Имп (митично същество) — определение, произход и роля във фолклора

Тази статия е за митичното същество. За други употреби вижте imp.

Бес е митологично същество, подобно на фея или демон, което обикновено се описва във фолклора и суеверията.

Имповете обикновено се описват по-скоро като пакостливи, отколкото като сериозна заплаха, и като по-малки същества, а не като важни свръхестествени същества. Малките помощници, които посещават дявола, понякога се описват като бесове. Обикновено те се описват като малки и много активни.

През Средновековието с това име са наричани познати духове, които служат на вещиците. Обикновено имповете са били съхранявани в артефакти, като парчета от скъпоценни камъни или флакони, и са били призовавани да служат с магия.

Произход и етимология

Думата „имп“ в английския произход идва от староанглийската дума impa, която първоначално означава „младо клонче, присадка“. С времето значението ѝ се променя и в средноанглийския език започва да се използва за обозначаване на малко свръхестествено същество или палав дух. В различните езици и региони имповете получават различни имена и характеристики, но общият образ остава на дребно, хитро и пакостливо същество.

Вид и характеристики

Типичните описания на имповете включват следните черти:

• Малък ръст — често се представят като по-малки от хората същества;
• Палав нрав — склонни към шеги, подигравки и дребни пакости, а не непременно към голяма злоумишленост;
• Свръхестествени способности — могат да бъдат невидими, да променят формата си, да крадат дребни предмети или да се промъкват в домовете;
• Свързаност с магия/вещици/дявол — в някои традиции служат като познати или фамилиари, а в други са слуги на по-големи зли сили;
• Обвързаност с предмети — средновековни поверия споменават, че имповете могат да бъдат заключвани или приличани в амулети, флакони или скъпоценни камъни.

Роля във фолклора и религиозни представи

В народните вярвания имповете често изпълняват ролята на обяснение за дребни нещастия — изчезнали вещи, развалена храна, шумове в къщата през нощта. В някои традиции те са просто досадни духове; в други — потенциално опасни, ако бъдат разгневени или използвани от злонамерен човек. В християнската средновековна демонология имповете понякога са разглеждани като по-малки демони, слуги на дявола, особено когато се свързват с вещерство.

Сравнения с други фолклорни същества

Имповете споделят характеристики с редица други митични същества:

• Феите и елфите — понякога пакостливи, привързани към природата или дома;
• Брауни и домашни духове — помощни същества, които обитаваха къщи и фермите и можеха както да помагат, така и да наказват;
• Коболди, гноми и джинове — в различни култури има аналози на малките хитри духове, всеки със свои специфики.

Средновековни и раннонови вярвания

През средновековието и ранния нов период представите за импове са близки с вярванията за фамилиари — духове или демони, които помагат на вещици и магьосници. Легендите описват начини за призоваване и контролиране на такива същества, както и предупреждения срещу сключването на договори с тъмни сили. Идеята за „затваряне“ на дух в предмет — например в стъклено шише или камък — е често срещана и в литературата, и в фолклорните разкази.

В литературата, изкуството и попкултурата

В модерната литература, фентъзи жанра и игрите образът на импа е широкоспектърен: от комични, почти симпатични пакостници до зли същества-служители на демоните. В настолните ролеви игри и видеоигрите (например в жанровите ролеви вселени) имповете често са малки демоноподобни противници или спътници с ограничени магически способности. В изобразителното изкуство те се показват с различни черти — понякога с малки рога и опашки, друг път като дребни човечета с остроумие и хитрост.

Съвременни интерпретации и значение

Днес имповете често се използват като символ на дребните човешки слабости — пакостливост, любопитство, непослушание. В популярната култура те служат както за комичен ефект, така и за по-сериозни сюжетни функции, когато са представени като слуги на по-големи злодеи. За изследователите на фолклора образът на импа е интересен като пример за това как древни вярвания за духове и домашни същества се адаптират и придобиват нови значения през вековете.

Бележка: В различните езици и култури терминологията и характеристиките могат да се различават значително: например в славянските традиции думата „бес“ често носи по-силно негативна конотация и се свързва с демонско обладание, докато в англоезичните традиции „imp“ е по-често възприеман като дребен пакостник.

Въпроси и отговори

В: Какво е имп?

В: Как обикновено се описват импите?

В: Как понякога се описват малките помощници, които присъстват при дявола?

В: Какво са представлявали бесите през Средновековието?

В: Как обикновено се съхраняват и призовават имповете за служба през Средновековието?

В: Как се описват бесовете във фолклора и суеверията?

В: Какво друго име се дава на познатите духове, които служат на вещиците през Средновековието?

Търсене по буква