Карл Данкер — биография и принос в гещалтпсихологията (1903–1940)
Карл Данкер (често изписван и като Карл Дункер) (Лайпциг, 2 февруари 1903 г. - 23 февруари 1940 г.) е германски психолог, един от представителите на гещалтпсихологията, оставил траен отпечатък върху изследванията на мисленето, творческите решения и проблемното решаване.
Ранен живот и образование
Роден през 1903 г. в Лайпциг, Данкер се формира интелектуално в берлинската школа на гещалтпсихологията. До средата на 30-те години той е ученик и асистент на водещите представители на движението — Макс Вертхаймер, Волфганг Кьолер и Курт Кофка. В този период се оформя интересът му към проблемното решаване, интуитивните преобразувания (restructuring) и ролята на възприятията и контекста при мисленето.
Професионална кариера и емиграция
След възкачването на нацистите на власт и засилване на репресиите в Германия, през 1935 г. Данкер е принуден да напусне страната — според източниците той е изгонен от нацистите. В началото на емигрантския си път получава асистентско място в Кеймбриджкия университет, където работи при Фредерик Бартлет, известен с изследванията си върху паметта и мисловните образи. По-късно Данкер емигрира в Съединените щати и става асистент на Волфганг Кьолер, който през този период преподава в Swarthmore College. Въпреки че кариерата му е прекъсната от лични трудности, неговите експерименти и теоретични наблюдения оказват влияние върху по-късни поколения изследователи.
Научен принос
Карл Данкер остава най-известен с изследванията си върху проблемното решаване и с няколко концепции и експериментални задачи, които станаха класика в психологията:
- Функционална фиксация (functional fixedness) — Данкер описва склонността да възприемаме предметите само в познатите им функции, което пречи на изобретателни решения. Тази идея се демонстрира чрез задачи, при които участниците не успяват да използват обикновени предмети по нетрадиционен начин, тъй като „фиксират“ функцията им.
- Проблемът със свещта (candle problem) — известна експериментална задача, свързана с функционалната фиксация: участниците трябва да поставят свещ на стената, използвайки кутия с карфици и кутия с клечки, като решението изисква преосмисляне на функцията на кутията (да се използва като платформа). Този експеримент илюстрира как контекстът и представата за „правилна“ употреба могат да блокират решението.
- Инсайт и реструктуриране — Данкер изследва моментите на внезапно осъзнаване (insight), при които проблемът се „пренарежда“ умствено и решението става възможно. Тази перспектива е типична за гещалтподхода, според който цялостната организация на стимулите определя възприятията и мисленето.
Неговите експерименти и наблюдения утвърждават идеята, че решаването на проблеми не е просто възобновяване на добре познати реакции, а често изисква продуктивно (creative) преобразуване на представата за ситуацията — подход, който после ще повлияе силно върху когнитивната психология, изследванията на креативността и обучението.
Личен живот, здраве и смърт
От известно време Данкер страда от депресия и получава професионално лечение. На 23 февруари 1940 г. той се самоубива на 37-годишна възраст. Неговата преждевременна смърт прекъсва кариера, която би могла да даде още значими приноси в областта на мисленето и творчеството.
Избрани трудове и наследство
- Някои от най-важните му текстове, включително обзорни материали върху проблемното решаване, са публикувани посмъртно и продължават да се цитират в литературата по когнитивна психология и изследване на креативността.
- Данкер е смятан за пионер в емпиричното изследване на инсайта и на препятствията пред творческото мислене; идеите му за функционалната фиксация са основа за множество последващи експерименти и приложения в образованието и дизайна на задачи.
- Влиянието му се простира върху изследователи, които изучават решаването на проблеми чрез аналогии, преструктуриране и експериментални парадигми за творчество и иновация.
В обобщение, Карл Данкер е ключова фигура в историята на гещалтпсихологията, чиито наблюдения върху функциите на предметите, преосмислянето на задачите и внезапното осъзнаване продължават да формулират въпроси и да дават методически насоки в съвременните изследвания на мисленето и творчеството.
Постижения
Дънкер въвежда термина "функционална фиксираност" при визуалното възприятие и решаването на проблеми. Той описва трудностите, произтичащи от част от проблема, която обикновено има фиксирана функция. В проблема фиксираната функция трябва да бъде променена, за да се достигне до възприятие или решение.
В неговия "проблем със свещите" ситуацията се определя от предметите: кутия със свещи, кутия с палци и книга със запалки. Задачата е била да се закрепят свещите на стената без никакви допълнителни елементи. Трудността на тази задача произтича от функционалната фиксираност на кутията със свещи. В задачата тя е контейнер, но в решението трябва да се използва като рафт.
Други примери за този тип проблеми са:
- като част от махалото трябва да се използва електромагнит
- клон от дърво трябва да се използва като инструмент
- една тухла трябва да се използва като тежест за хартия
- трябва да се намери друго значение на думата, което е различно от значението в контекста на изречението
Проблемът със свещите (Karl Duncker, 1945 г.).
