Едуард Татум (1909–1975) — нобелов генетик, автор на "един ген — един ензим"
Едуард Татум (1909–1975) — нобелов генетик, ключов за хипотезата "един ген — един ензим", пробиви с Neurospora, мутации и генна рекомбинация.
Едуард Лори Татум (14 декември 1909 г. - 5 ноември 1975 г.) е американски генетик.
През 1958 г. си поделя половината от Нобеловата награда за физиология или медицина с Джордж Бийдъл за това, че е доказал, че гените контролират отделни етапи от метаболизма. Другата половина от наградата тази година е присъдена на Джошуа Ледерберг.
Експериментите на Бийдъл и Татум излагат хлебната плесен Neurospora crassa на рентгенови лъчи, което предизвиква мутации. Те показват, че мутациите предизвикват промени в специфични ензими, участващи в метаболитните пътища. Тези експерименти, публикувани през 1941 г., ги карат да предложат пряка връзка между гените и ензимните реакции, известна като хипотезата "един ген, един ензим".
Татум продължава да изучава генетиката при бактериите. Татум и неговият студент Ледерберг показват, че Escherichia coli може да споделя генетична информация чрез рекомбинация.
Ед Татум е роден в Боулдър, Колорадо. Посещава колеж в Чикагския университет, а през 1934 г. получава докторска степен по биохимия от Университета на Уисконсин-Медисън. От 1937 г. работи в Станфордския университет, където започва сътрудничеството си с Бийдъл. След това през 1945 г. се премества в Йейлския университет, където е наставник на Ледерберг. Връща се в Станфорд през 1948 г., а след това се присъединява към преподавателския състав на института "Рокфелер" през 1957 г. Силен пушач на цигари, той умира в Ню Йорк от сърдечна недостатъчност, усложнена от хроничен емфизем.
Научен принос и методи
Експерименталният подход на Бийдъл и Татум беше особено влиятелен, защото свърза генетичните мутации с конкретни биохимични дефекти. Те използваха радиационно индуцирани мутации, селектираха мутанти на минимална хранителна среда и определяха кои хранителни вещества са нужни за растеж. По този начин идентифицираха auxotroph щамове, при които даден ген е необходим за синтеза на определени метаболити. Това даде директно доказателство, че един ген може да кодира функция, която се проявява чрез определен ензим в метаболитен път.
Впоследствие концепцията "един ген — един ензим" беше развита и прецизирана с напредъка на молекулярната биология: стана ясно, че един ген обикновено кодира една полипептидна верига (един полипептид) и че многокомпонентните ензими могат да се нуждаят от няколко гена. Все пак работата на Бийдъл и Татум поставя основите на модерната генетика на метаболизма и свързването на генотип с фенотип чрез биохимични механизми.
Влияние върху бактериалната генетика
След успеха с Neurospora, Татум насочи усилията си и към бактериалната генетика. Сътрудничеството и наставничеството му с младите учени, включително Джошуа Ледерберг, допринесе за откриването на механизми на генетичен обмен при бактерии. Показването на рекомбинация при Escherichia coli беше ключово за разбирането на горизонталния пренос на гени и за възникването на нови методи в молекулярната биология и медицинската микробиология.
Кариера и академична роля
През академичната си кариера Татум беше активен във водещи изследователски центрове: работата му в Станфордския университет и по-късните му позиции в Йейл и института "Рокфелер" му позволиха да наставлява и вдъхновява редица учени от следващото поколение. Той остава известен не само с експерименталния си принос, но и с ролята си на учител и ръководител на лаборатории, които ускориха развитието на генетиката и молекулярната биология в средата на 20 век.
Наследство
Наследството на Едуард Татум се измерва не само в Нобеловата награда, но и в промяната на начина, по който биолозите мислят за връзката между гени и функции. Трудовете му служат като мост между класическата генетика и модерната молекулярна биология. Концепциите и методите, които той и неговите колеги разработиха, продължават да бъдат фундаментални в изучаването на генетичните заболявания, метаболизма и еволюцията.
Въпроси и отговори
В: Кой беше Едуард Лори Татум?
О: Едуард Лори Татум е американски генетик.
В: За какво е получил Нобелова награда?
О: Той печели Нобелова награда за физиология или медицина през 1958 г. заедно с Джордж Бийдъл за това, че е доказал, че гените контролират отделните етапи на метаболизма.
В: Как доказаха тази хипотеза?
О: Те излагат хлебната плесен Neurospora crassa на рентгенови лъчи, които предизвикват мутации, и показват, че тези мутации предизвикват промени в специфични ензими, участващи в метаболитните пътища.
В: Как е известна тяхната хипотеза?
О: Тяхната хипотеза е известна като хипотезата "един ген, един ензим".
В: Къде е учил Ед Татум?
О: Ед Татум е учил в Чикагския университет.
В: Кога получава докторската си степен? О: През 1934 г. получава докторска степен по биохимия от Университета на Уисконсин-Медисън.
В: Къде е бил негов ментор Джошуа Ледерберг? О: През 1945 г. е бил наставник на Джошуа Ледерберг в Йейлския университет.
обискирам