Заговорът с праха | е план за убийство на крал Джеймс I на Англия и VI на Шотландия

Произход

Робърт Кейтсби ръководи планирането на заговора, който започва през май 1604 г. Хората, които му помагат, са или богати католици, или благороднически семейства, които имат голямо влияние. Кейтсби може би е измислил заговора, когато е видял, че има малка надежда Великобритания да стане по-толерантна към римокатолиците при управлението на крал Джеймс I. Много католици са били разочаровани от ситуацията. По-вероятно е обаче Кейтсби просто да е искал да даде шанс на католиците в Англия: Заговорът щял да бъде първата стъпка на въстание. След това деветгодишната дъщеря на Джеймс (принцеса Елизабет) можела да бъде поставена като католически държавен глава.

Други заговорници са Томас Уинтър (изписван и като Уинтур), Робърт Уинтър, Джон Райт, Кристофър Райт, Робърт Кийс, Томас Пърси (изписван и като Пърси), Джон Грант, Амброуз Рокууд, сър Еверард Дигби, Франсис Трешам и Томас Бейтс (слуга на Кейтсби). Експлозивите са подготвени от Гай "Гуидо" Фокс, човек с 10-годишен военен опит. Фокс се е сражавал с испанците срещу холандците в Испанска Нидерландия.

Твърди се, че главният йезуит в Англия, отец Хенри Гарнет, е знаел подробности за заговора. Осуалд Тесимонд, негов съратник йезуит, му бил казал. Робърт Кейтсби ги изповядал на Тесимонд и му дал разрешение да ги съобщи на Гарнет. Въпреки че е осъден, оттогава се водят спорове за това колко наистина е знаел Гарнет. Тъй като подробностите за заговора са били известни чрез изповед, на Гарнет не е било позволено да ги разкрие пред властите. Той не е смятал, че това е добра идея. Въпреки това заговорът е продължен. Противопоставянето на Гарнет обаче не го спасява от обесване, рисуване и разквартируване за държавна измяна през 1606 г.

 
Крал Джеймс I на Англия и VI на Шотландия  

Планиране

През XVII в. Уестминстърският дворец се състои от множество сгради, разположени на голяма площ. Те са били групирани около средновековните камери, параклиси и зали на стария кралски дворец. В този дворец са се помещавали както парламентът, така и различни съдебни инстанции. Дворецът е бил и по-лесно достъпен, отколкото е днес. На територията на двореца са живеели и работели търговци, адвокати и други хора.

Като член на кралската телохранителница, през май 1604 г. Пърси получава под наем стаи в съседство с Камарата на лордовете. Първоначалната идея на заговорниците била да прокопаят път под основите на Камарата на лордовете, за да поставят там праха. Основната идея била да се убие Джеймс, но на мястото щели да бъдат много други важни цели, включително повечето от протестантските благородници и висшите епископи на Англиканската църква. Гай Фокс, като "Джон Джонсън", е поставен да отговаря за тази сграда, където се представя за слугата на Пърси. Къщата на Кейтсби в Ламбет била използвана за съхранение на праха заедно с инструментите за копаене.

През лятото на 1604 г. обаче черната чума се завръща в Лондон и се оказва особено тежка. Поради тази причина откриването на парламента е променено на 1605 г. До навечерието на Коледа миньорите все още не били стигнали до сградите на Парламента и тъкмо когато подновили работата си в началото на 1605 г., научили, че откриването на Парламента е отложено за 3 октомври. Тогава заговорниците се възползват от възможността да пренесат праха с гребло по Темза от къщата на Кейтсби в Ламбет, за да го скрият в новата си къща под наем: те са научили (случайно), че търговец на въглища на име Елън Брайт е освободил приземния етаж на подземния етаж непосредствено под залата на Камарата на лордовете. При тази златна възможност Пърси веднага полага усилия да осигури наема. Измислил си, че съпругата му ще се присъедини към него в Лондон и че ще има нужда от допълнително място за съхранение.

