Филип Алън Шарп (Phillip Allen Sharp) (роден на 6 юни 1944 г.) е американски генетик и молекулярен биолог.
Той е съоткривател на генния сплайсинг и споделя Нобеловата награда за физиология или медицина за 1993 г. с Ричард Робъртс за "откритието, че гените при еукариотите не са съседни низове, а съдържат интрони, и че сплайсингът на пред-месинджър РНК, за да се премахнат тези интрони, може да се извърши по различни начини, като от една и съща ДНК последователност се получават различни протеини".
Научен принос и значение
Откритието на сплайсинга промени разбирането за структурата и организацията на гените при еукариотите. В практичен план то показа механизм, чрез който от един ген могат да се получават множество белтъчни варианти чрез различно свързване на кодиращите сегменти (екзони) след отстраняване на интроните. Този механизъм — известен като алтернативен сплайсинг — е ключов за развитието, молекулната специализация на тъканите и адаптацията, а нарушения в сплайсинга се свързват с множество заболявания.
Експерименталната работа на Шарп включваше хибридизация на вирусна ДНК с вирусни РНК и визуализация под електронен микроскоп, което показа наличието на "бримки" в ДНК–РНК хибридите. Тези бримки отразяват участъци от ДНК, които не са представени в зрелата мРНК — т.е. интрони — и така дадоха директно доказателство за прекъснатата структура на гените. Последствията от това откритие са дълбоки за молекулярната биология, медицината и биотехнологиите, тъй като дават възможност за по-добро разбиране на регулацията на генното изразяване и за разработване на таргетни терапии.
Образование и академична кариера
Шарп е роден във Фалмут, Кентъки. Завършва докторантура по химия в Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн през 1969 г. След завършването на докторантурата си работи в Калифорнийския технологичен институт до 1971 г., където изучава плазмиди, а по-късно и генна експресия в човешки клетки в лабораторията Колд Спринг Харбър под ръководството на Джеймс Уотсън.
През 1974 г. биологът Салвадор Лурия му предлага работа в Масачузетския технологичен институт. В Масачузетския технологичен институт Шарп развива изследователския си екип и прави фундаментални приноси в областта на РНК биологията и регулацията на генната експресия. От 1985 г. до 1991 г. е директор на Центъра за изследване на рака на Масачузетския технологичен институт (сега Институт "Кох" за интегративни изследвания на рака), от 1991 г. до 1999 г. е ръководител на катедрата по биология, а от 2000 г. до 2004 г. е директор на Института "Макгавърн" за изследване на мозъка.
Наследство и влияние
Освен Нобеловата награда, приносът на Шарп се проявява и чрез обучението и менторството на много учени, които продължиха да развиват полето на молекулярната биология. Откритията му стимулираха развитие на нови изследователски направления и приложения в медицината, включително изследвания на генетични заболявания, ракови механизми и терапевтични подходи, които таргетират процеси на РНК сплайсинг.
Шарп остава видна фигура в областта на молекулярната биология и генетиката, а работата му остава основополагаща за разбирането на сложността на еукариотните гени и регулаторните процеси, които контролират тяхната експресия.