Конспирацията с праха от 1605 г. е план за убийство на крал Джеймс I на Англия и VI на Шотландия. Други наименования на заговора са "Прахова измяна" или "Заговор с пушек". Група католици искат да взривят сградата на парламента по време на държавното откриване на парламента на 5 ноември 1605 г. Това би довело до смъртта на краля и на по-голямата част от протестантската аристокрация.
Заговорниците планират също да отвлекат кралските деца и да вдигнат народен бунт в Средните земи.
Предистория и мотиви
След религиозните преследвания при Елизабет I, католическите общности в Англия остават маргинализирани и подложени на ограничения и глоби за отказ да присъстват на англикански служби. Надеждите, че Джеймс I ще осигури по-лека политика към католиците, не се оправдават, което провокира радикални кръгове да предприемат решителни действия. Лидер на заговора е Робърт Кейτσъби (Robert Catesby), към когото се присъединяват редица други католически конспиратори, сред които Томас Уинтър, Томас Пърси, Гай Фоукс (по-късно известен като Guido Fawkes), Амброуз Рукууд и др.
Планът и подготовката
Основната идея е да се скрие голямо количество барут в подземието под Камарата на лордовете и при откриването на парламента да бъде предизвикан огромен взрив, който да убие монарха, членовете на двете камари и голяма част от политическата върхушка. За целта заговорниците наемат помещение, намиращо се в близост до Западминстърската зала, и складират в него множество бурета с барут. Гай Фоукс е натоварен със задачата да стопанисва барута поради неговите опит и познания с военни оръжия; той използва името "John Johnson", когато е задържан.
Разкриването
Планът е разкрит след получаването на анонимно писмо, адресирано до лорд Монтегъл (Lord Monteagle), което го съветва да не посещава откриването на парламента. След снабдяването с това предупреждение властите организират инспекция на подземията под Камарата на лордовете на нощта между 4 и 5 ноември 1605 г. При претърсването е открит Гай Фоукс, пазещ барутните бъчви — около 36 бурета според съвременни сведения. Той е арестуван на място.
Задържане, разпити и съд
Гай Фоукс е интерниран в Тауър оф Лондон, където е подложен на разпити и на методи, включително мъчения, в опит да разкрие съучастниците. Под натиска на допитване Фоукс и други заловени конспиратори дават сведения, които водят до залавянето и на други участници. Робърт Кейцъби и няколко заговорници успяват временно да избягат, но по-късно повечето са заловени или убити при престрелки; Кейцъби загива в сблъсък с преследващите го в началните дни след откриването на заговора.
Останалите заловени са изправени пред съд през януари 1606 г. и признати за виновни. На 31 януари 1606 г. някои от главните участници, включително Гай Фоукс, са осъдени и екзекутирани чрез обесване, разчленяване и четверичен разпад — стандартна за времето наказателна мярка за държавна измяна.
Последици и значение
Откриването на заговора има сериозни политически и социални последици. Правителството подхваща по-строга политика спрямо католиците: въвеждат се нови ограничения, глобите и надзорът се засилват, а доверието между религиозните общности се ерозира. Парламентът приема актове, които утвърждават ежегодно отбелязване на спасението от "праховата измяна"; така се поставя началото на официалната традиция на 5 ноември за общонародно честване и благодарствен ден.
Културна памет
Заговорът остава дълбоко в паметта на британското общество и влиза в народната култура като "Gunpowder Plot". Отбелязването на 5 ноември (известно като Bonfire Night или Guy Fawkes Night) включва палене на огньове, фойерверки и изгаряне на фигури (гуйзи) в образ на Гай Фоукс. Текстът "Remember, remember, the fifth of November..." става популярен рефрен, а събитията от 1605 г. вдъхновяват множество исторически и художествени интерпретации в литературата, театъра и съвременните медии.
Дебати и историческа интерпретация
Историците дискутират до каква степен зад идеята стоят външни сили (напр. испанска корона или йезуитска подкрепа) и доколко заговорът е продукт на радикализирано малцинство. Дългосрочната проява на събитията е сложна: от една страна то демонстрира екстремизма, до който може да доведе религиозната нетърпимост; от друга — използването на инцидента от властите за легитимиране на по-строги репресивни мерки срещу католиците създава дълготрайни напрежения.
Праховият заговор (1605) остава важна точка в историята на религиозните конфликти в ранноново време и продължава да бъде изучаван като пример за политическо насилие, реакция на държавата и формиране на обществена памет.




_by_Claes_(Nicolaes)_Jansz_Visscher.jpg)