Фокс помага за пълненето на стаята с пушек, който е скрит в склад за дърва под сградата на Камарата на лордовете, в мазе, наето от Джон Уайнард. До март 1605 г. двамата напълнили подземието под Камарата на лордовете с 36 бъчви с пушек, скрити под склад за зимно гориво. Ако всичките 36 варела се бяха запалили успешно, експлозията лесно би превърнала в развалини много от сградите в комплекса на Стария Уестминстърски дворец и би издухала прозорците в околността с радиус около един километър.

Заговорниците напускат Лондон през май и се прибират по домовете си или в различни райони на страната, тъй като да бъдат видени заедно би предизвикало подозрения. Уговарят се да се срещнат отново през септември, но откриването на парламента отново се отлага.

Най-слабите части на заговора са приготовленията за последвалото въстание, което щеше да обхване страната и да установи католически монарх. Заради изискванията за пари и оръжие сър Франсис Трешам в крайна сметка е допуснат до заговора и вероятно именно той го е предал писмено на своя шурей лорд Монтегъл. Анонимното писмо разкрива някои от подробностите на заговора; то гласи: "Съветвам ви да измислите някакъв повод да не присъствате на този парламент, защото те ще получат ужасен удар, но няма да видят кой ги наранява".

Според признанието, направено от Фокс във вторник, 5 ноември 1605 г., той е напуснал Дувър около Великден 1605 г. и е пътувал за Кале. След това пътува до Сен-Омер и до Брюксел, където се среща с Хю Оуен и сър Уилям Стенли, преди да предприеме поклонническо пътуване до Брабант. Връща се в Англия в края на август или началото на септември, отново през Кале.

Гай Фокс е оставен да изпълни заговора, а останалите заговорници бягат в Дънчърч в Уорикшър, за да очакват новини. След като парламентът е унищожен, другите заговорници планират да започнат въстание в Мидландс.

 
Принцеса Елизабет, най-голямата дъщеря на крал Джеймс, която е трябвало да наследи короната и да управлява като католическа кралица Елизабет II  

Откриване

По време на подготовката някои от заговорниците са били загрижени за безопасността на католиците, които са щели да присъстват в парламента в деня на планираната експлозия. Вечерта в петък, 26 октомври, лорд Монтегъл получава анонимно писмо, докато е в дома си в Хокстън.

Господине мой, от любовта, която изпитвам към някои от твоите приятели, аз се грижа за твоята сигурност, затова бих те посъветвал, докато търгуваш с живота си, да измислиш някакво извинение, за да изместиш присъствието си в този парламент, защото бог и човекът са се споразумели да накажат нечестието на това време, и не мисли леко за тази реклама, а се оттегли в твоя контрол, където можеш да очакваш събитието. защото, макар и да не се вижда никакво раздвижване, аз казвам, че те ще получат ужасен удар в този парламент и все пак няма да видят кой ги наранява този съвет не трябва да се осъжда, защото може да ви донесе полза и не може да ви навреди, защото опасността е отминала веднага щом сте изгорили писмото и се надявам, че бог ще ви даде благодатта да го използвате добре, на чиято свята закрила ви поверявам.

Монтегъл прочита бележката на глас, вероятно за да предупреди заговорниците, че тайната е разкрита, и незабавно я предава на държавния секретар Робърт Сесил, първи граф на Солсбъри. Заговорниците научават за писмото на следващия ден, но решават да продължат с плана си, особено след като Фокс инспектира подземието и установява, че нищо не е докоснато.

След като получава писмото, кралят нарежда на сър Томас Книвет да извърши обиск на мазетата под Парламента, което той прави в ранните часове на 5 ноември. Малко след полунощ Фаукс е открит да излиза от мазето, което заговорниците са наели, и е арестуван, като посочва името си Джон Джонсън. Вътре били открити варели с пушек, скрити под купчини дърва за огрев и въглища. По време на ареста Фокс не отрича намеренията си, а заявява, че целта му е била да унищожи краля и парламента. Въпреки това Фокс запазва фалшивата си самоличност и продължава да настоява, че е действал сам. По-късно сутринта, преди обяд, той отново е разпитан. Разпитват го за характера на съучастниците му, за участието на Томас Пърси, за това какви писма е получил от чужбина и дали е разговарял с Хю Оуен.

