Древногръцка борба: история, правила и известни борци

Гръцката борба е била известна на древните като orthe pale ("изправена (или изправена) борба"). Легендата разказва, че Тезей от Атина е измислил борбата. Целта (стремежът) на бореца е била да хвърли противника си на земята от изправено положение. Захватите са били ограничени до горната част на тялото и притискането на противника към земята е било непознато. Борбата на земята е била разрешена само в спортовете, известни на гърците като kato pale ("борба на земята") и панкратион.

За падане се присъжда точка. Падането се извършваше, когато гърбът или раменете на бореца докоснат земята. За спечелване на мач са необходими три точки. Борбата не била толкова груба като панкратиона и изисквала по-малко пространство. В резултат на това тя е била най-популярният спорт сред гръцките атлети. Тя е била състезание в петобоя (и е можела да бъде решаваща), но е била и отделно състезание със същите техники. Борбата се споменава многократно в гръцката литература, особено в поезията.

Останките от ръководство по борба на папирус от II в. от н.е. разкриват, че гърците са познавали блокирането на главата, заключването на ставите, хващането за раменете и други техники, използвани от съвременните борци. Тъй като мачовете не са били ограничени във времето, някои от тях са завършвали наравно. Борецът можел да се подчини на задушаваща хватка и да се "откаже". Понякога борците са били убивани по време на състезание, но техните противници никога не са били подвеждани под отговорност за убийство.

Борбата се е изучавала и практикувала в сграда, наречена palaestra. В Гърция е имало много такива школи по борба. Първите палаестри са построени около VI в. пр. Те са били частна собственост, но през V в. пр. н. е. палаестрите се строят на обществени разноски. Палаестри се строят до края на епохата на Римската империя. Древногръцкият учен Плутарх пише, че в палаестрите са се преподавали и практикували само борба и панкратион. Боксът и другите спортове са се преподавали и практикували в гимназиите.

Палестрата се е състояла от квадратен или правоъгълен двор, отворен към небето. Този двор се е използвал за обучение и тренировки. Дворът е бил заобиколен от колонади. По време на дъждовно време под колонадите са се практикували борба и панкратион. Прилежащите към колонадите помещения се използвали за лекции, къпане, обличане и събличане, игри, общуване и съхранение на оборудване и зехтин. Гей-сексът е бил широко разпространен в палестрата, въпреки официалните усилия за ограничаването му.

Гръцките атлети са били малкото спортисти в древния свят, които са тренирали и са се състезавали голи. Омировите борци в "Илиада" носят набедреници, но малко след Омировата епоха гръцките атлети започват да се събличат. Не е известно защо. Паусаний казва, че атлетите са искали да подражават на Орсип от Мегара, бегач, който през 720 г. пр.н.е. спечелил състезание по пешеходен спорт в Олимпия, след като свалил поясната си дреха. Дионисий от Халикарнасос и Тукидид приписват този обичай на един спартанец.

Други легенди разказват, че един бегач се спънал в бельото си и чиновниците го забранили като опасно. Според други атлетите се събличали, за да докажат, че са мъже, или защото можели да бягат по-добре голи. Посочват се и други причини: атлетите се събличали по еротични причини, по култови причини, за късмет или като демократично изравняване. Някои казват, че се събличали, защото се гордеели със своите мускулести тела и загар.

Гърците са наричали пениса "куче". Понякога атлетите използвали въже, наречено "кучешка каишка", за да привързват препуциума на пениса. Не е известно дали този обичай е имал сексуално или естетическо значение. Изглежда, че е бил въпрос на лично предпочитание. Завързването на препуциума понякога е тема във вазовите рисунки.

Гръцкият борец носеше в двореца три предмета: колба с масло, стъргалка и гъба. Флаконът за олио (aryballos) е керамичен съд с широк ръб и тясно устие, в който се съхранява дневната доза зехтин на бореца. Тези съдове са имали различни форми. Някои от тях са били оформени като птици, животни или части от човешкото тяло, като глава, крак или пенис. Повечето от тях са били просто кълба без основа.

Стъргалото (strigil или stlengis) е инструмент с вдлъбнато острие. Той е бил изработен от бронз, сребро, стъкло или желязо. Използва се за остъргване на натрупаните зехтин и пот (gloios) от тялото на атлета. Gloios се е продавал заради предполагаемата му лечебна стойност. С него се лекували възпаления на ставите, вулвата и ануса, генитални брадавици и сифилистични лезии, мускулни разтежения и болки. След като потта и маслото бъдат отстранени, борецът се къпел с помощта на гъба (spongos).

Тежките спортисти - борци, панкратиасти и боксьори - ползваха едни и същи сгради, практикуваха едни и същи упражнения, използваха едно и също оборудване (боксови чували) и спазваха една и съща високопротеинова диета с месо. Веднъж на борците в Олимпия били давани леки тренировки по бокс като подготовка за състезание.

Борците първо натриват телата си със зехтин, за да не попаднат в порите им. След това борецът се посипва с фин прах. Понякога той се упражнявал с партньор, за да усвои тактиката, но в по-голямата си част борците просто се борели. Ритъмът бил важен, затова борците тренирали и се състезавали под звуците на флейта. За разлика от бокса и панкратиона, тренировките по борба се провеждали на пълни обороти. Борците се подстригвали късо, за да не дават на противниците си възможност да се хванат за нещо, или носели шапка, за да поддържат косата си на място.

