Симфония №9, оп.125 в ре минор — Хорова симфония на Бетовен (Ода на радостта)

Симфония № 9 в ре минор оп. 125 (Хорова симфония) на Лудвиг ван Бетовен е едно от най-известните и влиятелни музикални произведения в световната култура. Композирана в началото на 1820-те години, тя има премиера във Виена през май 1824 г. и остава знаково постижение в историята на симфоничната музика.

Симфонията е мащабно музикално произведение за оркестър, но се отличава с това, че в последната си част участват и певци: четирима солисти (сопран, алт, тенор и бас)) и хор. Това е причината тя да бъде наричана „хорова“ симфония. Произведението е необичайно дълго за своето време — обикновено продължава повече от час — и обединява симфонични и вокални елементи по новаторски начин.

Симфонията има четири части. Първата част е в сонатна форма. Втората и третата част са в обратен ред в сравнение с традиционните симфонии: втората е скерцо, а третата представлява бавна, лирична част, изградена като тема и вариации. В последната част Бетовен поставя думи от стихотворение на Фридрих Шилер, известен немски поет (1759–1805). Стихотворението се нарича Ode an die Freude (на английски: Ode to Joy) и носи послание за човешка братска солидарност, радост и стремеж към мир и хармония.

Основната мелодия на финала — познатата „Ода на радостта“ (певческият мотив, започващ с думите „Freude, schöne Götterfunken, Tochter aus Elysium“) — е една от най-разпознаваемите мелодии в света. Част от чарa ѝ е простотата: първите фрази използват само пет съседни тона (в примера в тоналност C могат да се изпишат C, D, E, F, G), което прави темата лесна за запомняне и за изпълнение от деца и аматьори. Когато мелодията се появява за първи път в симфонията, тя е изпълнена от виолончелата и контрабасите, преди да бъде развитa и да достигне певците и целия оркестър.

През 1972 г. мелодията от последната част бе приета като европейски химн — виж национален химн на Европа. По-късно, през 1985 г., тя беше официално възприета и от тогавашните европейски общности, а един от известните оркестрови аранжименти за официални церемонии е подготвен от Херберт фон Караян.

Бетовен работи по идеята за тази симфония в продължение на години. Още през 1817 г. той започва да чертае първи идеи; през 1822 г. решава да използва стихотворението на Шилер; голяма част от партитурата е написана през 1823 г., а творбата е завършена през 1824 г. Премиерата се състои през май 1824 г. във Виена; диригент официално е Бетовен, макар че за ръководството на изпълнението е съдействал и един от помощниците му поради силното му влошаване на слуха. Разказва се легендарната сцена след края на изпълнението: Бетовен се чуди защо публиката не аплодира, тъй като самият той е бил почти глух, и някой го накарал да се обърне — тогава той вижда бурните възторзи на зрителите.

Наследството на Деветата симфония е огромно: тя въздейства върху развитието на симфоничната форма, разширява границите на това какво може да бъде една симфония, и остава често изпълнявано и записвано произведение. Текстът на Шилер и идеята за човешката братска любов правят последната част подходяща за публични и официални събития, от концерти до международни церемонии. Симфонията присъства широко в популярната култура, киното и медиите и продължава да вдъхновява изпълнители и слушатели по целия свят.

Кратко описание на частите (по функции, без подробни темпo маркировки):

  • Първа част — мащабна, в сонатна структура; представя основните мотиви и ги развива.
  • Втора част — скерцо с енергичен, ритмичен характер.
  • Трета част — бавна, лирична част, изградена като тема и вариации.
  • Четвърта част — финалът, в който са включени солисти и хор и се изпълнява текстът на Шилер.

Тази симфония остава едновременно музикално и културно послание за радост, достойнство и човешка съвместимост — причини, поради които тя и до днес заема видно място в концертните програми и в световната музикална памет.

Лудвиг ван Бетховен е бил почти напълно глух, когато пише деветата си симфония.Zoom
Лудвиг ван Бетховен е бил почти напълно глух, когато пише деветата си симфония.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Симфония № 9 в ре минор, оп. 125?


О: Симфония № 9 в ре минор, оп. 125 е симфония, написана от Лудвиг ван Бетовен, и е едно от най-известните музикални произведения, писани някога. Това е музикално произведение за оркестър с четири части и включва пеене в последната част.

Въпрос: Какво означава "хор"?


О: "Choral" означава "за хор" и се отнася до факта, че в последната част на Симфония № 9 пеят четирима солисти (сопран, алт, тенор и бас) и хор.

Въпрос: Кое стихотворение използва Бетховен за своята симфония?


О: За симфонията си Бетховен използва поемата на Фридрих Шилер Ode an die Freude (на български: Ода на радостта), която съдържа силно послание за съвместен живот в мир и хармония по време на Френската революция, когато тези идеи стават много важни в Европа.

Въпрос: Колко време трае тази симфония?


О: Тази симфония трае повече от час, което е необичайно за нейния период.

Въпрос: Какъв тип форма има първата част?


О: Първата част има сонатна форма.

AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3