В писмо, написано от джентълмена на спалнята сър Едуард Хоби, се посочват подробности за всички, които биха били застигнати от експлозията:

На 5 ноември започнахме заседание на парламента, на което кралят трябваше да дойде лично, но се въздържа поради практика, която открихме едва тази сутрин. Замисълът беше да се взриви кралят в момент, когато той щеше да седне на кралския си трон, благородниците и общините, както и всички епископи, съдии и лекари в един момент, а взривът да разруши цялото състояние и кралство Англия.

Фокс е отведен в лондонския Тауър и там е разпитван с изтезания. Изтезанията са забранени, освен по изрична заповед на монарха или на орган като Тайния съвет или Звездната камара. В писмо от 6 ноември крал Джеймс I заявява:

Най-напред трябва да се използват за него по-меките мъчения, et sic per gradus ad maiora tenditur [и така със стъпки да се стигне до по-големи], и така Бог да ускори доброто ти дело.

Хората са щастливи да научат, че кралят и синовете му са оцелели след заговора с праха. Следващият парламент изпитвал чувство на лоялност и добронамереност, което Солсбъри използвал, за да издейства по-високи субсидии за краля от тези, отпускани по времето на Елизабет. В речта си пред двете камари на 9 ноември Джеймс говори по две основни теми: божественото право на кралете и католическия въпрос. Той настоява, че заговорът е дело само на няколко католици, а не на английските католици като цяло, и напомня на събранието да се радва на оцеляването му, тъй като кралете са божествено назначени и той дължи бягството си на чудо.

 

Съдебен процес и екзекуции

След като научават за неуспеха на терористичния заговор, заговорниците бягат към Хъдингтън Корт близо до Уорчестър, семейната къща на Томас и Робърт Уинтур. Проливният дъжд обаче забавя пътуването им. Много от тях са заловени от Ричард Уолш, шериф на Уорчестършир, когато пристигат в Стърбридж.

Останалите мъже се опитват да вдигнат въстание в Средните земи. Той се проваля и завършва драматично в Холбеш Хаус в Стафордшър, където се стига до престрелка, в резултат на която загиват Кейтсби и Пърси и са заловени няколко други основни заговорници. След това йезуити и други лица са събрани на други места във Великобритания, като някои от тях са убити чрез изтезания по време на разпит. Робърт Уинтур успява да се укрие в продължение на два месеца, преди да бъде заловен в Хагли Парк.

Заговорниците са съдени на 27 януари 1606 г. в Уестминстър Хол. Всички заговорници пледират "невинен", с изключение на сър Еверард Дигби, който се опитва да се защити с мотива, че кралят не е спазил обещанията си за по-голяма толерантност към католицизма. Главният прокурор сър Едуард Коук повдига обвинение, а графът на Нортхемптън произнася реч, в която отхвърля обвиненията на сър Еверард Дигби. Процесът продължава един ден (английските наказателни процеси обикновено не надхвърлят един ден) и присъдата никога не е била подлагана на съмнение.

Съдебният процес е бил високо оценен като публично зрелище и има данни, че за вход са плащани до 10 шилинга. Четирима от заговорниците са екзекутирани в двора на църквата "Сейнт Пол" на 30 януари. На 31 януари Фокс, Уинтър и редица други замесени в заговора са отведени в двора на Стария дворец в Уестминстър, пред мястото на планираното престъпление, където трябва да бъдат обесени, нарисувани и разквартирувани.

Макар и отслабнал от мъченията, Фокс измамил палачите: когато трябвало да бъде обесен почти до смърт, той скочил от бесилото, счупил врата си и се самоубил, като по този начин избегнал ужасяващата последна част от екзекуцията.

Хенри Гарнет е екзекутиран на 3 май 1606 г. в църквата "Сейнт Пол". Престъплението му се състои в това, че е бил изповедник на няколко членове на Заговора за праха, а както беше отбелязано, той се е противопоставил на заговора. Много зрители смятат, че наказанието му е твърде сурово. Антония Фрейзър пише:

Със силен вик "дръжте, дръжте" те спряха палача да разфасова тялото, докато Гърнето беше още жив. Други дърпаха краката на свещеника... което по традиция се правеше, за да се осигури бърза смърт.

