Кристин дьо Пизан, наричана понякога дьо Пизан (Венеция, 1364 г. - около 1430 г.), е италианска френска късносредновековна писателка. Родена е в семейството на италиански учен — баща ѝ е Томазо ди Бенвенуто да Пизано, лекар и секретар в службите на френския крал; семейството се установява във Франция, където младата Кристин получава необичайно добро за времето си образование и достъп до книги и библиотеки. Тя прекарва по-голямата част от детството си и целия си зрял живот в Париж, а в по-късни години се оттегля в абатството в Поаси. Пише предимно на приетия от нея език — среднофренски, макар да познава и италианския и латинския език като източници и езиков фон. С възможността да печели от перото си тя отправя предизвикателство към доминираната от мъже сфера на изкуството и обществената мисъл; днес често е позната като първата професионална писателка в Европа.
Ранни години и личен живот
Омъжва се през 1380 г. на около 15 години за Етиен дьо Кастел и има деца. След смъртта на съпруга си около 1389 г. тя остава сама с грижите за семейството и преживява финансови затруднения — именно в този период започва да пише професионално, като се обръща към покровители от кралския двор и към поръчки за хвалебствия, туини и политически трактати. Нейното положение при двора ѝ дава достъп до влиятелни кръгове и до широк кръг от читатели.
Писателска кариера и основни произведения
Пише както поезия, така и прозаични произведения. Съставя панегирични стихотворения, политически трактати, морални напътствия и ръководства за поведение. През близо 30-годишната си кариера (между 1399 и 1429 г.) тя написва приблизително 41 произведения, които варират от кратки поетични клишета до обемни сборници с примери и поуки за управници и за жени.
Сред по-известните ѝ творби са Le Livre de la Cité des Dames (в превод „Книга за града на дамите“) и свързаните с него практични наръчници като Le Trésor de la Cité des Dames, които събират биографии и примери за добродетелни жени от историята, митологията и Свещеното писание. Тя също така написва критични отговори на популярни средновековни текстове, в които защитава дамите от пошли и обидни представи, както и трактати по военна практика и рицарство (например Le Livre des Fais d’Armes et de Chevalerie, около 1410 г.). Имаше биографии и книги с практически съвети за жени, написани с цел да предложат добри образци на поведение и умения за управление на дома и социалния живот.
Тематика, стил и влияние
Кристин използва богата алегорична и реторична техника, често привеждайки исторически примери (exempla) за да оспори стереотипите за жените. Нейните творби съчетават морални поуки, политически размисли и лично становище — тя адресира и граждански и военни въпроси, включително обстановката по време на Стогодишната война и вътрешните борби във Франция. Някои от нейните текстове са прям отговор на мъжки автори и на популярен мъжки дискурс (например Roman de la Rose), в които тя защитава правото на жените на уважение, образование и обществена роля.
Влиянието ѝ се разпространява в цяла Европа: нейните ръкописи се размножават, често с богати илюстрации, и достигат до различни дворове и книжовни среди. Тя вдъхновява по-късни писателки и мислители и поставя основите на дискусията за правата и образованието на жените в ранната модерна епоха. Някои съвременни изследователи я разглеждат като предтеча на феминистката критика, докато други предупреждават срещу анахронични тълкувания и посочват, че много от нейните позиции са формулирани в рамката на християнската и дворянската морална парадигма на нейното време.
Наследство
Днес Кристин дьо Пизан е обект на интензивни изследвания в областта на литературната история, женските изследвания и средновековната култура. Нейните произведения се изучават като важен източник за разбирането на обществени нагласи към пола, образование и власт през късното Средновековие. Оригиналните ѝ ръкописи и илюстрирани копия са ценни свидетелства за средновековното книгоиздаване и за това как идеите ѝ са циркулирали из европейските културни среди.
Кристин дьо Пизан остава паметна фигура като писателка, която успя да превърне словото в професия и да използва перото си както за препитание, така и за формулиране на смели обществени и морални позиции.
