Тихон Хренников
Тихон Хренников (роден в Елец, Руска империя, 10 юни 1913 г.; починал в Москва, 14 август 2007 г.) е руски музикант. Той е композитор и пианист Участва в музикалната политика на страната си, която тогава е Съветски съюз. Много хора го мразеха, особено в западните страни. Особено е запомнен с това, което прави на неприятната конференция през 1948 г., когато някои от най-известните съветски композитори, сред които Шостакович и Прокофиев, са накарани да кажат, че съжаляват за музиката, която са написали, и че в бъдеще ще композират по-добра музика.
По времето на Съветския съюз, и особено при Сталин, музикантите е трябвало много да внимават какво правят и как композират. Музиката, както и всички изкуства, трябваше да накара хората да почувстват, че са щастливи да живеят във велика страна като Съветския съюз. Ако композиторите пишеха музика, която политиците не харесваха или не разбираха, животът им ставаше много труден: не им се разрешаваше да композират, а музиката им не можеше да се изпълнява. Може дори да бъдат изпратени в затвора. Тихон Хренников става секретар на Съюза на съветските композитори през 1948 г., по времето, когато Сталин е диктатор. Той продължава да работи на тази длъжност до разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Той следи всички музиканти да се подчиняват на политическите си ръководители.
Днес ни е трудно да преценим справедливо действията на Хренников. Той е оцелял, защото е направил това, което са му казали съветските диктатори. След разпадането на Съветския съюз той се опитва да каже, че съжалява за това, което е направил. Трудно е да се прецени дали наистина е имал това предвид.
Тихон Хренников
Живот и кариера
Тихон Хренников е най-малкото от десет деца, родено в семейство на търговец на коне в град Елец в руската Липецка област в Централна Русия. Семейството му започва да го учи на китара и мандолина. Когато е на девет години, той започва да учи пиано, а на 13 години започва да композира. Три години по-късно е изпратен в Музикалната академия в Гнесин, където учи при композитора Михаил Гнесин. През 1932 г. постъпва в Московската консерватория. Учи композиция при Виссарион Шебалин и пиано при известния педагог Хайнрих Нойхаус, който по-късно е учител на Емил Гилелс и Святослав Рихтер.
Ранните му творби включват симфония, концерт за пиано и опера по книгата "В бурята", която е създадена по романа "Самота", любима книга на Сталин. Музиката му винаги е весела и енергична. Пише музика за 22 филма и много патриотични песни. Прави всичко възможно, за да угоди на Сталин, и скоро става секретар на Съюза на съветските композитори.
През 1948 г. той ръководи конференция, на която Шостакович, Прокофиев, Мясковски и Шебалин (който е бил негов учител) са обявени за лоши "формалисти". Думата "формалист" няма никакво значение в музиката, но е използвана от политиците, за да се опише всеки, който не се подчинява на насоките на политиците. На конференцията Хренников заяви, че "ще спрем всички прояви на формализъм и народен упадък".
Шостакович дава приятелски съвети на Хренников за операта му "В бурята", но Хренников се ядосва, че го критикуват, и сега може да си върне. Шостакович прави сатирични забележки за Хренников в операта "Райок", която никога не показва на никого и която е намерена сред документите му след смъртта му през 1975 г.
След разпадането на Съветския съюз Хренников публикува книгата "Така беше". В нея той казва, че всички е трябвало да се подчиняват на политическите правила, а той само е правил това, което са правили всички останали. След това обаче той пише някои лоши неща за Шостакович. Хренников е бил враг и на композитора Алфред Шнитке. Той забранява да се свири негова музика и е бесен, когато тя се изпълнява в други страни. Забранява и музиката на други композитори, които днес са станали известни, като София Губайдулина и Виктор Суслин.
Хренников обаче не е бил толкова лош. През 50-те години на ХХ век той подкрепя Шостакович и Прокофиев за получаването на Сталинските награди. Той също така кани Стравински, който е в изгнание в САЩ, да посети отново Съветския съюз през 1962 г.
Когато е на осемдесет години, Хренников продължава да композира много комични опери, оперети и балети. Те винаги са имали мелодии, които са били лесни за възприемане от хората.
Съветската държава му дава много награди за свършената от него работа: три награди "Сталин", Държавна награда на СССР и Ленинска награда. Преди смъртта си той дори е награден от Владимир Путин, което създава впечатлението, че Русия може би се връща към ценностите си от миналото.
Умира в Москва на 94-годишна възраст.
Въпроси и отговори
В: Кой е Тихон Хренников?
О: Тихон Хренников е руски музикант, композитор и пианист, роден в Руската империя през 1913 г. и починал в Москва през 2007 г.
Въпрос: С какво се е прочул, че е особено запомнен?
О: Особено запомнен е с това, което направи на една неприятна конференция през 1948 г., когато някои от най-известните съветски композитори, сред които Шостакович и Прокофиев, бяха накарани да кажат, че съжаляват за музиката, която са написали, и че в бъдеще ще композират по-добра музика.
В: Как трябваше да внимават музикантите по време на Съветския съюз?
О: По време на Съветския съюз, особено по времето на Сталин, музикантите е трябвало да бъдат много внимателни по отношение на това, което композират, тъй като музиката е трябвало да накара хората да се чувстват щастливи, че живеят във велика страна като Съветския съюз. Ако композиторите пишеха музика, която политиците не харесваха или не разбираха, животът им ставаше много труден, тъй като музиката им не можеше да бъде изпълнявана и можеше дори да бъдат изпратени в затвора.
Въпрос: Каква длъжност е заемал Тихон Хренников в периода 1948-1991 г.?
О: В периода 1948-1991 г. Тихон Хренников заема длъжността секретар на Съюза на съветските композитори, докато Сталин е диктатор.
В: Как можем да преценим справедливо действията му днес?
О: Днес ни е трудно да преценим справедливо действията му, тъй като той е оцелял, правейки това, което са му казали съветските диктатори. След разпадането на Съветския съюз той се опита да каже, че съжалява за това, което е направил, но е трудно да се прецени дали това извинение е било искрено или не.
Въпрос: Какъв вид послание е трябвало да предаде изкуството през този период?
О: През този период изкуството трябваше да предаде послание, че хората трябва да се чувстват щастливи, че живеят във велика страна като Съветския съюз.