Заради Заговора с праха много католици са преследвани или затворени в лондонския Тауър, сред които са и следните:

• Антъни-Мария Браун, 2-ри виконт Монтагу, поради това, че Гай Фокс е бил един от неговите слуги и Робърт Кейтсби го е предупредил да не посещава парламента.
• Лейди Агнес Уенман от Тейм Парк като католичка и роднина на вдовстващата лейди Елизабет Во.
• Вдовстващата лейди Елизабет Во за това, че е поддръжник на отец Хенри Гарнет.
• Едуард Во, 4-ти барон Во от Хароуден, за това, че е католик, син на гореспоменатия.
• Едуард Стъртън, 10-ти барон Стъртън, за това, че е братовчед на сър Франсис Трешам, който е заговорник за праха, и за това, че е получил писмо, в което му е казано да отсъства от парламента.
• Хенри Мордаунт, 4-ти барон Мордаунт, за това, че е получил писмо, в което му се казва да отсъства от парламента.
• Хенри Пърси, 9-и граф на Нортъмбърланд, за това, че е братовчед на сър Томас Пърси (заговорник)
• Сър Алън Пърси, брат на гореспоменатия и лейтенант на джентълменските пенсионери под капитанството на Нортъмбърланд, които са били и телохранители на краля.
• Дъдли Карлтън, 1-ви виконт Дорчестър, за това, че е бил секретар на граф Нортъмбърланд.

 
Графика от XVII в., изобразяваща обесването, изрисуването и разквартируването на участниците в Заговора на пушека  

Историческо въздействие

По-голямата свобода на католиците да се покланят по свое усмотрение изглежда малко вероятна през 1604 г., но след заговора през 1605 г. промяната на закона, която да позволи на католиците снизхождение, става немислима; еманципацията на католиците отнема още 200 години. Въпреки това много важни и лоялни католици запазват високите си постове в кралството по време на управлението на крал Джеймс.

Интересът към демоничните явления се засилва след Заговора на пушечния прах. Самият крал се е включил в големия дебат за извънземните сили, като е написал своята "Демонология" през 1597 г., преди да стане крал на Англия и Шотландия. Очевидният дяволски характер на заговора с пушек също така отчасти вдъхновява "Макбет" на Уилям Шекспир. В пиесата често се наблюдават демонични инверсии (като например репликата fair is foul (справедливо е нечестно) и foul is fair (нечестно е справедливо)). Друга възможна препратка в "Макбет" е към еквилибристиката, тъй като у един от заговорниците е намерен "Трактат за еквилибристиката" на Хенри Гарнет, а в резултат на това е възникнал страх, че йезуитите могат да избегнат истината чрез еквилибристика:

Вяра, ето един двусмисленик, който може да
се закълне и на двете везни срещу двете везни;
който е извършил достатъчно предателство заради Бога,
но не може да се изравни с небето.

- Макбет, действие 2, сцена 3

Години наред след заговора за праха на оръжието заговорът се отбелязва със специални проповеди и други публични прояви, като например биене на църковни камбани. То се прибавя към все по-пълния календар на протестантските празненства, които допринасят за националния и религиозния живот на Англия през XVII век. В различни варианти този празник се е превърнал в днешната Нощ на огъня.

Професор Роналд Хътън разглежда възможните събития, които биха могли да последват успешното осъществяване на заговора с праха и последвалото унищожаване на парламента и смъртта на краля. Той стига до заключението, че вместо това насилието на акта е щяло да доведе до по-сериозна реакция срещу заподозрените католици. Без участието на някаква форма на чуждестранна помощ успехът би бил малко вероятен, тъй като повечето англичани са лоялни към институцията на монархията, въпреки различните религиозни убеждения. Англия съвсем спокойно можеше да се превърне в "пуританска абсолютна монархия", каквато "съществуваше в Швеция, Дания, Саксония и Прусия през XVII в.", вместо да следва пътя на парламентарните и гражданските реформи, който следва.

 

Възпоменание

Когато парламентът се събира през януари 1606 г. за първи път след заговора, той приема закон, наречен "Закон за благодарността". С него службите и проповедите, посветени на заговора, стават ежегодни на 5 ноември. Законът остава в сила до 1859 г. Твърди се, че на 5 ноември 1605 г. жителите на Лондон отпразнували разгрома на заговора с пожари и улични празненства. Традицията да се отбелязва денят с биене на църковни камбани и палене на огньове започва скоро след Заговора, а в някои от най-ранните празненства са включени и фойерверки. Във Великобритания пети ноември се нарича още Нощта на огньовете, Нощта на фойерверките или Нощта на Гай Фокс.

