Кенет Нютън Уокър — бригаден генерал, пионер на стратегическите бомбардировки

Бригаден генерал Кенет Нютън Уокър (17 юли 1898 г. – 5 януари 1943 г.) е американски военен летец и водещ привърженик на доктрината за стратегическите бомбардировки. Той служи в армията на Съединените щати. Като офицер от военновъздушните сили на САЩ, Уокър оказва значително влияние върху формирането на въздушната стратегия в междупвоенния период и през ранните години на Втората световна война. Посмъртно е удостоен с Медал на честта за своите действия в Тихоокеанския театър на военните операции.

Уокър се присъединява към армията през 1917 г., след влизането на САЩ в Първата световна война. Обучава се за летец и в началото на кариерата си работи като инструктор по летене. През 1920 г., след формално влизане в редовната армия, изпълнява редица длъжности в рамките на Въздушния корпус. През 1929 г. завършва Тактическата школа на Въздушния корпус и по-късно служи там като инструктор. В междупвоенния период активно популяризира идеята за отделна въздушна организация и за използване на тежки бомбардировачи в ролята на инструмент за стратегическо влияние — концепции, които стават централни за т.нар. стратегическа бомбардировка. Уокър публикува статии по тези теми и е част от група офицери, известна сред съвременниците като "бомбардировъчната мафия", която защитава приоритета на бомбардировачите пред по-малки бойни самолети.

По време на Втората световна война Уокър продължава да изпълнява бойни полети и лично участва в мисии в Тихия океан. Дори след като е повишен в звание бригаден генерал, той редовно лети в дневни бомбардировъчни операции над райони като Нова Гвинея и други ключови цели в района на Рабаул. За храбростта и лидерството си при една от тези операции получава Сребърна звезда. На 5 януари 1943 г. е свален и убит по време на дневен бомбардировъчен полет над Рабаул; за това му действие е присъден посмъртно Медал на честта. Наградата признава неговата лична смелост, воля да води от предните редици и отдаденост на мисията въпреки очевидната опасност.

Наследството на Уокър е свързано основно с утвърждаването на идеята за независима стратегическа въздушна мощ и с аргументирането на тактики, които по-късно формират основата на въздушната кампания на САЩ. Няколко институции и военни обекти са почели неговото име като знак на признание за приноса му към развитието на военната авиация. Освен Медалa на честта и Сребърната звезда, кариерата на Уокър служи като пример за офицер, който съчетава теоретична и практическа работа в областта на въздушните операции, оставяйки трайна следа в историята на американските въздушни сили.