Тихон Хренников — биография на съветски композитор и политически ръководител
Тихон Хренников — биография на съветски композитор и политически ръководител: кариера, ролята му в конф. 1948, противоречия и разкаяние след разпада на СССР.
Тихон Хренников (роден в Елец, Руска империя, 10 юни 1913 г.; починал в Москва, 14 август 2007 г.) е руски музикант, известен като композитор и пианист. Той участва активно в музикалната политика на страната си, тогава Съветски съюз, и остава една от най-противоречивите фигури на съветската културна сцена през втората половина на XX век. Много хора го критикуваха — особено в западните страни — поради ролята му в идеологическите кампании срещу намеренията за творческа свобода в съветската музика. Най-известният спорен момент е неговото участие в конфронтационната кампания през 1948 г., когато някои от най-утвърдените съветски композитори, сред които Шостакович и Прокофиев, са призовани да се откажат публично от част от творчеството си и да обещаят да пишат „по-добра“ (по партийни критерии) музика.
Ранен живот и образование
Хренников получава музикално образование в ранна възраст и се утвърждава като пианист и композитор. В своята творческа работа той съчетава елементи на симфонична и камерна музика, опери, песни и филмова музика. Неговият стил често съответства на изискванията за социалистически реализъм — ясна мелодия, достъпна форма и теми, които да възхваляват социалистическите идеали и героите на епохата.
Творческа кариера
През кариерата си Хренников създава голям обем музика: симфонии, опери, балетна и филмова музика, камерни произведения и множество песни. Неговите произведения често бяха широко изпълнявани в Съветския съюз и ползваха привилегирован достъп до сцени и издателства благодарение на високия му обществен и партиен статус. За авторския си труд той получава държавни признания и награди, които подчертават значението му за официалната култура.
Политическа роля и противоречия
През 1948 г. Хренников става секретар на Съюза на съветските композитори — позиция, която заемаше фактически до разпадането на Съветския съюз през 1991 г. В тази длъжност той изпълняваше контролни и административни функции: наблюдаваше творческите изяви на композиторите, оценяваше съответствието на музиката с идеологическите изисквания и имаше влияние върху публичните изпълнения и издателските решения. В периода на Сталин творците трябваше да внимават за съдържанието и формата на своите произведения; музиката, както и останалите изкуства, се очакваше да утвърждава образа на „великата страна“ и да изгражда социалистическа морална и естетическа рамка. Ако творба не отговаряше на тези очаквания, авторът можеше да бъде подложен на критика, лишен от възможности за работа или дори подложен на репресии.
Ролята на Хренников в тези процеси е силно дискутирана. Критиците му го обвиняват, че активно е участвал в преследването и кариерното унищожаване на различни композитори и че е бил съучастник в партийните чистки срещу „формализма“. Поддръжниците и някои последващи изследвания обаче дават по-нюансиран образ: според тях Хренников понякога е използвал позицията си, за да смекчи последиците за отделни творци или да им осигури изпълнения и издателски възможности в условия, когато личният и професионалният избор често е бил между компромис и пълно изключване.
След 1991 г. и оценка на наследството
След разпадането на Съветския съюз Хренников е поставен под силна критика. Той публично изразява известно съжаление за някои свои действия в миналото, но много критици и наблюдатели остават скептични относно искреността и мащаба на това покаяние. Оценката на неговото поведение и на мястото му в историята на съветската музика остава сложна и противоречива: едни посочват заслугите му като организатор и защитник на официалната музикална институция, други — вината за участието в репресивни идеологически кампании.
Съвкупност от факти
- Дълголетна кариера като композитор и пианист, с произведения в различни жанрове.
- Дългогодишен ръководител на съюзни музикални структури (секретар на Съюза на съветските композитори от 1948 до 1991 г.), с голямо влияние върху културната политика.
- Силно противоречива фигура: както критикувана за ролята си в идеологическите кампании, така и защитавана като човек, опитвал се да навигира между изискванията на властта и защитата на колегите си.
Днес историческата оценка на Хренников продължава да бъде предмет на дебати сред музиковедите, историците и обществото — между признаването на неговите музикални приноси и критиката за участието му в една от най-репресивните културни среди на XX век.
