Харонозавър: ламбеозавърски хадрозавър от късна креда в Китай

Харонозавър — гигантски ламбеозавърски хадрозавър от късна креда в Китай, 13 м дължина, кух гребен като Parasaurolophus, открит в провинция Хейлундзян

Харонозавърът е род хадрозавър (гурумозаврид, ламбеозаврини), живял в самия край на горната креда, преди около 65 милиона години. Останките му са открити в провинция Китай (Хейлундзян) и представляват важен пример за разнообразието на ламбеозаврините в източна Азия в края на кредата.

Откритие и класификация

Таксономичната позиция на Харонозавъра го поставя сред ламбеозаврините — група хадрозаври, характеризираща се с наличие на кухи гребени върху черепа. Родът е известен основно от частичен череп и няколко допълнителни кости, намерени в едни и същи скални образувания. Откритите екземпляри включват останки от възрастен и от млад индивид, което позволява предположения за онтогенетичното (възрастово) развитие на гребена и други черти.

Анатомия и размер

Харонозавърът е бил много голям ламбеозавърски хадрозавър — с приблизителна дължина около 13 м. Частичният череп показва удължен, назад издаден кух гребен, наподобяващ този на Parasaurolophus от Северна Америка. Останките от скелета, в това число бедрени кости, дават допълнителна информация за телосложението — дължината на бедрената кост е достигала около 1,35 м (около 4,5 фута), което е характерно за големите видове хадрозаври и подсказва масивна, добре развити крайници.

Функции на гребена

Функцията на дългия кух гребен най-вероятно е била многокомпонентна. Възможните роли включват:

• Акустични — служел като резонатор за издаване на призиви и сигнали между индивидите;
• Визуална комуникация — гребенът вероятно е бил използван при разпознаване между видове и полове, както и при демонстрации в поведението за размножаване;
• Онтогенетична промяна — наличието на млади и възрастни екземпляри в същия район дава основание да се предполага, че формата и размерът на гребена са се променяли с възрастта.

Палеоекология и начин на живот

Като типичен хадрозавър, Харонозавърът е бил тревопасен динозавър, който вероятно се е хранил с разнообразна растителност — от ниски храсти до високо листни части на дървета, използвайки ефективните си дентални „батерии“ за смилане на растителна материя. Живял е в среда, свързана с речни низини и крайбрежни равнини (спецификата на седимента в находището предполага подобни местообитания), където са се събирали и други динозаври, влечуги и водни организми.

Научно значение

Частичният череп на Харонозавъра, приличащ на този на северноамериканския Parasaurolophus, показва, че подобни гребени са били разпространени при ламбеозаврините и в Азия. Това не предполага непременно съществуването на Берингов сухоземен мост през периода креда — през този интервал Северна Америка и Източна Азия не са били в непосредствена близост. По-вероятно е сходството да отразява общи (базисни) черти в еволюцията на групата или конвергентни адаптации към сходни екологични или социални потребности. Формата на черепа при ламбеозаврините може да се разглежда като базисна характеристика за някои клонове в групата.

Откритията от Хейлундзян добавят важни данни за разпространението, разнообразието и еволюцията на ламбеозаврините в източната част на Евразия през късната креда и помагат да се проследят промени в морфологията и поведението на тези социални тревопасни динозаври преди масовото измиране в края на кредата.

Въпроси и отговори

В: Какво е Харонозавър?

В: Къде са намерени останките на харонозавъра?

В: На какво прилича частичният череп на харонозавъра?

В: Какво показва приликата между харонозавъра и парасавролофа?

В: Дали приликата между Charonosaurus и Parasaurolophus предполага, че през периода креда е съществувал Берингов мост?

Въпрос: Колко голям е бил харонозавърът?

В: Каква информация дават останките от възрастни и млади хадрозаври, открити в същия район като харонозавъра?

Търсене по буква