Клод Адемар Андре Теуриет (8 октомври 1833 г., Марли-ле-Роа — 23 април 1907 г.) е френски поет и романист, роден в Марли-ле-Роа (тогава в департамент Сена и Уаз). Теуриет става известен с лиричните си стихотворения и прозата, посветена на провинциалния и селския живот.
Биография
Теуриет учи право в Париж и започва кариера като държавен служител. През годините комбинира службата с литературна дейност; публикува стихотворения и разкази в периодичния печат, сред които и в Revue des Deux Mondes. Пенсионира се през 1886 г., почти двадесет години след появата на първата му значима публикувана книга.
Творчество и стил
Първият му значим сборник стихове е Chemin des bois, който съдържа пиеси с ясно изразена любов към природата и простия селски живот. Темите в творчеството на Теуриет включват пейзажа, годишните времена, провинциалните нрави, семейните взаимоотношения и човешките чувства, пречупени през призма на носталгията и добродушния реализъм. Стилът му е лиричен, често пасторален, с внимание към детайла и непосредствен, достъпен език.
Освен поезия, Теуриет пише и проза — романи, повести и кратки разкази — в които също се проявява неговата склонност към описване на селската среда и човешките характерове. Многобройните му публикации през втората половина на XIX век му спечелват широка популярност сред читателската публика.
Награди и признание
През 1890 г. Теуриет получава френската награда "Vitet" от Френската академия, а през 1896 г. е избран за член на самата Френска академия — високо литературно признание за неговата кариера.
Наследство
Теуриет остава в историята на френската литература като автор, който умее да предаде красотата и тишината на провинциалния пейзаж и човешките чувства с простота и искреност. Неговите стихове и прозаи са част от френската литературна традиция на XIX век и продължават да се изучават и четат като пример за пасторален реализъм и лирична проза. Клод Теуриет умира на 23 април 1907 г., оставяйки зад себе си значително литературно наследство.
