Джордж Вашингтон Кембъл (9 февруари 1769 г. - 17 февруари 1848 г.) е американски държавник. През 1803 г. е избран в Камарата на представителите на Съединените щати като представител от конгресния район на Тенеси. Работи в Камарата на представителите в периода 1805-1809 г., в 8-ия, 9-ия и 10-ия конгрес. По време на 10-ия Конгрес е председател на Комисията по начините и средствата. Той е и един от ръководителите, назначени през 1804 г. да проведат изслушванията за импийчмънт на Джон Пикеринг, съдия от Окръжния съд на Съединените щати за окръг Ню Хемпшир, а по-късно през същата година - изслушванията за импийчмънт на Самюъл Чейс, асоцииран съдия във Върховния съд на Съединените щати.
Кембъл е представител на епохата на ранната републиканска политика и е свързан с Демократическо-республиканската партия, която доминира политическия живот в началото на XIX век. По образование е юрист и за кратко практикува адвокатска професия в Тенеси, където изгражда мрежа от политически връзки и бързо се утвърждава като видна фигура в щатската и федералната политика.
В камарата Кембъл се отличава с интерес към финансовите и законодателните въпроси, което го довежда до ръководни позиции в комисии, имащи важна роля в оформянето на федералния бюджет и данъчната политика. Неговото участие в процедурите по импийчмънт отразява активното ангажиране на Конгреса с контрол над съдебната власт в първите десетилетия след основаването на държавата.
По-нататък в кариерата си Кембъл заема и други висши държавни и дипломатически постове — сред тях са места в Сената на Съединените щати, ръководни функции във финансовото ведомство и дипломатически назначения. Благодарение на комбинацията от законодателен опит, познания по финансови въпроси и дипломатическа дейност, той остава в историята като значим представител на политическата класа от ранния период на американската република.
Джордж Вашингтон Кембъл умира на 17 февруари 1848 г. Наследството му включва принос към развитието на федералните финансови институции и примери за активна парламентарна контролна практика, особено по въпроси, свързани с отговорността на висши държавни служители пред Конгреса.
