Ри. Спорът между Южна Корея и Япония за островите се разгорещява през 2008 г. с новите японски учебници, в които се споменават островите, и с посещението на южнокорейския министър-председател през юли. Преди десет години на островите не живее нито един човек. Но Южна Корея започва да заселва острова, за да засили претенциите си. Южна Корея настоява, че в миналото островчето се е наричало Усан-до или Сокдо, а по-късно е променило името си, но няма исторически доказателства, които да показват кога е променено името.

В документите на Ръск от 1951 г. се посочва, че "Що се отнася до остров Докдо, известен още като Такешима или Скалите на Лианкур, това обикновено необитаемо скално образувание по наша информация никога не е било третирано като част от Корея и от около 1905 г. е под юрисдикцията на филиала на островите Оки в префектура Шимане в Япония. Островът не изглежда някога да е бил претендиран от Корея."

512 г.: През 13-ата година на крал Джиджун от Сила, Исабу завладява страната на чадъра и я включва в територията на Сила (Архив на трите царства)

An Yong-bok, рибар : и 1693 шогунат траур, Япония насилствено отстранени и да се намери защо в океана близо до Ulleungdo да Dokdo и Ulleung остров е корейска територия Seogye за получаване (летописите на царуването.История).

Banpo Uldo Ulleung остров на крал Gojong, императорски указ № 41 : 1900, логистика и ръководството и като Dokdo uldogun да доведе до юрисдикция

Такешима през 1905 г: Япония, Докдо, (Такешима) от Шимане и като номер 40, и че Япония ще доведе до (Японско-корейски договор от 1905 г. през ноември 1905 г., да загуби суверенитет,).

През 1907 г.: юрисдикцията на Улеундо и Докдо, провинция Гангвон, преминава на две скорости към провинция Кьонсан.

През 1946 г. : gho scapin в (Върховното командване на съюзниците) (върховен щаб на съюзническото командване) подпараграф в 677 в съответствие с Япония, изключена от контрола върху Dokdo.

Докдо : 1953 г. и доброволчески (Colon 32 агенти, hongsunchil) гарнизонни организации.

И 1956 г. : Националната полиция, Докдо заради разходите.

Dokdo : през 1981 г., първа регистрационна карта на жител (Choi Jong-Duk Dodong-ri, Ulleung-eup, закупена на 67 г.).

Обявена от държавата за културна ценност : 1982 г. и е обявена за природен паметник № 336 (развъдник на морските водорасли Dokdo).

1998 г.: Подписване на споразумение за риболов между Шинхан и Япония

Държавна културна ценност : през 1999 г. и организации за управление и природен паметник № 336, Dokdo a промяна на името насоки за управление, културното наследство (→ Dokdo a Dokdo водорасли възпроизвеждане на природни ресурси зона за опазване).

Dodong-ri купи 42 : номер на партидата до 76 / Административни деления : име и номер (Dodong-ri → Източният остров и Dokdo, (откриването. - клас 1 - 2 клас : региони), 2000 → Dokdo, планина, в 37 до 1.

Dokdo и Министерството на информацията и комуникациите : През 2003 г. пощенски номер "799 - 805".

2005: Премахване на обозначението на 11 обществени зони (Dongdo), включително пътеката (система за разрешителни за достъп → преминаване към система за отчитане) и Zip Bungyeong (1-37 планини → 1-96 улици)

И 2008 г: Адресиране на новия уличен адрес "Dokdo to Kim Isabu" и "Dokdo An Yong-bok gil" в съответствие с промените в.