Ричард Робъртс
Сър Ричард Джон Робъртс FRS (роден на 6 септември 1943 г. в Дерби) е британски биохимик и молекулярен биолог.
През 1993 г. получава Нобелова награда за физиология или медицина заедно с Филип Шарп за "откритието, че гените при еукариотите не са съседни низове, а съдържат интрони, и че сплайсингът на месинджър РНК за изтриване на тези интрони може да става по различни начини, като се получават различни протеини от една и съща ДНК последователност".
Робъртс е работил в Харвардския университет, лабораторията Cold Spring Harbor и New England Biolab. През 2008 г. е удостоен с рицарско звание за рождения си ден.
Работа
Преди се смяташе, че всеки ген в ДНК кодира един-единствен протеин в непрекъсната лента. Робъртс и Шарп независимо един от друг откриват, че гените в аденовируса (причиняващ обикновена настинка) са разделени на сегменти, които се комбинират по-късно при обработката на РНК.
През 1997 г. Робъртс доказва, че в аденовируса кодиращата ДНК е разделена от участъци ДНК, които са некодиращи. Кодиращите участъци са екзони, а некодиращите участъци са интрони.
Освен това се оказа, че тази структура се среща при всички висши организми. Откритието, че един ген в може да присъства в генетичния материал като няколко отделни и обособени сегмента, е революционно.
Втората част от работата на Робърт е свързана с разделянето на гени и генното сплитване. Това означава изрязване на части от и добавяне на части към кодираща последователност. По този начин се създава протеин, който работи по различен начин от първоначалната версия. Сега това се използва в генното инженерство.
Предполагаем ефект върху еволюцията
Този вид структура може да позволи по-гъвкави реакции на промените в околната среда и по този начин да ускори еволюцията. Структурата може да е причина и за редица наследствени генетични дефекти.
Ето основната част от речта на професор Бертил Данехолт от Нобеловата асамблея на Каролинския институт при връчването на Нобеловата награда:
"По-рано се смяташе, че гените еволюират главно чрез натрупване на малки дискретни промени в генетичния материал. Но тяхната мозаечна структура позволява на висшите организми да преструктурират гените и по друг, по-ефективен начин. Това е така, защото в хода на еволюцията генните сегменти - отделните части на мозайката - се прегрупират в генетичния материал, което създава нови мозаечни модели, а оттам и нови гени. Предполага се, че този процес на пренареждане обяснява бързата еволюция на висшите организми".
Нормален начин на свързване на екзоните по време на обработката на РНК. Група от РНК и белтъчни субединици, наречена сплайсозома, премахва интроните от транскрибирания сегмент на пре-мРНК. Този процес се нарича сплайсинг.
Въпроси и отговори
В: Кой е сър Ричард Джон Робъртс?
О: Сър Ричард Джон Робъртс е британски биохимик и молекулярен биолог.
В: За какво сър Ричард Джон Робъртс получава Нобелова награда?
О: Сър Ричард Джон Робъртс получи Нобеловата награда за физиология или медицина през 1993 г. за откритието, че гените при еукариотите не са съседни низове, а съдържат интрони.
В: С кого сър Ричард Джон Робъртс споделя Нобеловата награда за 1993 г.?
О: Сър Ричард Джон Робъртс споделя Нобеловата награда за 1993 г. с Филип Шарп.
В: Как интронният сплайсинг влияе на протеините?
О: Интронният сплайсинг може да се осъществи по различни начини, като от една и съща ДНК последователност се получават различни протеини.
В: Къде е работил сър Ричард Джон Робъртс?
О: Сър Ричард Джон Робъртс е работил в Харвардския университет, Cold Spring Harbor Laboratory и New England Biolab.
В: Кога сър Ричард Джон Робъртс е произведен в рицарско звание?
О: Сър Ричард Джон Робъртс е удостоен с рицарско звание през 2008 г. по случай рождения ден.
В: Кога и къде е роден сър Ричард Джон Робъртс?
О: Сър Ричард Джон Робъртс е роден на 6 септември 1943 г. в Дерби, Обединеното кралство.
