Бръмбар-кликач (Elateridae) — щракащи бръмбари: описание, поведение и видове

Открий тайните на бръмбар-кликач (Elateridae): описание, поведение, уникално щракане и разнообразие от видове — от телени червеи до нощни, скокливи красавци.

Бръмбар-кликач е общото название на бръмбарите от семейство Elateridae. Наричат ги още елатери, щракащи бръмбари, пролетни бръмбари или скачачи. Тези насекоми са разпространени почти навсякъде по Земята и притежават характерната защитна способност да се хвърлят във въздуха, когато са обърнати по гръб или изплашени. Когато правят това, те издават характерен „щракащ“ звук. Бръмбарите постигат това, като използват специална структура в гърдите си: огъват ставата между частите на гръдния кош, където от едната страна на ставата има шип, а от другата - жлеб. Шипът се забива в жлеба и при внезапното освобождаване се получава „щракване“, което изхвърля бръмбара във въздуха. Ако се приземи по гръб, щракването се повтаря, докато се приземи на краката си. Кликането служи най-често за бягство от хищници и може да изхвърли бръмбара на височина между 15 и 30 см. във въздуха.

Външен вид и размери

Повечето бръмбари от семейството са сравнително дребни — обикновено с дължина под 2 см — и имат матов, тъмносив или кафяв цвят, който помага за маскиране в почвата и сред растителната покривка. Някои видове обаче са по-едри и пъстро оцветени; формата им е продълговата, с отличителна „заоблена“ глава и характерен удължен гръден щит (pronotum), покриващ част от главата. Крилата и надкрилията им позволяват полет при много видове, макар че някои са по-скоро бегачи.

Развитие и жизнен цикъл

Жизненият цикъл на елатерите включва яйца, ларви (наричани телени червеи), какавиди и възрастни бръмбари. Ларвите на бръмбарите са цилиндрични, твърди и наподобяват тел — откъдето идва и народното им име. Те живеят в почвата и могат да се развиват няколко години, в зависимост от вида и условията. Ларвите се хранят с корени, семена и органични остатъци; при някои видове това причинява значителни повреди в земеделски култури.

Поведение и екология

Елатерите са предимно нощни и активни през по-топлите месеци. Възрастните насекоми често се срещат върху растения, където се хранят с листа, цветове или нектар, но значителна част от периода на живот е свързан с почвата — особено ларвите. Като група те играят двойна роля в екосистемите: от една страна вегетарианските или кореноядни ларви могат да бъдат вредители, от друга — разграждат органична материя и служат като храна за хищници и паразитоиди.

Разпространение и разнообразие

Семейство Elateridae е описано за първи път през 1815 г. В света са известни около 9 300 вида, от които около 965 вида са регистрирани в Северна Америка. Разнообразието е най-голямо в умерените и тропични зони, но представители на семейството има почти във всички местообитания — от гори и ливади до пасища и обработваеми площи.

Икономическо значение

Някои видове елатери са важни селскостопански вредители. Ларвите (телените червеи) могат да нападат корени и подземни части на култури като царевица, картофи, зеленчуци и тревни площи, като причиняват загуби при посяване и поникване. Контролът включва агротехнически мерки (сеитбооборот, дълбока оран, своевременно засяване), културни практики (напр. примамки и капани за възрастни), използване на биологични агенти (ентомопатогенни нематоди или гъби) и — при необходимост — химични инсектициди. Изборът на подходящ метод зависи от вида, степента на зараза и екологичните изисквания.

Хищници, паразитоиди и защити

Елатерите са плячка на различни хищници — птици, земноводни, бозайници и други насекоми. Характерното „щракане“ е една от основните им защитни реакции, но някои видове имат и химически защити или използват маскировка. Паразитоиди (основно сипидни оси) и някои ентомопатогенни микроорганизми също регулират популациите им в природата.

Идентификация и наблюдение

За идентификацията на видове е важна формата на тялото, структурата на pronotum, надкрилията и антените. За земеделци и градинари наблюдението на ларвите в почвата и използването на капани за възрастни помагат за ранно откриване и оценка на риска. Ако се съмнявате дали даден бръмбар или ларва причинява щети, консултацията с местен специалист по растителна защита е полезна.

Интересни факти

• Механизмът на „щракане“ е уникална биомеханична адаптация — позволява бързо и ефективно възстановяване на позицията без използване на крака.
• Някои видове могат да издават звук, който съпровожда скока, и това може да изплаши дребни хищници или да привлече вниманието на други индивиди.
• Телата на ларвите са толкова твърди и устойчиви, че народното име „телени червеи“ отразява тяхната форма и консистенция.

Тъй като елатерите включват хиляди видове с различни навици и значение за човека и екосистемите, те остават интересна група за изследвания в таксономията, екологията и агрономията.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява бръмбарът кликач?

В: Кои са другите имена на бръмбарите с кликане?

В: Къде могат да бъдат открити бръмбарите-кликари?

В: Как бръмбарите се издигат във въздуха?

Въпрос: Защо бръмбарите щракат с щракане?

В: Колко високо могат да скочат бръмбарите, когато щракнат?

В: Какво се случва, ако един бръмбар се приземи на гърба си?

Търсене по буква