Цератозаври (Ceratosauria) — група тероподни динозаври от Юра и Креда

Цератозаврите са група тероподни динозаври. Те са дефинирани като "всички тероподи, които имат по-късни общи предци с цератозавъра, отколкото с птиците".

Ceratosauria включва тероподите от горна юра до горна креда Ceratosaurus, Elaphrosaurus и Abelisaurus, които се срещат главно в южното полукълбо.

Най-старият известен цератозавър е от средната юра на Патагония - Eoabelisaurus. Той предхожда с повече от 40 млн. години най-стария със сигурност известен представител на линията. Почти пълният скелет на Eoabelisaurus показва най-ранните еволюционни етапи на характерната за абелизаврите модификация на предния крайник.

Първоначално Ceratosauria е включвала гореспоменатите динозаври, както и Coelophysis и Dilophosaurus от горен триас до долна юра. Това е предполагало много по-ранна дивергенция на цератозаврите от другите тероподи. Последните проучвания обаче показаха, че целофизиозите и дилофозаврите не образуват естествена група с другите цератозаври, поради което те са изключени от тази група.

Описание и отличителни черти

Цератозаврите са разнообразна група хищни динозаври, вариращи по размер от дребни (неплатно няколко десетки килограма) до големи месоядни форми (няколко тонa). Общи анатомични белези, които често се срещат при различни представители, включват:

• Черепни особености: често с различни орнаменти—напр. носни рогове при Ceratosaurus или двойни рога над очите при Carnotaurus, широки и здрави черепи при абелизавридите.
• Редуцирани предни крайници: особено изразено при абелизавридите, където предните крайници са къси и мускулно ограничени; ранните форми като Eoabelisaurus показват начални стадии на тази редукция.
• Зъбна структура и челюсти: вариабилна – от по-тесни и остри зъби при лов на малки животни до по-дебели и закръглени зъби при някои абелизавриди, пригодени за рязане и дърпане на месо.
• Тялото и опашката: някои цератозаври (напр. Ceratosaurus) имат редица плитки остеодерми по гърба; крайниците и начинът на придвижване варират значително между подгрупите.

Систематика и еволюция

В рамките на Ceratosauria се различават няколко основни клaда. Най-често сечено е разграничението на базални цератозаври (например Ceratosaurus) и по-напредналите неоцератозаври (Neoceratosauria), които включват Abelisauroidea — със семейства като Abelisauridae и Noasauridae. Абелизавридите представляват характерна радиация през креда, особено в южните континенти.

Исторически някои примитивни тероподи като Coelophysis и Dilophosaurus бяха включвани в Ceratosauria, но последващите филогенетични анализи показаха, че тези родове са по-базални или принадлежат към други клaди и вече не се считат за част от цератозаврите.

Палеобиология и разпространение

Цератозаврите са били основни хищници в много екосистеми, особено в южните континенти през креда, където абелизавридите често заемали върховна хищническа ниша. Разпространението им включва находки от Северна Америка (напр. Ceratosaurus в Morrison Formation), Африка, Южна Америка, Индия, Мадагаскар и Европа. Наличието на най-стари представители в Патагония (напр. Eoabelisaurus) подкрепя идея за важна роля на Гондвана в ранната еволюция на групата.

Поведенческите интерпретации се основават на анатомията: абелизавридите с къси, здрави черепи вероятно са използвали главата като основен „инструмент“ за улавяне и разкъсване на плячка, докато дългите и бързи ноазавриди са могли да ловуват по-малки, бързи животни. Намалените предни крайници предполагат, че ръцете са имали второстепенна роля в улавянето на плячка.

Фосилен запис и важни находки

Фосилите на цератозаврите са познати от средна юра до края на кредата. Ключови находки и родове, които илюстрират разнообразието на групата, са:

• Eoabelisaurus — средна юра, Патагония: важен за разбирането на ранната еволюция на абелизавридните черти, особено редукцията на предните крайници.
• Ceratosaurus — горна юра, Северна Америка: класически представител с ясно изразен носен рог и остеодерми.
• Абелизавриди от креда (напр. Carnotaurus, Majungasaurus, Abelisaurus) — представят крайна специализация и широкото разпространение на групата в Гондвана.
• Elaphrosaurus — известен от Танзания; дребен, лек и бърз теропод, често свързван с по-леки екологични ниши.

Значение и изводи

Цератозаврите представляват важна еволюционна линия сред тероподите, демонстрираща независими пътища на специализация (например редукция на крайниците при абелизавридите). Изучаването им допринася за по-добро разбиране на диверсификацията на хищниците през мезозоя и на биогеографските процеси, които са оформили фауните на южните континенти по време на креда.

Въпроси и отговори

В: Какво представляват цератозаврите?

В: Как се определят цератозаврите?

В: Кои тероподи са включени в Ceratosauria?

В: Кой е най-ранният известен цератозавър?

В: Какво разкрива почти пълният скелет на еоабелизавъра?

В: Кои тероподи първоначално са били включени в Ceratosauria, но по-късно са изключени?

Въпрос: В кое полукълбо се срещат основно цератозаврите?

Търсене по буква