Борците се свързваха по двойки чрез теглене на жребий (kleroi). Жребият бил с размер на боб и се отбелязвал с буква. За всяка буква имаше по два жребия. Жребият се смесваше в кана. Всеки борец теглеше по един жребий и се свързваше с бореца, който изтегли същата буква. Ако имаше нечетен брой борци, последната буква се отбелязваше само на един жребий. Борецът, който я е изтеглил, няма да се състезава в първия кръг.

Мачът започна в положение, известно като "стоене заедно" (systasis). Борците се навеждат един към друг, докато челата им се докоснат. От тази позиция всеки се опитваше да хвърли противника си на земята. Борецът можеше да се хвърли напред, като хване раменете на противника си или да обгърне с ръце торса на противника си в "меча прегръдка". Двамата могат да избягват близък контакт по време на първоначалната борба, като всеки от тях се бори за захващане на краката или ръцете на противника. В крайна сметка единият от тях ще намери необходимия захват, за да хвърли противника си. Борецът може да се опита да хване ръцете, китките или мишците на противника си и да го хвърли с внезапно завъртане (акрохейризъм) или да се приближи до него и да получи хватка за тялото.

Мачът е разделен на части, обозначени с "падания". След падане борците се включваха отново без интервал (почивка). Спортните учени и историци не са сигурни какво точно представлява падането. Те обаче са единодушни, че то е свързано с докосване на земята поне с раменете или гърба. Три падания са означавали победа и мачът е бил прекратен.

В книгата "Бойните спортове в Древния свят" Майкъл Полиаков посочва, че гръцката борба е била брутален спорт и е допускала груби тактики. Тя не е била толкова брутална, колкото другите два бойни спорта - панкратионът и боксът, но въпреки че ударите са били забранени и чупенето на пръсти в крайна сметка е било обявено за незаконно, някои застрашаващи крайниците движения, хватки за врата и задушаване са били разрешени. Борбата се считала за занаятчийски спорт поради големия брой лостове и хватки. Това бил спорт, който проверявал "бойните добродетели: хитрост, дързост, смелост, самостоятелност и постоянство", пише Поляков, и гърците "очаквали, че един завършен и образован мъж ще практикува и ще се наслаждава на борбата като възрастен".

Целта на бореца е да победи противника си с падане. Докосването на гърба или раменете до земята е падане. Не е имало определено пространство за борба като ринг или кръг и не е имало ограничение във времето. Хващанията се ограничаваха до горната част на тялото, а спъването с крака беше разрешено.

В гръцката борба не е имало разделение по тегло; в спорта са доминирали едрите и силните. Тези мъже и момчета са можели да победят по-малък, но по-опитен противник само с размера си. За победа в официалното състезание се изискваха три падания. В един мач са били възможни пет схватки. Древните никога не са присъждали точки за успешна тактика, както е в съвременната борба, и "притискането" или задържането на противника на земята не е било познато. Допускало се е задушаване или удушаване на противника, за да бъде принуден той да признае поражението си.

Държането на противник в хватка, от която той не може да се измъкне, също е падане, както и разтягането на човек на земята в цял ръст. Борецът можеше да падне на едно коляно, но това беше рисковано. След като двама борци паднат заедно на земята, понякога било трудно да се определи какво точно се случва и възниквали спорове. Изхвърлянето на противника от скама (ямата за борба) не се считало за падане, но въпреки това се смятало за победа.

Три класически движения в гръцката борба са "летяща кобила", "задържане на тялото" и причудливи крака. При "летящата кобила" борецът хваща ръката на противника си, премята я през рамо и го праща на земята по гръб. При "хватката за тяло" борецът хваща противника си за кръста, вдига го във въздуха, обръща го и го пуска с главата напред на земята. Сложните подкосявания на краката можеха да пратят бореца на земята, но борците от старата школа, които разчитаха само на силата, презираха сложните подкосявания на краката. Удрянето, ритането и нараняването на меките части на тялото не бяха позволени. Точка се даваше, ако борецът се откажеше от бой с помощта на хватка. Беше възможно един мач да продължи пет рунда.

Борбата е състезание в древните олимпийски игри. Добавена е към олимпийската програма през 708 г. пр. Това е първото състезание, добавено към Олимпийските игри, което не е било надбягване с крака. Борбата за момчета е добавена към олимпийската програма през 632 г. пр. н. е. Борците се молели на Херакъл за сила и на Хермес за бързина. Състезанията по борба се провеждали на стадиона, а не в Паластрата в Олимпия.

Борбата, боксът и панкратионът (контактните спортове) се провеждат на четвъртия ден от олимпийския фестивал. В гръцката борба не е имало разделение по тегло. Според един свидетел шестнадесетте олимпийски борци са били тежкоатлети с мускули "с размерите на камъни". Феновете давали на борците прякори, които отговаряли на телосложението им, например "мечката" или "лъвът".

Древният треньор Филострат е смятал, че за един борец са важни уравновесеният темперамент и хубавото телосложение. Той харесвал борец с прав гръб, здраво бедро, обърнато навън, и пише, че "тесните задни части са слаби, дебелите - бавни, но добре оформените задни части са предимство за всичко".

Леонтиск е олимпийски шампион по борба през 456 и 452 г. пр. Въпреки че правилата за забрана на чупенето на пръстите на противника са създадени през VI в. пр.н.е., Леонтискос печели, като използва точно тази тактика. Мило от Кротон е друг олимпийски герой - единственият борец, спечелил пет олимпийски първенства. Той бил победен при шестия си опит, когато бил на 40 години. Олимпийският борец Полидамас бил убит, когато се опитал да задържи покрива на пещера по време на земетресение.

Борците са били възхвалявани заради физическата си красота. Надписът върху паметника на Теогнетос от Егина гласи: