Елизабет Бохемска (родена като Елизабет Стюарт, от 19 август 1596 г. до 13 февруари 1662 г.) е шотландска принцеса, по‑късно кралица на Бохемия. Освен че носи титлата кралица на Бохемия, в различни източници е споменавана и като курфюрстиня на Пфалц или принцеса Елизабет Стюарт Шотландска. Тя е най‑голямата дъщеря на крал Джеймс VI Шотландски (по‑късно Джеймс I Английски) и Анна Датска; брат ѝ е Чарлз I. Референтно за краткия ѝ престой на трона е, че тя е кралица на Бохемия само за няколко месеца, затова често е наричана "Зимната кралица".

Ранни години и брак

Елизабет израства при двора в Единбург и след възхода на баща ѝ на английския и ирландския трон остава важна фигура в династическите брачни преговори между европейските домове. През 1613 г. тя се жени за Фридрих V, курфюрст на Пфалц — брак, който укрепва връзките между английската кралска къща и протестантските владетели в Европа. Бракът им е политически значим и носи на Елизабет ролята на съпруга на влиятелен германски принц.

Короноване в Бохемия и "Зимната кралица"

През 1619 г., в контекста на нарастващия религиозен и политически конфликт в Свещената Римска империя, Фридрих приема короната на Бохемия. Така Елизабет става кралица на Бохемия, но управлението им е кратко: вече през ноември 1620 г. династическите сили на Хабсбургите налагат поражение при Бяла планина (битката при White Mountain) и Фридрих и Елизабет са принудени да се оттеглят в изгнание. Поради това бегло и зимно царуване тя остава в историческата памет като "Зимната кралица". Налагането на тази корона и последвалият военен разгром дават начало на по‑широкия конфликт, известен като Тридесетгодишната война, с тежки последици за централна Европа.

Изгнание и по‑късни години

След поражението те се установяват в изгнание — най‑вече в Нидерландия, при двора в Хага, където Елизабет проявява активна роля като протеже, посредничка и патронка на протестантски каузи. Въпреки загубата на власт и имоти, тя поддържа интензивна кореспонденция с възрожденски и политически кръгове в Европа и остава уважавана фигура сред изгнаническите общности. По‑късно в живота ѝ семейството преживява допълнителни трудности — Фридрих умира през 1632 г., а Елизабет продължава да бъде активна в политическите и династически въпроси до смъртта си на 13 февруари 1662 г. В края на живота си се завръща в Англия, където умира и е погребана.

Деца и наследство

Елизабет и Фридрих имат многобройно потомство; сред най‑известните им деца са:

  • Карл I Людвиг (Charles I Louis) — възстановен по‑късно като курфюрст на Пфалц;
  • принц Руперт от Рейн (Prince Rupert) — известен войн и флотоводец, активен по време на Английската гражданска война;
  • София, херцогиня на Хановер (Sophia of Hanover) — която става пра‑майка на британската династия след 1714 г. (чрез наследника Георг I), и чиято линия осигурява прекия потомък на английската корона.

Чрез децата си Елизабет оставя трайно династично и политическо влияние върху британската и европейската история.

Културно и историческо значение

Елизабет остава в паметта като символ на едно бурно време в европейската история — династически съюзи, религиозни конфликти и формирането на модерни държавни интереси. Нейният живот и образ — комбинация от кралска доблест, лична загуба и активна обществена роля в изгнание — продължават да вдъхновяват исторически изследвания, художествени творби и биографични портрети. Културно и политически тя свързва двата бряга на Северна Европа — Шотландия/Англия и протестантските владения в Германия и Нидерландия — и чрез потомството си оказва влияние върху бъдещето на британската монархия.