Във Великобритания продължава да е обичайно на 5 ноември или около тази дата да се пускат фойерверки. По традиция в седмиците преди 5 ноември децата изработват "момчета" - фигури, за които се предполага, че са на Фокс - обикновено от стари дрехи, натъпкани с вестници, и с гротескна маска, за да бъдат изгорени на огъня на 5 ноември. Тези фигури се показвали на улицата, за да се съберат пари за фойерверки, въпреки че тази практика става все по-рядка. Думата "guy" се появява през XIX в. в смисъл на странно облечен човек, а през XX и XXI в. - в смисъл на всяко лице от мъжки пол.

Институциите и градовете могат да организират фойерверки и партита с огньове, а в по-малки мащаби това се прави и в градините в цялата страна. В някои райони, особено в Съсекс, се организират мащабни шествия, големи огньове и фойерверки от местните дружества за борба с огъня; най-мащабното от тях се провежда в Люис.

Сградите на парламента все още се претърсват от гвардейците преди държавното откриване на парламента, но това се прави по-скоро като традиционен обичай, отколкото като сериозна антитерористична предпазна мярка.

През 2005 г. е издадена възпоменателна британска монета от два паунда по случай 400-годишнината от заговора.

Мазето, в което Фокс е пазил праха си, е разрушено през 1822 г. Районът е пострадал още повече при пожара през 1834 г. и е унищожен при последвалото възстановяване на Уестминстърския дворец. Фенерът, който Гай Фокс носи през 1605 г., се намира в музея Ашмол, Оксфорд. Ключът, за който се предполага, че е взет от него, се намира в Speaker's House, Уестминстърския дворец. Тези два предмета бяха показани на голяма изложба, която се проведе в Уестминстър Хол от юли до ноември 2005 г.

Според Естер Форбс (биограф) празнуването на Деня на Гай Фокс в американските колонии преди революцията е било много популярен празник. В Бостън празникът придобил антиавторитарен характер и често ставал толкова опасен, че мнозина не се осмелявали да излязат от домовете си.

През ноември 1930 г., възползвайки се от огньовете, които се палят по време на празника, Алфред Артър Раус убива неизвестен мъж и подхвърля тялото му като заместител на тялото на Раус в автомобила си Morris Minor (1928 г.) (който след това е запален). Схемата не се осъществила и Раус бил арестуван, съден и екзекутиран за престъплението.

 
По традиция във Великобритания на всеки 5 ноември се палят огньове в чест на заговора.  

Обвинения в държавна конспирация

Мнозина по онова време смятат, че Робърт Сесил, първи граф на Солсбъри, е замесен в заговора, за да спечели благоволението на краля и да въведе по-строго антикатолическо законодателство. Подобни теории твърдяха, че Сесил или действително е измислил заговора, или е позволил той да продължи, когато негови агенти вече са проникнали в него, с цел пропаганда. Тези слухове поставят началото на дългогодишна конспиративна теория за заговора. И все пак, макар че не е имало "златно време" на "толерантност" към католиците, на което се е надявал отец Гарнет в началото на управлението на Джеймс, законодателната реакция няма нищо общо със заговора: тя вече се е случила през 1605 г., тъй като отново са наложени глоби за отшелничество и някои свещеници са изгонени. След заговора на пушека не е имало чистка на католиците от властта и влиянието в кралството, въпреки оплакванията на пуританите. Управлението на Джеймс I всъщност е време на относителна снизходителност към католиците, като малцина от тях са подложени на съдебно преследване.

