Джордж Уелс Бидъл (22 октомври 1903 г. - 9 юни 1989 г.) е американски генетик, известен с приносите си в развитието на биохимичната генетика и с формулирането на връзката между гени и ензими.

През 1958 г. той печели Нобелова награда за физиология или медицина заедно с Едуард Татум; двамата си поделят наградата с Джошуа Ледерберг, който работи с Татум върху бактериалната генетика. Нобеловият комитет отличава приноса им за откриването на основни механизми в генетичната регулация на биохимичните процеси в клетката.

Изследвания и ключови експерименти

Бидъл и Татум изследват модела Neurospora crassa, едноклетъчен плесенен организъм, който се оказва удобен за експериментална генетика. В основните си експерименти те подлагат плесента на въздействието на рентгенови лъчи, което предизвиква мутации. След това използват селекция на мутантни щамове върху минимални хранителни среди и добавят отделни хранителни вещества, за да определят кои щамове не могат да синтезират самостоятелно дадени съединения (т.нар. ауксотрофи).

Чрез систематично сравняване на нуждите на различните мутанти и на това кои добавки възстановяват растежа, те установяват, че определени мутации засягат конкретни стъпки в биохимичните пътища за синтез на аминокиселини и витамини. Тези резултати показват пряка връзка между промяна в гените и загуба или промяна на активността на определени ензими, което довежда до формулирането на хипотезата „един ген — един ензим“.

Значение и последващи уточнения

Хипотезата „един ген — един ензим“ е важен концептуален пробив, защото свързва генетичната информация с конкретни биохимични реакции в клетката и поставя основите на съвременната молекулярна генетика. По-късни изследвания уточняват и разширяват идеята: понякога един ген кодира не цял ензим, а отделна полипептидна верига (сърцевина на протеина), което води до по-точното обобщение „един ген — една полипептидна верига“.

Методи и наследство

Методологично работата на Бидъл и Татум въвежда употребата на мутанти и селективни хранителни среди за картографиране на биохимични пътища — подход, който става стандарт в генетиката. Техните експерименти демонстрират как комбинацията от генетика и биохимия може да разкрие механизми на клетъчния метаболизъм и да ускори разбирането на наследствените болести, метаболитните нарушения и регулацията на синтеза на протеини.

Биографични бележки и влияние

Бидъл остава една от водещите фигури в развитието на експерименталната генетика през XX век. Неговите резултати вдъхновяват поколения учени и допринасят за бързото развитие на молекулярната биология, генетичната инженерия и биотехнологиите. Концепциите, произлезли от работата му, продължават да имат практическо и теоретично значение в изследванията на гени, ензими и метаболитни мрежи.

Критични уточнения: понятието „един ген — един ензим“ е силно опростяване на сложните взаимоотношения между гени, РНК и протеини; съвременната наука използва по-прецизни формулировки и признава роля на алтернативното сплайсиране, посттранслационни модификации и други нива на регулация.