Тихон Хренников
Живот и кариера
Тихон Хренников е най-малкото от десет деца, родено в семейство на търговец на коне в град Елец в руската Липецка област в Централна Русия. Семейството му започва да го учи на китара и мандолина. Когато е на девет години, той започва да учи пиано, а на 13 години започва да композира. Три години по-късно е изпратен в Музикалната академия в Гнесин, където учи при композитора Михаил Гнесин. През 1932 г. постъпва в Московската консерватория. Учи композиция при Виссарион Шебалин и пиано при известния педагог Хайнрих Нойхаус, който по-късно е учител на Емил Гилелс и Святослав Рихтер.
Ранните му творби включват симфония, концерт за пиано и опера по книгата "В бурята", която е създадена по романа "Самота", любима книга на Сталин. Музиката му винаги е весела и енергична. Пише музика за 22 филма и много патриотични песни. Прави всичко възможно, за да угоди на Сталин, и скоро става секретар на Съюза на съветските композитори.
През 1948 г. той ръководи конференция, на която Шостакович, Прокофиев, Мясковски и Шебалин (който е бил негов учител) са обявени за лоши "формалисти". Думата "формалист" няма никакво значение в музиката, но е използвана от политиците, за да се опише всеки, който не се подчинява на насоките на политиците. На конференцията Хренников заяви, че "ще спрем всички прояви на формализъм и народен упадък".
Шостакович дава приятелски съвети на Хренников за операта му "В бурята", но Хренников се ядосва, че го критикуват, и сега може да си върне. Шостакович прави сатирични забележки за Хренников в операта "Райок", която никога не показва на никого и която е намерена сред документите му след смъртта му през 1975 г.
След разпадането на Съветския съюз Хренников публикува книгата "Така беше". В нея той казва, че всички е трябвало да се подчиняват на политическите правила, а той само е правил това, което са правили всички останали. След това обаче той пише някои лоши неща за Шостакович. Хренников е бил враг и на композитора Алфред Шнитке. Той забранява да се свири негова музика и е бесен, когато тя се изпълнява в други страни. Забранява и музиката на други композитори, които днес са станали известни, като София Губайдулина и Виктор Суслин.
Хренников обаче не е бил толкова лош. През 50-те години на ХХ век той подкрепя Шостакович и Прокофиев за получаването на Сталинските награди. Той също така кани Стравински, който е в изгнание в САЩ, да посети отново Съветския съюз през 1962 г.
Когато е на осемдесет години, Хренников продължава да композира много комични опери, оперети и балети. Те винаги са имали мелодии, които са били лесни за възприемане от хората.
Съветската държава му дава много награди за свършената от него работа: три награди "Сталин", Държавна награда на СССР и Ленинска награда. Преди смъртта си той дори е награден от Владимир Путин, което създава впечатлението, че Русия може би се връща към ценностите си от миналото.
Умира в Москва на 94-годишна възраст.
Въпроси и отговори
В: Кой е Тихон Хренников?
О: Тихон Хренников е руски музикант, композитор и пианист, роден в Руската империя през 1913 г. и починал в Москва през 2007 г.
Въпрос: С какво се е прочул, че е особено запомнен?
О: Особено запомнен е с това, което направи на една неприятна конференция през 1948 г., когато някои от най-известните съветски композитори, сред които Шостакович и Прокофиев, бяха накарани да кажат, че съжаляват за музиката, която са написали, и че в бъдеще ще композират по-добра музика.
В: Как трябваше да внимават музикантите по време на Съветския съюз?
О: По време на Съветския съюз, особено по времето на Сталин, музикантите е трябвало да бъдат много внимателни по отношение на това, което композират, тъй като музиката е трябвало да накара хората да се чувстват щастливи, че живеят във велика страна като Съветския съюз. Ако композиторите пишеха музика, която политиците не харесваха или не разбираха, животът им ставаше много труден, тъй като музиката им не можеше да бъде изпълнявана и можеше дори да бъдат изпратени в затвора.
Въпрос: Каква длъжност е заемал Тихон Хренников в периода 1948-1991 г.?
О: В периода 1948-1991 г. Тихон Хренников заема длъжността секретар на Съюза на съветските композитори, докато Сталин е диктатор.
В: Как можем да преценим справедливо действията му днес?
О: Днес ни е трудно да преценим справедливо действията му, тъй като той е оцелял, правейки това, което са му казали съветските диктатори. След разпадането на Съветския съюз той се опита да каже, че съжалява за това, което е направил, но е трудно да се прецени дали това извинение е било искрено или не.
Въпрос: Какъв вид послание е трябвало да предаде изкуството през този период?
О: През този период изкуството трябваше да предаде послание, че хората трябва да се чувстват щастливи, че живеят във велика страна като Съветския съюз.
обискирам