Клубът на хашиша в Париж (1844–1849) — литературна група и експерименти

Клубът на хашиша в Париж (1844–1849): тайни сеанси на видни писатели — Бодлер, Готие, Балзак — експерименти с хашиш за вдъхновение и творчески прозрения.

Club des Hashischins, Клубът на хашиша (понякога изписван и като Club des Hashishins или Club des Hachichins), е парижка неформална литературно-интелектуална група, която през средата на XIX век изследва ефектите на наркотични вещества — предимно хашиш, за стимулиране на въображението и търсене на творчески идеи. Дейността ѝ се свързва главно с периода приблизително от 1844 до 1849 г., когато в Париж се разискват нови естетически и философски възможности в рамките на романтизма и ранния символизъм.

Членове и място на събиране

В клуба участват някои от най-известните литературни и интелектуални личности на времето. Сред тях са д-р Теофил Готие, Шарл Бодлер, Виктор Юго, Оноре дьо Балзак, Жерар дьо Нервал, Ежен Делакроа, Александър Дюма и лекарят-изследовател д-р Жак-Жозеф Моро (известен и като Moreau de Tours). Месечните "сеанси" обикновено се провеждали в Hôtel de Lauzun (по онова време Hôtel Pimodan) на остров Сен-Луи — място, което предоставяло интимна и екзотична обстановка за експериментите.

Практики — какво и как приемали

Срещите често били придружавани от театрален елемент: участниците се обличали в арабски дрехи, сервирали се специални напитки и смеси, за да се постигне желаният психоактивен ефект. По описания на очевидци и в писанията на самите участници, към кафе или друга основа се добавял хашиш заедно с подправки и други съставки — канела, карамфил, индийско орехче, шамфъстък, захар, портокалов сок, масло и дори кантариди (испанска муха). Получавала се гъста зеленикава паста или смес, наподобяваща сладко — в изворите често се споменава и терминът dawamesk (вариант на ориенталска хисишова паста), използвана за консумация.

Участниците отбелязвали разнообразни ефекти: повишено въображение, синестезични преживявания, интензивни визуални и идейни асоциации, но и объркване, тревога или промяна в характера след многократно употребяване. Някои полагали експериментален и научен подход, документирайки преживяванията си, докато други възприемали опита като художествена провокация.

Публикации и научни наблюдения

През 1846 г. д-р Моро публикува мащабно изследване, описващо своите наблюдения върху психическите състояния, свързани с хашиша. Книгата от 439 страници е озаглавена Дu haschisch et de l'aliénation mentale — на български често превеждана като "Хашиш и психични заболявания — психологически изследвания". В нея Моро систематизира случаи, симптоми и въздействието на канабиса върху психиката, като се стреми към клинично и описателно представяне на феномена.

Готие написва статията "Le Club des Hachichin", публикувана в Revue des Deux Mondes през февруари 1846 г., в която разказва за атмосферата и преживяванията по време на сеансите. Въпреки че по-късно често се появяват твърдения, че той е основател на клуба, в самата статия Готие уточнява, че лично присъства за първи път на тези срещи в посочената вечер.

Влияние, критика и упадък

Някои участници, сред които Бодлер, отбелязват творчески ползи от употребата на хашиш — стимулиране на идеите и образите. В същото време те предупреждават за риска от зависимост и промени в характера: според Бодлер наркотикът може да дава идеи, но в същото време да изтощава личността и да създава илюзии за творческа способност, която се проявява само под въздействие на наркотика.

Клубът не е оцелял дълго като организирана практика — политическите събития от 1848 г., промяната в общественото мнение, медицинските критики и нарастващото осъзнаване за вредите от редовна употреба допринасят за затихване на активността към края на 1840-те. Въпреки това опитите и описанията, свързани с Club des Hashischins, остават в историята като интересен пример за търсене на нетрадиционни техники за стимулиране на творчеството и за връзката между наркотици, литература и култура през XIX век.

Забележки за безопасността

От историческите описания трябва да се има предвид, че някои от добавките (например кантаридите) са токсични и опасни. Съвременната медицина предупрява за рисковете от целенасочена употреба на психоактивни вещества без контрол и изследвания; днешните изводи и регулации са значително по-различни от възприятията на някои участници в клуба през XIX век.

Въпроси и отговори

В: Какво представляваше Club des Hashischins?

В: Кои са били някои от членовете на клуба?

Въпрос: Къде са провеждали месечните си сеанси?

В: Какви съставки влизаха в сместа им от наркотици?

Въпрос: Писал ли е някой от членовете на клуба за преживяванията си в него?

Въпрос: Как се е отнасял Бодлер към приемането на наркотици за творчество?

Търсене по буква