Кристофър Ерик Хитчънс (13 април 1949 г. – 15 декември 2011 г.) е англо-американски писател, есеист, журналист, филосфски критик и известен атеист. Пише есета, рецензии и политически анализи за редица медии – сред които списания, като The Nation, Free Inquiry, Slate и дългогодишно за Vanity Fair. Хичънс е привърженик на светския хуманизъм и е една от най-популярните и спорни фигури в движението, наричано нов атеизъм.
Роден е в Портсмът, Англия, и получава образование в колежа Балиол, Оксфорд. След дипломирането си през 1970 г. започва кариерата си като журналист и критик, като в различни периоди е публикувал статии и в други големи издания. През 1982 г. се премества във Вашингтон, окръг Колумбия, а през 2007 г. приема и американско гражданство, като остава широко разглеждана фигура и в британския, и в американския интелектуален живот.
През 1988 г. научава от баба си, че майка му е еврейка, но е пазила религията си в тайна. Хичънс остава атеист и не приема никаква религиозна вяра. За религиозните си възгледи започва да пише открито и системно в книгата си "Бог не е велик: как религията отравя всичко" (2007), която предизвиква широка обществена дискусия и голям медиен отзвук.
Писателска и журналистическа кариера
Хичънс пише за широк кръг теми: литература, политика, история, религия и култура. Отличава се със саркастичен стил, остроумие и склонност към провокация. Сред по-известните му книги и сборници са (избрани):
- Letters to a Young Contrarian (2001)
- The Missionary Position (за Мадър Тереза, 1995)
- Thomas Jefferson: Author of America (2005)
- God Is Not Great: How Religion Poisons Everything (2007)
- The Portable Atheist (редакция, 2007)
- Hitch-22 (мемоари, 2010)
- Arguably (сборник есета, 2011)
Активизъм, позиции и противоречия
Хичънс е известен с публичните си дебати и участия в медийни дискусии. Той остро критикува религиите, тоталитаризма и злоупотребите с власт, като същевременно подкрепя интервенционистка външна политика в редица случаи — позиция, която му носи както привърженици, така и силни критики. Неговите писания често са провокативни и полемични; той не пести критика към популярни личности и институции, сред които и фигури като Мадър Тереза.
Работа на терен и личен опит
Хичънс често използва личния си опит при писането. Пътува и отразява конфликти — преживява обстрел в Сараево, задържан е в затвор в Чехословакия, а през 2008 г. е жестоко пребит в Бейрут, Ливан. През 2009 г. той публично се съгласява да бъде подложен на водна дъска (узпотребено за симулация на изтезание), пишейки в Vanity Fair: "Ако уотърбордингът не представлява изтезание, тогава няма такова нещо като изтезание". Тези и други прояви служат за илюстрация на неговата готовност да поставя собствената си кожа на риск в името на журналистиката и аргументацията.
Болест и смърт
През 2010 г. Хичънс е диагностициран с рак на хранопровода. Въпреки тежката диагноза, продължава да пише и да участва в публични дискусии до последните месеци от живота си. Хичънс умира на 15 декември 2011 г.; причината за смъртта е рак на хранопровода, след кратък и внимателно проследен период на лечение.
Наследство
Кристофър Хичънс остава в историята като една от най-ярките и спорови фигури на съвременната интелектуална сцена — писател, който съчетава литературна култура, политическа ангажираност и безпощадна критика на авторитетите. Неговите книги и статии продължават да бъдат четени, цитирани и дискутирани, а стилът му — прям, ироничен и често конфронтационен — оказва влияние върху следващото поколение публицисти и критически мислители.