Това не разубеждава някои да продължават да твърдят, че Сесил е замесена в заговора. През 1897 г. отец Джон Джерард от колежа "Стонихърст", съименник на йезуитски свещеник, който е служил литургия на някои от заговорниците, пише разказ, озаглавен "Какъв беше заговорът с пушек?", в който твърди, че Сесил е виновна. По-късно същата година Самюъл Гардинър го опровергава, като твърди, че Джерард е отишъл твърде далеч в опита си да "изтрие укора", който заговорът е нанесъл на поколения английски католици. Гардинър представя Сесил като виновна само за опортюнизъм. Последвалите опити за доказване на отговорността на Сесил, като например трудът на Франсис Едуардс от 1969 г. "Гай Фокс: истинската история на заговора с пушек?", също се сблъскват с липсата на положителни доказателства за каквото и да било участие на правителството в организирането на заговора. Оттогава историците не подкрепят много теорията за заговора, освен че признават, че Сесил може да е знаела за заговора няколко дни преди разкриването му.

 

Модерен анализ на парцела

Според историчката лейди Антония Фрейзър пушекът е бил занесен в списанието на Лондонската кула. Ако е бил в добро състояние, той е щял да бъде преиздаден или продаден за рециклиране. В регистрите на Тауър се посочва, че 1800 кг от него са били "разложени", което би могло да означава, че той е станал безвреден, тъй като се е разделил на съставните си химически части, както се случва с праха, когато е оставен да престои твърде дълго време - ако Фокс е запалил праха по време на откриването, това би довело само до слабо пръскане. Алтернативно, "разпаднал се" може да се отнася до това, че прахът е бил влажен и се е слепил, което го е направило негоден за използване в огнестрелни оръжия - в такъв случай взривните способности на цевите не биха били засегнати значително.

The Gunpowder Plot: Exploding The Legend, програма на ITV, представена от Ричард Хамънд и излъчена на 1 ноември 2005 г., пресъздава заговора, като взривява точно копие на Камарата на лордовете от XVII в., пълно с манекени, използвайки точното количество пушек, намиращо се в подземието на сградата. Драматичният експеримент, проведен на тестовия полигон Advantica Spadeadam, недвусмислено доказва, че взривът е щял да убие всички присъстващи на държавното откриване на парламента в залата на лордовете.

Силата на експлозията, която изненадва дори експертите по праха, е такава, че седемметровите солидни бетонни стени (направени умишлено, за да се повтори начинът, по който според архивите са били изградени стените в старата Камара на лордовете) са превърнати в развалини. Измервателните уреди, поставени в залата, за да се изчисли силата на взрива, също са унищожени от взрива, а черепът на манекена, изобразяващ крал Джеймс, който е бил поставен на трон в залата, заобиколен от придворни, пиари и епископи, е намерен на голямо разстояние от мястото. Според заключенията на програмата никой в радиус от 100 метра от взрива не е могъл да оцелее, а всички витражи в Уестминстърското абатство са били разбити, както и всички прозорци на голямо разстояние от двореца. Силата на експлозията е щяла да бъде видяна на километри разстояние и чута на още по-голямо разстояние. Дори ако беше избухнала само половината от праха, всички в Камарата на лордовете и околностите ѝ щяха да бъдат убити незабавно.

Програмата опровергава и твърденията, че влошаване на качеството на праха би предотвратило експлозията. Част от умишлено влошен прах, с толкова ниско качество, че да не може да се използва в огнестрелни оръжия, когато е поставен на купчина и запален, все пак успява да предизвика голяма експлозия. Въздействието на дори и влошеният прах би се увеличило под въздействието на компресията му в дървените бъчви, като компресията би преодоляла всяко влошаване на качеството на съдържанието. Сгъстяването би създало ефекта на оръдието, при който прахът първо се взривява от горната част на цевта, а след милисекунда избухва. Освен това математическите изчисления показват, че Фокс, който е бил опитен в използването на праха, е използвал двойно повече от необходимото количество прах.

Възможно е проба от праха да е оцеляла: през март 2002 г. работници, които проучват архивите на Джон Ивлин в Британската библиотека, намират кутия, съдържаща различни проби от праха и няколко бележки, които предполагат връзка със Заговора с праха:

1. "Gunpowder 1605 г. в хартия, надписана от Джон Ивлин. Прахът, с който онзи злодей Фокс (sic) щеше да взриви парламента.",
2. "Пушек. Предполага се, че големият пакет е пушекът на Гай Фокс".
3. "Но не остана нито един! WEH 1952

 

Свързани страници

• Попски заговор