Екологичен отпечатък — какво е и как се измерва

Научете как се измерва екологичният отпечатък, колко ресурси използваме и защо живеем над възможностите на Земята — практични стъпки към по-устойчива консумация.

Екологичният отпечатък измерва количеството ресурси, които хората отнемат от природата, и го сравнява с количеството природни ресурси, които природата може да възстанови. Той отчита колко земеделски земи, горски площи, пасища и морска акватория са необходими, за да се произведе храната, дървесината, фуражите, фибрите и енергията, които използваме, както и площта, необходима да се абсорбират въглеродните емисии. По-просто казано, изчисленията на екологичния отпечатък отговарят на въпросите: колко природа имаме и колко използваме?

Как се измерва екологичният отпечатък

Екологичният отпечатък се изразява в "глобални хектара" (gha) — хектар с средна биопродуктивност, пригоден да произвежда дадени ресурси или да абсорбира емисии. Основните компоненти са:

• Отпечатък от въглерод — площ гори, необходима за поемане на годишните въглеродни емисии.
• Обработваема земя (arable) — площ за производство на култури.
• Пасища — площ за добитък и производство на животински продукти.
• Риболовни зони — морска/акватична площ, нужна за осигуряване на улова.
• Горски продукти — площ, използвана за добив на дървен материал и други продукти.
• Застроена земя — площ окупирана от градска и инфраструктурна територия.

Измерването обикновено използва съчетание от статистически данни за потребление, производствени коефициенти и международна търговия. Подходът е потребителски-базиран (consumption-based): той отчита ресурсите, използвани за да задоволим потреблението на дадена държава или човек, включително чрез внос, а не само местното производство.

Екологичен дефицит, резерв и "Планетни" еквиваленти

Когато сумарният екологичен отпечатък на човечеството превишава глобалния биокапацитет (способността на природата да възстановява ресурси и да поглъща отпадъци), се говори за екологичен дефицит или "overshoot". Ако отпечатъкът е по-малък от биокапацитета, има екологичен резерв.

Често се използва и образното сравнение с броя планети: например, ако цялото човечество използва 1,7 пъти повече ресурси, отколкото природата може да възстанови за година, това се интерпретира като нужда от приблизително 1,7 "планети Земя", за да поддържат този темп на потребление.

За да илюстрираме вариациите между държавите: ако всички по света консумират като гражданите на дадена държава (например Германия), броят необходими "планети" може да бъде много по-висок — в някои оценки почти 3 планети, при сегашните нива на потребление в тези държави.

Примери и числови оценки

По една оценка средностатистическият гражданин на света има екологичен отпечатък от около 2,7 глобални хектара, докато на разположение на всеки човек според световния биокапацитет има само около 1,65 глобални хектара. Това означава, че човечеството вече е надхвърлило глобалния биокапацитет със около 70% и в момента извлича стойност от натрупан "природен капитал", вместо да живее изцяло на устойчив поток от възобновяеми ресурси.

Друга важна илюстрация е датата на "Earth Overshoot Day" — денят в годината, в който човечеството изразходва ресурсите, които планетата може да възстанови за една година. След тази дата потреблението през останалата част на годината се финансира чрез намаляване на запасите от природен капитал или чрез деградиране на екосистеми.

Ограничения и критика на метода

• Екологичният отпечатък дава обобщена мярка и не отразява пълноценно всички аспекти на околната среда — например загубата на биологично разнообразие, качеството на водите или химическо замърсяване често са трудни за включване.
• Методът зависи от наличните данни и допускания (напр. коефициенти на продуктивност, коефициенти за абсорбиране на въглерод), което води до несигурности и периодични ревизии.
• Глобалните хектара не отчитат пространствените и екологично специфични характеристики — два хектара в различни региони могат да имат много различна стойност за хората и екосистемите.
• Някои критици посочват, че подходът опростява сложни социално-икономически и културни аспекти на устойчивото развитие.

Какво можем да направим — практични стъпки за намаляване на отпечатъка

• Транспорт: предпочитайте обществен транспорт, колоездене, пеши преходи и електромобили; намалете честите полети.
• Храна: намалете консумацията на червено месо и преработени храни; изберете сезонни и местни продукти.
• Енергия: повишете енергийната ефективност вкъщи (изолация, LED осветление, енергоспестяващи уреди) и преминете към възобновяеми източници, когато е възможно.
• Потребление: купувайте по-малко, избирайте качествени и дълготрайни стоки; ремонтирайте вместо да изхвърляте.
• Отпадъци: рециклирайте, компостирайте, намалете употребата на еднократни изделия.
• Информираност и влияние: използвайте калкулатори на екологичния отпечатък, подкрепяйте политики за устойчива енергия, кръгова икономика и опазване на природните ресурси.

Заключение

Екологичният отпечатък е полезен инструмент за измерване и комуникация на връзката между човешкото потребление и наличния биокапацитет. Той помага да се разбере мащабът на натиска върху природата и да се насочат политики и лични решения към по-устойчиви практики. Важно е обаче да се използва в комбинация с други показатели и контекстуална информация, за да се формират ефективни и справедливи решения за бъдещето.

Въпроси и отговори

В: Какво е екологичен отпечатък?

В: Какво се взема предвид при екологичния отпечатък?

В: На какви въпроси отговаря изчисляването на екологичния отпечатък?

О: Изчисленията на екологичния отпечатък отговарят на въпросите: колко природа имаме? И колко използваме?

В: Колко бързо човечеството използва природата в сравнение с това колко бързо се обновява?

В: Какво би било необходимо, ако всички по света консумират като определено население?

В: Какъв е екологичният отпечатък на един жител на света?

В: Как живее човечеството от гледна точка на глобалния биокапацитет?

Търсене по буква