Абриктозавър — описание, размери и бивни на ранния юрски хетеродонтозавър

Абриктозавърът е хетеродонтозавърски динозавър от долна юра на територията на днешна Южна Африка. Бил е малък двукрак тревопасен или всеяден, дълъг около 1,2 м и тежащ по-малко от 45 кг.

Обикновено се смята, че Abrictosaurus е най-базалният член на семейство Heterodontosauridae. Ликоринус и хетеродонтозавърът са имали високо разположени скулни зъби, които са преминавали един над друг в челюстта, създавайки непрекъсната дъвкателна повърхност, аналогична на тази при хадрозаврите от креда. Abrictosaurus е имал по-широко разклонени скули с по-ниски коронки, по-близки до другите ранни орнитиски.

Цялото семейство има бивни, подобни на кучешките. Бивните са ясно изразени при един от двата екземпляра на Abrictosaurus. Горният бивник е бил с височина 10,5 мм, а долният е достигал до 17 мм (0,67 инча).

Абриктозавърът е имал по-малки и по-слаби предни крайници от хетеродонтозавъра и една кост по-малко в четвъртата и петата цифра на предния крайник.

Откриване и таксономично положение

Абриктозавърът е описан въз основа на ограничен брой фосилии, открити в южната част на Африка и датирани от долната юра. Поради това класифицирането му и връзката му с други хетеродонтозаври често се разглеждат като ключови за разбирането на ранната еволюция на това семейство. В общия род Heterodontosauridae Abrictosaurus често се поставя като един от най-ранните или най-базалните членове, което означава, че притежава примитивни черти, смесени с характеристики, които вече подсказват специализация към дъвчене на растителност.

Анатомия и дъвкателен апарат

Както при другите хетеродонтозаври, при Abrictosaurus се наблюдава специализация на зъбите: задните скули (букални) зъби са подредени така, че при затваряне на челюстите да се получава работа подобна на мелничен механизъм, което позволява фино раздробяване на растителна храна. Тази характеристика е описана като аналогична на дъвкателната повърхност при по-късните хадрозаври, макар и развита независимо.

Наличието на отличителни бивни (каниноподобни зъби) е характерно за семейството. При известните екземпляри на Abrictosaurus горният и долният бивник са с различна големина — това може да отразява полова или индивидуална вариабилност, възрастови разлики или специализиран хранителен/поведенчески елемент (например използване в състезание или отбранителни цели).

Размер, крайници и възможно поведение

Абриктозавърът е малък двукрак динозавър: общата дължина около 1,2 м и относително ниско тегло (в оригиналните описания често се дава стойност "под 45 кг"). Тези животни са имали силни задни крайници за бързо движение и по-къси, по-слаби предни крайници, пригодени вероятно за хващане или манипулация на храна, а не за подпиране на тялото при ходене. При Abrictosaurus е отбелязано, че четвъртата и петата пръст на предния крайник съдържат по-малък брой кости отколкото при някои родствени форми, което подсказва допълнителна специализация на ръката.

Хранене и екология

Въпросът дали абриктозавърът е стриктно тревопасен или всеяден остава предмет на дискусия, но комбинирането на развита дъвкателна повърхност и присъствие на бивни допуска широк спектър от възможни хранителни стратегии. Дъвченето на твърда растителна материя (листа, стъбла) е вероятно; възможно е да е включвал и насекоми или други дребни животни в диетата си при нужда.

Значение за палеонтологията

Абриктозавърът и другите хетеродонтозаври са важни за разбирането на това как ранните орнитисхи (обособена група дребни динозаври) са развили сложни дъвкателни апарати преди появата на по-големите, къснокредни групи като хадрозаврите. Те демонстрират различни пътища на адаптация към растителна диета и показват, че еволюцията на зъбните комплекси и хранителните стратегии е започнала много по-рано и е била по-разнообразна, отколкото се е смятало преди.

Кратко обобщение: Abrictosaurus е дребен ранноюрски хетеродонтозавър от Южна Африка, известен от няколко екземпляра. Характеризира се с развита дъвкателна повърхност от скули зъби, наличието на бивни и по-слабо развити предни крайници, което ни дава ценна информация за ранната еволюция на хранителните адаптации при орнитисхите.