Джордж Бийдъл
Джордж Уелс Бидъл (22 октомври 1903 г. - 9 юни 1989 г.) е американски генетик.
Той печели Нобелова награда за физиология или медицина заедно с Едуард Татум; двамата си поделят наградата с Джошуа Ледерберг, който работи с Татум върху бактериалната генетика.
Бийл и Татум откриват ролята на гените за регулиране на биохимичния синтез в клетките.
Ключовите експерименти на Бийдъл и Татум включват излагане на плесента Neurospora crassa на рентгенови лъчи, което предизвиква мутации. В поредица от експерименти те показват, че тези мутации предизвикват промени в специфични ензими, участващи в пътищата за създаване на протеини. Те предлагат пряка връзка между гените и ензимните реакции, известна като хипотезата "един ген, един ензим".
Живот и кариера
Джордж Уелс Бидъл е роден в Уаху, Небраска, на 22 октомври 1903 г. Той е син на фермери; родителите му притежават и управляват ферма от 40 акра (160 000 м2).
Самият Джордж може би е щял да стане фермер, ако един от учителите му не го е насочил към науката и към земеделския колеж в Линкълн, Небраска.
След дипломирането си през 1926 г. той работи върху хибридни пшеници и Zea mays. През 1931 г. получава стипендия от Националния съвет за научни изследвания в Калифорнийския технологичен институт в Пасадена, където остава от 1931 до 1936 г. През този период той продължава работата си върху индийската царевица и в сътрудничество с Добжански и Стъртевант започва работа върху кръстосването при плодовата муха Drosophila melanogaster.
През 1935 г. Бийдъл посещава Париж за шест месеца, за да работи с Борис Ефруси в Института по физикохимична биология. Заедно те започват изследване на развитието на очния пигмент при дрозофила, което по-късно води до работа върху биохимията на генетиката на гъбата Neurospora.
През 1937 г. Бийл е назначен за професор по биология (генетика) в Станфордския университет и остава там девет години, като през по-голямата част от този период работи в сътрудничество с Татум.
През 1946 г. се завръща в Калифорнийския технологичен институт като професор по биология и председател на отдела по биология. Тук остава до януари 1961 г., когато е избран за ректор на Чикагския университет, а през есента на същата година - за президент на този университет.
Джордж Бийдъл умира на 9 юни 1989 г.
По-късни работи
Работата на Бийдъл и Татум е продължена по-късно от Е. Б. Луис, който работи върху начина, по който гените контролират развитието на ембрионите, и от Филип Шарп и Ричард Робъртс, които откриват интроните и сплайсинга на РНК. И тримата получават Нобелови награди за работата си.
През 1977 г. работата на лабораториите Шарп и Робъртс показва, че гените на висшите организми са "разделени" или се намират в няколко отделни сегмента по молекулата на ДНК.
Кодиращите области на гена са разделени от некодираща ДНК, която не участва в експресията на протеини. Некодиращите области, интроните, се изрязват от прекурсорите на мРНК в процес, наречен "сплайсинг". Установено е, че структурата на разделените гени е обща за повечето еукариотни гени. Поради тази причина понятието "един ген - един ензим" не е валидно по простия начин, предложен от Бийдъл и Татум. Това е така, защото
- За изграждането на даден протеин може да е необходим повече от един ген и
- Много различни гени могат да бъдат създадени от по-малък набор от гени (вж. антитела).
Въпреки това тяхната работа е била голяма крачка напред за времето си.
Въпроси и отговори
Въпрос: Кой е Джордж Уелс Бийдъл?
О: Джордж Уелс Бидъл е американски генетик.
Въпрос: За какво Джордж Уелс Бийдъл получава Нобелова награда за физиология или медицина?
О: Джордж Уелс Бийдъл печели Нобеловата награда за физиология или медицина заедно с Едуард Татум; те си поделят наградата с Джошуа Ледерберг, който работи с Татум върху бактериалната генетика.
В: Какво откриват Бийл и Татум?
О: Бийдъл и Татум откриват ролята на гените в регулирането на биохимичния синтез в клетките.
В: Кои са основните експерименти на Бийдъл и Татум?
О: Ключовите експерименти на Бийдъл и Татум включват излагане на плесента Neurospora crassa на рентгенови лъчи, което води до мутации.
В: Какво показват Бийдъл и Татум в своите експерименти?
О: В поредица от експерименти Бийдъл и Татум показват, че мутациите предизвикват промени в специфични ензими, участващи в пътищата за създаване на протеини.
В: Какво предлагат Бийдъл и Татум?
О: Бийдъл и Татум предложиха пряка връзка между гените и ензимните реакции, известна като хипотезата "един ген, един ензим".
В: Какво представлява хипотезата "един ген, един ензим"?
О: Хипотезата "един ген, един ензим" е пряка връзка между гените и ензимните реакции, предложена от Бийдъл и Татум в техния експеримент.
