Панкратион — бойно изкуство и олимпийски спорт от Древна Гърция
Панкратион — суровото бойно изкуство и олимпийски спорт на Древна Гърция: правила, техники, легенди и историческото наследство на панкратиастите.
Панкратионът е вид бойно изкуство и състезателен спорт, възникнал в Древна Гърция и бързо спечелил голяма популярност сред античните гърци. Още в класическата епоха демонстрирал комбинация от борба и ударни техники, които го отличават от чистата борба или от бокса. Осем от одите на Пиндар са написани в чест на панкратиастите, което показва високия обществен и културен статус на победителите в този спорт.
Какво представляваше панкратионът
Панкратионът съчетавал елементи на борба, удари и всевъзможни хватове. Основната цел не била просто да се повали противникът, както при обичайната гръцка борба, а да се принуди противникът да се предаде — чрез болка, задушаване или заплаха от сериозна травма. Атлетите използвали както ритници и юмруци, така и хвърляния, задържания, ключове за стави и задушаващи приеми.
Правила и ограничения
В панкратиона на атлетите било позволено да използват юмруците си, но те не носели боксови ремъци. Забраните включвали хапане и издълбаването на очи или меките части на тялото с пръсти — подобни действия били смятани за неприемливи. Съдиите налагали наказания като биеха нарушителите и можели да дисквалифицират атлети, но въпреки това нарушенията и грубите хватки не били рядкост. Победата обикновено се определяла чрез предаване на противника или чрез явно отказване да продължи; в някои случаи схватките завършвали и с тежки наранявания или дори смърт.
Тактика и физически изисквания
За разлика от бокса и някои стилове на борба, където размерът и теглото играят по-голяма роля, в панкратиона умението да се води борба на земята, да се преминава между удари и захвати и да се прилага контрол над ставите често били решаващи. Панкратиастите прекарвали много време в търкаляне и работа на земята, което намалявало преимуществото на по-едрите противници. Тренировките включвали развитие на издръжливост, сила, техника на броса и ключове, както и работа върху способността за бързо преминаване от удар към хват.
Културно значение и известни състезатели
Гърците смятали панкратиона за едно от най-висшите изпитания на физическата и психическата сила и умение. Този спорт се утвърдил като част от древните спортни фестивали и бил популярен и по времето на Римската империя. Един от най-известните древни панкратисти е Арихон от Филагея (известен и като Аррихион), активен през VI в. пр. н. е.; той печели панкратиона на две олимпиади, но умира по време на схватка на олимпиадата през 564 г. пр. н. е. Въпреки смъртта му, противникът му признал поражение и Арихон бил обявен за победител — история, разказана от Филострат и Паусаний и отбелязана чрез монументална статуя, която "може би е негова" и се съхранява в Музея на Олимпия.
Археологически и литературни извори
Източниците за панкратиона са разнообразни: антични текстове, описания от хронисти и пътеписци, както и множество изображения върху вази, рельефи и статуи. Те ни дават представа както за правилата и техниките, така и за начина, по който панкратионът бил възприеман като част от образа на идеалния атлет в античността.
Панкратион и съвременност
Днес интересът към древния панкратион се възражда — някои спортни организации и клубове възстановяват практики на панкратиона, адаптирани към съвременните правила за безопасност (защитна екипировка, разделение по категории, строги забрани за опасни хватки). Много хора виждат в панкратиона предшественик на съвременните бойни спортове и на смешаните бойни изкуства (MMA), тъй като той съчетава ударна и борбена техника в единен стил.
В заключение, панкратионът е силно въздействащ пример за това как древните общества съчетавали физическата подготовка, естетиката на тялото и стремежа към геройство. Неговите правила и практики отразяват стремежа към баланс между жестокостта на битката и цивилизования ред на съревнованието.
Панкратиасти се бият под погледа на треньор и зрител. Страна А на атически чернофигурен скифос, около 500 г. пр. Височина: 16,2 см. Диаметър: 22,5 см (8,9 инча).
Галерия: Панкратиасти върху гръцка керамика
· 
Панкратист в бойна стойка, древногръцка амфора с червена фигура, 440 г. пр. Staatliche Antikensammlungen, Мюнхен
· 
Амфора, около 490 г. пр.н.е.
· 
Панкратиасти се бият под погледа на съдия. Страна Б на амфора с награда от Панатенеите, около 500 г. пр. Височина: 63,5 см (25 инча). Музей на изкуствата "Метрополитън
· 
Сцена на панкратион: панкратионинът вдясно се опитва да избоде окото на противника си; съдията е на път да го удари за този фаул. Детайл от атическа червенофигурна киликса в Британския музей, 490-480 г. пр. н. е. Хр. от Вулчи, Италия.
· 
Амфора, Атина, около 332 г. пр.н.е.
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво представлява панкратионът в Древна Гърция?
О: Панкратионът е бил спорт в Древна Гърция.
Въпрос: Колко от одите на Пиндар са написани в чест на панкратианците?
О: Осем от одите на Пиндар са написани в чест на панкратиастите.
В: Каква е разликата между борбата и панкратизма?
О: При панкратиона атлетите можели да използват юмруците си, докато при борбата това не било позволено.
В: Какви са били правилата за нанасяне на удари и ритници в панкратиона?
О: Удрянето и ритането са позволени в Панкратион, но хапането и издълбаването на око или меко място с палец или пръст са забранени.
В: Каква е била целта на гръцкия борец?
О: Гръцкият борец се стремеше да повали противника си.
В: Каква е била целта на панкратиста?
А: Панкратиастът се стремял да принуди противника си да признае поражението си, като го хване в хватка, която може да счупи кост или да изкълчи става, ако той не се откаже.
В: Кой е най-известният древен панкратиаст?
О: Най-известният древен панкратиаст е Арихон от Филагея през VI в. пр.
обискирам